Като написах в предния постинг, че няма повод за радост заради началото на украинското контранастъпление, хич не преувеличавах и не повтарях никаква руска пропаганда. Всъщност повод има, но не за радост, а за траур. Контранастъплението продължава вече цяла седмица, още се водят тежки боеве на няколко участъка от херсонския фронт, но… в българските медии не пише нищо за това.

Трябва специално да търсиш информация относно херсонското настъпление, за да разбереш, че там се случва нещо. Показателно е, че украинския генерален щаб мълчи и цензурира блогърите и военните кореспонденти, които искат да правят репортажи от района на бойните действия. Премълчава се и факта, че болниците и моргите на Николаев, Одеса, Кривой Рог и Запорожието са препълнени. Количеството ранени украински войници е толкова голямо, че има дефицит на кръвна плазма и медикаменти.

В Закарпатието пък на 2 септември обявиха траур заради украинската 128-ма горна бригада, която понесе тежки загуби в боевете в Херсонска област (това че са обявили траур явно подсказва, че бригадата може да е загубила повече от половината си личен състав).     

В медийното пространство Киев също е необичайно пасивен и фактически сдаде инициативата на руснаците, които публикуват голямо количество видео с разбита украинска техника (а украинците не предлагат почти никакъв победоносен видеоматериал). Това е много показателно, тъй като информационната война е единствената категория, в която украинците водеха по точки, особено в първия етап на военната операция на Русия.

Така или иначе украинското настъпление продължава, дори въпреки че се дави в кръв и няма никакви шансове за успех. Няма как да не отбележим упорството на украинската войска, която продължава да гине в херсонската степ, но отчаяно хвърля все нови и нови подкрепления под ударите на руската авиация и артилерия. Между другото в настъплението участват украинските части, които преминаха специално обучение в Британия. Самата операция бе планирана с участието на висши британски офицери и именно Лондон в лицето на Борис Джонсън бе главния поддръжник на безумната херсонска авантюра.

Съдейки по критичната ситуация на фронта, нещо в цялата схема куца. Или британските офицери не са достатъчно компетентни, тъй като операцията, която разработиха, не се отличава с особена оригиналност и стратегическа мисъл, или все пак проблема е в самия украински вермахт, който няма нужните качества.

Да, украинците успяха да се вклинят в западния край на руската отбрана и да създадат малък плацдарм, който обаче спря да се разширява и се превърна в капан за украинските войски. В момента украинците се опитват да вкарат нови подкрепления в този участък, а руските артилерия и авиация ги обработват постоянно. Въпреки липсата на всякаква перспектива тук, Зеленски няма намерение да спира настъплението, продължавайки безжалостно да прахосва резервите си. Удивително е колко спокойно Киев се отнася към огромните си загуби и изобщо не се стреми да ги намали. Унищожените подразделения просто се заменят с нови, а мобилизацията продължава постоянно, завличайки в армията все нови и нови украински мъже, които също бързо се превръщат в пушечно месо.

Още няколко дни и на всички ще стане абсолютно очевидно, че херсонското контранастъпление тотално се провали и въпреки че заради него режима на Зеленски попиля толкова жива сила и техника, резултатът е почти нулев. Някой ще трябва да отговаря за този грандиозен провал, така че в украинската столица предстои сериозна задкулисна политическа битка. В същото време режима в Киев не може просто да спре да атакува Херсон, все едно нищо не се е случило. Западните спонсори на Киев очакват резултати и стават все по-нетърпеливи. Напълно е възможно скоро украинците да атакуват в Харковска област и там да се опитат да постигнат някаква медийна победа. Проблема е, че руснаците очакват подобен сценарий и украинската войска няма да може да използва фактора на изненадата, рискувайки да повтори кървавото фиаско в Херсонска област.

В Европа междувременно продължава да е неспокойно. Стратегията на европейските елити да разрушат руската икономика още през март се провали и ЕС се оказа принуден да влезе в дългосрочен конфликт с Москва, въпреки че няма необходимите ресурси за борба с Путин.

Да се измъкнат от украинския капан европейците не могат тъй като са в абсолютна зависимост от Вашингтон, който иска войната да продължава. Именно защото САЩ смятат, че им е по-изгодно Украйна да воюва, Зеленски се отказва да преговаря за мир и постоянно праща нелепи ултиматуми към Кремъл. Много от европейски политици (особено бизнеса и индустрията) негласно биха искали час по-скоро да се договорят с Москва и частично да свалят санкциите, за да облекчат поне малко икономическата криза, но Вашингтон не разрешава.

Вместо да водят някаква вразумителна политика, европейските елити продължават да задълбочават кризата, в която сами се набутаха, встъпвайки в открита икономическа война с Русия в края на февруари. Война от която най-много губи Евросъюза и най-много печелят САЩ. ЕС губи, но европейските лидери продължават като сектанти да тъпчат националните интереси на страните си в името на това САЩ да нанесе поражение на Русия на територията на бивша Украйна.

Впрочем, когато европейските политици говорят за икономии и затягане на колана, те имат предвид, че техните редови избиратели ще трябва да затегнат коланите и да се самоограничат във всичко. Също така европейските лидери, в частност германските, са готови да ликвидират част от индустрията си, за да продължат геополитическата битка с Москва. Ясно е, че елитите няма да мръзнат и ще имат отопление и няма да си броят стотинките. Само дето оправданията, че европейските граждани трябва да търпят в името на Украйна, звучат все по-неубедително, особено с приближаването на зимата. Освен това украинците не могат да спечелят войната и това действа още по-демотивиращо.

В момента европейските власти най-много се безпокоят не от икономическите щети, причинени от некадърната им санкционна политика, а от това, че в един момент гражданите могат да загубят търпение и масово да излязат на улицата. Съответно проамериканските либерални правителства могат да започнат да падат едно след друго, а на тяхно място да дойдат някакви десни консерватори, които да заемат по-неутрална позиция спрямо Русия и да спрат да подкрепят финансово Украйна. Подобен сценарий разбира се е абсолютно недопустим за Щатите, които искат украинския конфликт да продължава.

Така или иначе, политическата зима в Европа силно ще зависи от това как се развива ситуацията на украинския фронт и какво ще успее да спечели или загуби украинската армия през следващите два месеца. Силно ще зависи и от това дали Брюксел наистина ще се опита да сложи таван на цените на руския газ.

   

Така и със сателитна на САЩ Европа.