За изминалите четири месеца можем да направим един еднозначен извод – Украйна търпи поражение след поражение и няма шансове да спечели войната. Съвсем никакви шансове. Не може да я спечели нито след месец, нито след половин година, нито след година и това е факт.

Че Киев върви към поражение беше ясно още през март, но западните медии и политици така повярваха на собствените си фантазии за безпомощната руска армия, която ей сега щяла да се разбяга, че някои от тях още не искат да приемат реалността.

Частично отрезвяване все пак се наблюдава сред някои от западните пропагандисти. Тонът на много от статиите се промени и все по-често се обсъжда идеята, че на Украйна може да й се наложи да пожертва част от териториите си ако не иска да сключи мир на съвсем неизгодни условия. Обществения интерес към украинския конфликт започва да спада и тази тенденция е трайна. За това има няколко основни причини. Първо, войната продължава вече достатъчно дълго време и това започва да уморява масовия зрител. Това е проблем за западните спонсори на Зеленски, тъй като в такива условия става по-трудно да се обяснява защо е нужна огромната военна помощ, постоянно изпращана на украинския президент. Второ, украинската армия никъде не побеждава, а животът в западното полукълбо все повече поскъпва на фона на санкционната война, което кара хората да мислят за собствения си джоб, а не за Буча, Киев или Зеленски.  

Положението на украинската армия действително е крайно тежко. През нито един момент досега украинците не са поемали инициативата и не са постигали значителни военни успехи. На всичкото отгоре за четири месеца те не можаха да организират нито едно сериозно контранастъпление срещу руските войски. Нито едно! Впрочем, редно е все пак да отбележим, че украинците се опитаха да атакуват Херсон и Харковска област. Всички тези опити обаче се провалиха и костваха на Киев стотици убити бойци и десетки танкове без да бъде получен смислен резултат.      

Огромните загуби на украинската армия са друг въпрос, който повечето западни (и български включително) медии се стараят да заобикалят. Но количеството убити и ранени украински войници всекидневно е толкова голямо, че дори и в американските и британски издания започват да се публикуват статии, в които се признава ефективността на руската артилерия и авиация. Ако до момента украинската страна е загубила минимум 50 000 души (а ранените са поне 3-4 пъти повече), съдейки по различни документи, изтичащи в интернет, то към края на есента това число съвсем вероятно ще достигне критичната цифра 100 000 убити.

Смайващо в този смисъл е това, че украинското ръководство изобщо не се старае по някакъв начин да стабилизира положението и да намали загубите сред военните си. Вместо това режимът на Зеленски третира мъжкото население на страната си като разходен материал, евтино пушечно месо в буквалния смисъл, и просто заменя разбитите подразделения с нови, но необучени и лошо въоръжени части, които запълват дупките на фронта и попадат под унищожителните удари на руската артилерия.

Косвено за внушителните загуби на украинците говорят преминалите четири вълни на мобилизация (скоро очакваме 5-та вълна) и, буквално, лова на мъже по украинските улици и принудителното им изпращане на фронта често без никакво нормално обучение. При това под мобилизация попадат и хора със съдимост, с различни заболявания и дори пенсионери.      

Показателно е и това, че Русия задейства в Украйна силно ограничен контингент, който не надхвърля 200 хиляди души, докато украинската армия наброява над 400 хиляди щика с възможност (теоретично) да мобилизира до един милион души. С малкия брой налични сили се обяснява бавния прогрес в Донбас и невъзможността да се провеждат операции на по-широк фронт. Западната пропаганда грешно сочи това като доказателство, че руската армия буксува и не постига успехи. Руските части напредват всекидневно (благодарение на своето преимущество в артилерията и авиацията), плавно разширявайки контролираната от тях територия и нанасяйки постоянно удари по вражеските позиции, което закономерно увеличава броя на убитите и ранени украински военни.   

Предвид положението, в което се намира Зеленски, за киевския режим най-разумно би било веднага да седне да преговаря с Москва. Това обаче не може да се случи, тъй като двата главни спонсора на Украйна – САЩ и Британия са против всякакви преговори и искат войната да продължава. Това е неприятна новина за украинците, тъй като колкото повече продължава конфликта, толкова повече територии те ще загубят (Херсон и Запорожието със сигурност няма да се върнат обратно в Украйна).

Защо САЩ не искат украинския конфликт да спира е ясно – колкото повече продължава кръвопролитието, толкова по-големи ще са щетите за руснаците. Освен това войната прави европейците максимално зависими от САЩ. Щатския военен министър още през март директно заяви, че Пентагона иска Русия да загуби настъпателния си потенциал и повече да не бъде способна да провежда големи операции като тази в Донбас. Проблема е, че Киев няма да може да удовлетвори желанието на американските власти и Украйна ще загуби войната доста преди Русия да изтощи възможностите си. Не е ясно и как точно трябва да изглежда поражението на Русия, за колко време ще се случи то, какви ще са последствията в дългосрочен план и т.н. Пентагонът и Белия дом не могат да дадат конкретни отговори на тези въпроси.

Поне до момента всичко сочи, че руската армия няма да загуби настъпателния си потенциал, а Украйна няма да може да воюва с години. Общата сума, която би била нужна на украинските власти за възстановяване на щетите от войната до момента, според тях вече е достигнала трилион долара (и тази цифра постоянно расте). Всеки месец Киев харчи по един годишен военен бюджет, без да броим невоенните разходи. Тези разходи се покриват само на една трета от украинския бюджет, останалото са външни кредити и помощи. Положението на украинската икономика е безнадеждно, а в близко бъдеще тя съвсем ще рухне ако бъде лишена от западното финансиране. Това финансиране обаче не е безвъзмездно и няколко поколения украинци ще се окажат попаднали в дългова яма, от която няма излизане.

Впрочем, западните финанси не са безгранични и с времето ще намаляват, тъй като самата Европа се намира в икономическа криза, а Украйна ще бъде спонсорирана само докато е способна да воюва с Русия. Ако украинската войска в един момент рухне, то и западната военна помощ веднага ще секне, тъй като в нея няма да има повече смисъл. Внезапно ще секнат и всички други видове помощ. Ирак, Афганистан и Либия са нагледен пример – никой от членовете на НАТО, които бомбардираха тези страни, не влага и цент във възстановяването им. Украйна я очаква същата печална участ.   

Другият, който е заплашен от разпадане или разцепване на няколко части, е Евросъюзът. Към разпад го тласка не кой да е, а главния „партньор” на европейците – САЩ. Щатите в момента играят няколко шахматни партии едновременно – хем водят прокси-война в Украйна срещу Русия, хем се борят с Китай, хем воюват икономически с Европейския съюз, който само на думи им е съюзник и партньор. Вашингтон хитро прехвърли основното финансово бреме на войната в Украйна върху плещите на европейците, които са готови за своя сметка да спасяват американската глобална хегемония.

България също не е изключение и няма да може да избегне негативните последствия от санкционната война срещу Русия. Колкото повече се приближаваме до зимата, толкова по-силно ще се усещат икономическите проблеми, произтичащи от сляпото следване на европейската санкционна политика. Редовия българин го очаква комбинация от политическа и социално-икономическа криза. А на хоризонта се задава вече седмия пакет санкции, което показва, че европейските бюрократи не са се отказали от безумната идея за икономическо самоубийство в името на американската изключителност…

Абсолютните лъжи и манипулации на путинските пропагандисти. Нали путинските мародери щяха за броени дни да превземат Донбас и да освободят Украйна?
Само дегенерат може да поддържа военния престъпник Путин. Нормалните хора се гнусят от него.