Достигнахме своеобразен юбилей – украинската армия вече месец обстрелва Запорожската ядрена централа. Цял месец, без почивни дни, украинската артилерия се опитва да извади от строя опасния обект и да предизвика катастрофа подобна на Чернобил или Фукушима.

Режимът на Зеленски с невероятно упорство се опитва да повреди собствената си АЕЦ и да покрие с радиация собствената си територия. Впрочем, проблем ще е не само радиацията, но и факта, че Украйна ще загуби 20% от енергийните си мощности и ще трябва да мине на режим на тока.

Що се отнася до тока, то това е съществен проблем, на който обърна внимание даже генсекът на ООН Антониу Гутиериш. Но го направи по доста своеобразен начин – той поиска Русия да не прекъсва връзката между Украйна и станцията, защото токът, който се произвежда там, бил украински. А щом е украински, той трябва да се използва от украинците (които все още са под контрола на Киев).

Да допуснем, че Гутиериш искрено се тревожи за комфорта на украинците (макар и това да е съмнително). Но защо дипломатът не казва нито дума по повод непрекъснатите украински обстрели? Ако украинската артилерия в крайна сметка все пак успее да разруши захранването на централата, то реакторите ще спрат аварийно, без намесата на руснаците. В такъв случай „украински” ток няма да има за никого.

Впрочем, украинската войска не се ограничава само със стрелба по АЕЦа. Едновременно с това украинците обстрелват и Каховската ВЕЦ в Херсонска област, която е сравнително близо до атомната централа по поречието на Днепър. Ако украинците успеят да пробият бента на водната централа (няколко ракети вече поразиха шосето, което минава по него, но не успяха да го разрушат), то това ще доведе до катастрофа и наводнения в близките селища. Киев, естествено, не се вълнува от възможните жертви сред населението и ще запише това като своя военна победа.

Тези, които следят украинския конфликт, трябва да знаят едно главно нещо – режимът в Киев е готов да унищожава и собственото си население (даже тези, които подкрепят властта) стига това да му носи политически дивиденти. Пример за това е обстрела на гарата в Краматорск в началото на април. Тогава загинаха над 50 цивилни и, разбира се, всички веднага обвиниха Русия. Инцидентът обаче съвсем скоро изчезна от медийното пространство и сега почти никой не се сеща за трагедията. Защо? Защото журналистите откриха останките на ракетата Точка-У, която порази гарата, и снимаха серийния й номер. Ракетата се оказа от серията Ш915, която украинците използваха много пъти в Донбас, още от 2014г. насам.

Поради този факт вече беше невъзможно да бъде официално обвинена Русия, затова случаят просто беше потулен и вече никой не говори за военни престъпления. Правозащитните организации и Международният съд също мълчат, въпреки че тогава загинаха над 50 мирни жители.

А какво да говорим за постоянните украински удари по Донецк и околностите му, които всеки ден убиват и осакатяват местното население. Всеки ден, вече осем години подред. Киев хем твърди, че това е украинска земя, хем всеки ден украинската артилерия стреля по жителите на Донецк, които по идея уж са украински граждани. Пълен абсурд, но не и ако разсъждавате по логиката на украинските нацисти.

Украинските националисти имат един стар лозунг, който още е актуален за тях. Според тях Украйна или ще е украинска, или ще е безлюдна. Затова и режимът на Зеленски така безжалостно разрушава Донбас. За Киев жителите на ЛНР и ДНР (същото се отнася и за Крим) са политически неправилни, затова те могат да бъдат убивани без съд и присъда. Това и се случва вече осем години подред. А международните правозащитни организации (повечето от тях с офис в Ню Йорк) мълчат и си затварят очите, все едно нищо не се случва.        

Що се отнася до целите на войната, то и тук Украйна следва доста своеобразна логика. Да започнем с това, че украинската армия не може да постигне военна победа. Дори въпреки постоянните доставки от САЩ и Европа и наличието на тежко въоръжение от рода на системите HIMARS. Зеленски знае това и не се стреми към победа над Русия, която пък няма никакво намерение да капитулира. Ако в Киев имаше отговорно правителство, то щеше да се стреми към преговори с Москва и компромис. Но спонсорите на Зеленски във Вашингтон не искат примирие, а продължение на войната, затова и преговорите са невъзможни. Съответно пък все повече украински мъже ще се превръщат в пушечно месо.   

За Зеленски е необходимо войната да продължава неопределено дълго време. Това му е нужно, за да а) се задържи на власт и да продължи да получава финансиране от Запад, б) удовлетвори спонсорите си във Вашингтон и Лондон, които искат кръвопролитието да продължава максимално дълго така че значително да ослаби Русия във военен и икономически план.

Проблемът е, че Украйна няма да издържи толкова дълго, че да ослаби Русия до нивото, което желаят във Вашингтон. Европа също не може да си позволи да участва във война на изтощение каквито идеи имат отвъд океана. Русия от своя страна има достатъчно ресурси, за да издържи подобен конфликт и в крайна сметка да постигне военна победа на украинска територия.

Нацисткия режим в Киев обаче излишно време няма. Зеленски би трябвало да осъзнава, че ако Украйна допусне още няколко поражения подред или направо загуби войната, то именно бившия шоумен ще бъде обявен за главен виновник за провала (при такова положение Зеленски може дори да бъде ликвидиран физически и обявен за сакрална жертва). Освен това Украйна е интересна на САЩ само докато е способна да воюва с Русия. Ако украинската армия бъде победена, то тогава и западното финансиране мигновено ще секне, а чуждите кредитори веднага ще поискат Киев да си изплати заемите. В медиите постоянно употребяват думата „помощ”, но Украйна получава само малък процент безвъзмездна помощ, а повечето е под формата на кредити, които не е ясно как ще бъдат изплащани (дотогава Зеленски или вече ще е избягал в чужбина с награбените пари, или ще е мъртъв).

В последните дни в западните медии отново подхванаха темата с Кримския мост, а украинските власти директно заплашиха, че ще го разрушат. Киев твърди, че мостът бил военна цел, затова има законно право да го обстрелва. Това естествено не е така, пък и мостът не е военна цел, той е преди всичко медийна цел.

Тъй като украинската армия е неспособна да контраатакува и да побеждава, режима на Зеленски търси някакви други начини, с които да имитира успех пред западните си зрители и спонсори. С помощта на американските HIMARS украинците започнаха по-често да поразяват руските командни пунктове и складове, но това е нищо, тъй като руснаците унищожават повече вражески обекти за единица време.

Кримския мост обаче е съвсем друга история, той е символ. Украинците толкова време разказваха, че мостът не може да бъде построен, че Путин ще се провали и т.н. Мостът обаче беше бързо и успешно построен и започна да се използва от жителите на Крим и туристите. Той демонстрира положителното развитие и интеграцията на полуострова с Русия, което е кост в гърлото на украинските националисти, които все повтарят, че ще си върнат Крим (при това с военни средства).

Естествено, украинците осъзнават, че не могат да си върнат полуострова по никакъв начин, пък и населението му е напълно проруско, дори местните татари. В такъв случай на украинските власти им остава само да се опитат максимално да вгорчат живота на кримчани. Първо полуострова бе лишен от водоснабдяване, после украинците спряха и подаването на ток, а накрая започнаха дори да организират атентати. Русия като цяло успя да се справи с тези проблеми и да осигури нормално функциониране на всички системи.

Сега мостът над керченския пролив отново е под прицел. Замисълът на Киев е ясен – ако успеят да уцелят съоръжението и да му нанесат поне някакви щети, това ще стане информационна бомба, която със злорадство ще подхванат всички световни медии. От военна гледна точка това няма никакъв смисъл, но както писах преди, Зеленски воюва в медийното пространство и него го интересува пиарът, а не толкова реалното положение на фронта. Украйна воюва не за да победи Русия, а за да нанесе максимални щети на Москва в интерес на Вашингтон и Лондон.  

Ако мостът бъде действително повреден, то режима в Киев ще го използва за повдигане на бойния дух на армията си, която продължава всекидневно да търпи тежки загуби. Западните медии пък ще представят повредения мост като доказателство, че Украйна воюва успешно и че режима на Зеленски трябва да бъде спонсориран и занапред (най-вече за сметка на европейците). Украинците преди два дни се активизираха и започнаха да пращат бойни дронове към Крим, които за момента успешно се ликвидират от руското ПВО. Впрочем, за да опита да нанесе сериозни щети на моста, на украинската армия ще са нужни далекобойни ракети, които могат да бъдат предоставени само от САЩ. В случай, че те бъдат предоставени, това вече ще изведе конфликта между САЩ и Русия на ново равнище (Украйна тук никой даже не брои). Интересно ще бъде да видим каква ще е ответната реакция на Москва, тъй като Вашингтон постоянно вдига залозите и с интерес следи какви действия ще предприемат руснаците в отговор.

Кулминацията около Кримския мост можем да очакваме някъде към 23-24 август, когато все още съществуващата постсъветска Украйна ще отбелязва независимостта си. Тогава провокациите са най-вероятни. При всички случаи това няма да промени обстановката на фронта и войната ще продължи и догодина. Спонсорите на Украйна искат от нея да воюва, докато има пушечно месо и може да нанася щети на Русия. Резултатът от това обаче ще е постепенното разрушаване на украинската държавност и изчезването й от картата.