Гледайки отстрани действията на европейските власти, всеки разумен човек би си задал въпроса какво се случва в главите на еврочиновниците. Толкова ли са некадърни, че не виждат до какво водят действията им, или са толкова корумпирани, че не ги интересува какви ще са последствията за европейските граждани? Или и двете?

Еврокомисията излезе с доста спорно предложение, което вместо да реши проблема с газовия дефицит рискува още повече да го задълбочи и да предизвика дълбок разкол в европейското обединение. И така, според Брюксел страните-членки на ЕС трябва до следващата пролет да ограничат с 15% потреблението на природен газ. ЕК също така планира да поеме контрола върху разпределението на горивото между отделните страни.

Подобна идея е обречена на провал по цял ред причини, да не говорим, че ограниченията автоматично удрят по икономиките на страните-членки, които и без това са вече в криза. Страните в ЕС силно се отличават икономически едни от други, някои например успяха да напълнят газовите си хранилища, други не. Освен това едни държави могат да ограничат потреблението си с 15%, а други не могат, тъй като ще съсипят индустрията си. Едните имат терминали за втечнен газ, други имат само тръбопровод и т.н. В идеята на ЕК няма ясност кой трябва да се самоограничи – предприятията или домакинствата. Ако и двете категории се ограничат, то в какво съотношение и т.н.

Най-спорният въпрос обаче ще е начина, по който ЕК ще принуждава държавите с по-големи резерви да делят газа със своите съседи. В условията на газов дефицит това ще е почти невъзможна задача и източник на сериозни политически конфликти между членовете на съюза. Освен това за да се случи подобно нещо, страните първо трябва да гласуват предложението на комисията, после то да бъде прието от мнозинството и накрая да се премине към изпълнението му. Горещите спорове са гарантирани и дори планът да бъде приет, това ще стане с много мъки и ще съдържа разни изключения, които също ще са повод за недоволство.

А защо изобщо ЕС трябваше да стигне до това положение и сам да се вкара в дълбока икономическа криза, от която може и да не излезе като единна организация? Защо европейските правителства, виждайки че политиката им на конфронтация с Русия е губеща, изобщо не се опитват да сменят курса, за да избегнат икономически колапс?

Най-просто казано, Евросъюзът се оказа в такова отчаяно положение, тъй като има нулев суверенитет и е неспособен да отстоява интересите си спрямо Вашингтон. САЩ в момента водят хибридна война не само с Русия, използвайки Украйна като полигон, но и със самия ЕС, въпреки че на думи те са трансатлантически съюзници. На американците е изгоден икономическият крах на Европа, особено на Германия, която за Вашингтон е икономически конкурент, а не партньор.

В цялата тази схема, която администрацията на Байдън успя да разиграе (относително) успешно, ключова роля изигра Украйна. Благодарение на украинския конфликт САЩ съумяха да си подчинят Европа и да накарат ЕС да започне икономическа война с Русия. По такъв начин бе разрушено икономическото взаимодействие между Москва и Берлин, което е стара цел на Вашингтон – да попречат на германските технологии да се обединят с руските ресурси и да създадат силен икономически субект, който да конкурира американците.

Другата огромна полза за САЩ е свързана с природния газ. По-точно с американския втечнен газ, който в момента получава възможност да заеме голям процент от европейския дял на Газпром. В условията на мир Щатите нямаше да могат да наложат на европейския пазар скъпия си втечнен газ вместо евтиния руски. Дори и блокирането на Северен поток-2, което бе постигнато още от Тръмп, не бе достатъчно за тази цел. Затова на Щатите бе толкова нужно да избухне войната в Украйна, за да бъде получен нужния политически аргумент, който да убеди Европа да поеме неизгоден за нея външнополитически курс.

Европейците решиха да разиграят икономически блицкриг срещу Москва и да нанесат бърз и ефективен удар срещу Путин. Идеята бе да се нанесе мощен санкционен и медиен удар, който да парализира руската икономика и да предизвика спонтанни масови антивоенни протести срещу Кремъл, разколебавайки руската военна операция.

Европейският блицкриг обаче се провали. Руската икономика се оказа изненадващо устойчива и самодостатъчна дори въпреки замразяването на руските валутни резерви в размер на 300 млрд. евро и рекордния брой санкции. Кремъл се оказа подготвен и взе редица  удачни решения, които му позволиха да стабилизира ситуацията. Масови протести също нямаше, тъй като прозападната руска опозиция, вместо да организира митинги в интерес на спонсорите си, тръгна да си спасява парите и да търси комфортно скривалище в чужбина.

Можеше ли Русия да избегне войната в Украйна и да не позволи на САЩ да усилят толкова влиянието си в Европа? Не. Вашингтон направи всичко възможно, за да се стигне до военен конфликт. Дори и Кремъл да се беше опитал отново да отложи войната, както го правеше в продължение на осем години, Зеленски щеше да атакува Донбас (украинските войски бяха в пълна бойна готовност още в средата на февруари и даже бяха започнали артилерийската подготовка, която се прави преди настъпление) и руската армия щеше да бъде принудена да се намеси. Съответно резултатът щеше да е същия и стратегията на Щатите пак щеше да проработи.

Можеше ли Европа да избегне украинския капан, в който я хвана Вашингтон? Можеше, ако имаше суверенитет и се беше опълчила на плановете на администрацията на Байдън. Ако Германия и Франция бяха заели критична позиция спрямо Киев и бяха дали ясно да се разбере, че няма да подкрепят авантюрата на Вашингтон, то американците нямаше да действат така самоуверено и вероятно нямаше да подстрекават Зеленски да започне открита конфронтация с Русия.

Вместо това обаче европейските лидери подкрепиха безропотно американската позиция и загърбиха интересите на страните си в името на вашингтонските геополитически амбиции. Или по-точно в името на вашингтонските глобалисти, стоящи зад администрацията на Байдън, които упорито се опитват да възстановят американската хегемония. Въпросната хегемония обаче през последните години напълно ерозира, а методите, с които глобалистите се опитват да я възстановят, работеха успешно през 1990-те години, а сега вече не действат.                

И какво получи Европа? ЕС губи икономическата война с Русия и се чуди как да преживее зимата, страда заради енергийната криза, в която сам се вкара, подкрепата за Украйна струва все по-скъпо и става все по-безсмислена, а между страните-членки зрее сериозен разкол. С приближаването на студените месеци се усилва не само икономическата, но и политическата криза на стария континент, която вече свали четири европейски правителства (включително българското) и се готви за още.                  

На Европа е нужно спешно да търси изход от кризата, която сама забърка, но затова е нужно да спре да подкрепя режима на Зеленски и да потърси компромис с Русия. Това щеше да се случи ако ЕС имаше реален суверенитет и можеше да отстоява националните интереси на членовете си. Но тъй като Евросъюзът само по себе си действа като филиал на Държавния департамент на САЩ (в ущърб на страните-членки) и е подвластен на същите глобалистки сиви кардинали, които стоят зад Байдън, ЕС просто е обречен.

Икономическата война с Русия ще продължава докато европейската промишленост (най-вече немската) окончателно не бъде разорена и европейските капитали не отпътуват за САЩ. Украйна може даже да не я броим, тъй като след по-малко от година тя ще престане да съществува като държава в прекия смисъл на думата. Вероятно ЕС го очаква полуразпад на няколко части, които ще се борят за оцеляването си, но вече без финансовото рамо на Германия, чийто икономически локомотив ще остане без пара и ще спре.   

А България? България не е изключение и я чакат същите икономически и политически проблеми като другите членове на ЕС. Можехме да избегнем поне енергийната криза като се съгласим да купуваме газ за рубли (унгарците се съгласиха и не им се случи нищо), но за подобно решение явно нямаме достатъчно суверенитет пък и от американското посолство биха се огорчили. Предстоят избори, но който и да ги спечели (ГЕРБ, БСП или ПП) веднага ще се окаже в ролята на губещия заради влошаващата се икономическа обстановка в страната и безполезните опити на ЕС да пребори Русия, които само задълбочават кризата.