Да изгониш седемдесет дипломати на която и да е чужда страна не е признак на суверенитет. Нито е признак на политически интелект или смелост. Това си е истинска простотия, в политически, а и във всеки друг смисъл.

Впрочем, по-интересно е как на Петков му дойде идеята да изгони руските дипломати. Дали това си е негова лична инициатива или му подсказаха американските шефове?

Американските шефове споменавам неслучайно, тъй като от първия си ден като премиер Петков следваше строго проамериканска линия във вътрешната и, особено, във външната политика. Изказванията му също звучат като взети директно от вашингтонските методички.

И какво полезно за страната направи Киро Канадеца за шест месеца управление? Освен празните приказки за борбата с мафията и корупцията, които чувахме всекидневно? На думи той все се бори с мафията, но за всичкото изминало време не назова нито едно конкретно мафиотско име или организация, нито пък прати някого на съд. Опита шумна медийна кампания срещу Борисов, даже задържаха и разпитаха бившия премиер, но това беше всичко. Медийния мехур бързо се спука, а Борисов толкова осмеля, че вече даже си прави сметки за нов мандат.

Има все пак едно нещо, в което Петков реално преуспя, и това е развалянето на отношенията с Русия. Първо скъса договорите с Газпром, отказвайки да плаща в рубли, а после директно се счепка с руската държава. Черешката на тортата стана изгонването на руските дипломати, при това седемдесет души наведнъж, което си е исторически (анти)рекорд. На всичкото отгоре след вота на недоверие първата му работа бе да обвини посланик Митрофанова, която според него била виновна за провала му. Така е, на Байдън за всичко му е виновен Путин, който вдига американските данъци, а на Петков – Митрофанова, която управлява българската политика.   

Що се отнася до самото изгонване, то без съмнение е целенасочена политическа провокация. Доказателства, че всички седемдесет руски служителя са шпиони, не ни дадоха, няма и да ни дадат. Пък и обвиненията в шпионаж са само оправдание за изгонването, а не причина. Със същия успех руснаците могат да изгонят примерно сто американски дипломати от Москва, обвинявайки ги в шпионаж. Кой ще докаже, че обвиненията в шпионаж са фалшиви?     

И какво в такъв случай цели постъпката на Петков? Тя цели остра ответна реакция от страна на Москва, по-конкретно скъсване на дипломатическите отношения между двете страни и затваряне на руското посолство. Има ли полза България от такъв крайно неприятен сценарий? Естествено, че не.

България полза няма от подобни сценарии, но Вашингтон има, тъй като действията на Петков се вписват в стратегията на американците по провокиране на постоянни конфликти и напрежение по западните граници на Русия. В момента паралелно Русия има проблеми с Полша, балтийските страни (Литва все още блокира транзита към Калининград), Финландия (тя също се отказа от руския газ и се готви да влезе в НАТО), Норвегия (допреди дни блокираше доставките на провизии за руските работници в Шпицберген), Молдова (тя създава напрежение около Приднестровието), а сега и България.

Още едно нещо, което не дава мира на Вашингтон/НАТО/ЕС, е това, че в България все още има достатъчно устойчиви проруски настроения. Въпреки мощната прозападна пропаганда в медиите, прозападната ориентация на местните политици и усилията на американските НПО-та доста голям процент българи все още се отнасят положително или неутрално спрямо Русия, което не се харесва на щатските идеолози.

В този смисъл затварянето на руското посолство, скъсването на всички политически, социални, икономически и културни връзки с Русия се смята от американските ментори на Петков и „Продължаваме Промяната” като начин да се нанесе удар по проруските настроения сред българите (идеалния вариант е тези настроения да изчезнат съвсем).

Оптималният вариант за североамериканските господа е България да се превърне в подобие на Литва или Полша, в които русофобията е съставна част от държавната идеология и основа на външната политика. Това че на Литва русофобията й струва прекалено скъпо и в момента се трансформира в рекордна инфлация и сериозни проблеми в икономиката, изобщо не вълнува Вашингтон. Литовската рая е готова безропотно да търпи в името на свещената американска хегемония. Българите според вашингтонския сценарий трябва да търпят по същия начин. Искат ли обаче българите да мръзнат и гладуват в името на американските геополитически авантюри е отделен въпрос.

Москва впрочем още не е отговорила на изгонването на дипломатите. Ако някой си мисли, че Петков и ПП са постигнали някаква дипломатическа победа с този ход, силно греши. Как ще реагира руското ръководство зависи и от това, кой ще формира новото българско правителство (или кой ще спечели следващите предсрочни избори). Ако София продължи с глупостите и провокациите, то руското посолство наистина ще бъде затворено.

Ако посолството затвори обаче, могат да минат години преди то отново да заработи и в него да се върнат руските дипломати. В момента сме в разгара на конфронтацията между Запада и Изтока, която в близко бъдеще ще определи контурите на новия световен ред и мястото на Европа в него (и дали ЕС ще продължи да съществува). Дори и войната в Украйна да свърши сравнително скоро, геополитическата конфронтация ще продължи с години. Заедно с нея ще продължат и икономическите проблеми, особено за Европа. Не е метафора, че Желязната завеса се спуска отново. Това вече се случва.

В този смисъл русофобията ще струва твърде скъпо на тези, които решат да я прилагат във външната си политика. Това особено важи за европейците и нас включително, защото именно Европа тази зима ще поеме най-тежкото бреме на американската борба за изплъзващата се от ръцете им глобална хегемония.

Българските власти е редно да се поучат от унгарците и премиера Орбан. Орбан се оказа последният политик в Европа, който смее открито да отстоява интересите на страната си. Заради своята решителност той вече бе обявен за руски агент, диктатор, хомофоб и т.н. Унгарските политици прекрасно осъзнават, че санкциите и отказа от руските енергоносители ще разрушат унгарската икономика, а Европа и САЩ няма да им окажат никаква помощ.

Ако българските власти осъзнаят тази проста логика навреме, то ние още имаме шанс да преживеем кризата малко по-леко. Как обаче властите да го осъзнаят при положение, че няколко политически поколения градяха кариери с помощта на русофобията и те просто не знаят как да водят алтернативна и независима политика. Много жалко, тъй като главен потърпевш ще е редовият българин. А от Европа той най-много да получи едно безполезно потупване по рамото.