Конфликтът в Донбас премина на нов етап и вече обхваща цялата територия на Украйна. В западните медии събитията примитивно се поднасят като руска агресия срещу бедната Украйна, на която Путин пречи да стане европейска демокрация.

Реалността обаче е доста по-сложна и е свързана със задълбочаващия се конфликт между САЩ и Русия, който се концентрира именно в Украйна.

Докато за САЩ украинската криза е шанс да запазят световната си доминация и да затегнат окончателно контрола върху Европа, за Русия това е въпрос на национална сигурност.

Достатъчно е да погледнем картата на Източна Европа и да видим, че Русия по западните си граници буквално е притисната от НАТО. За да се затвори окончателно натовския обръч около руските граници е нужно в Алианса да бъде приета още и Украйна. Ако това се случи, то американските ракети ще се окажат максимално близо до Москва. Имайки предвид, че САЩ открито сочат Русия като свой главен военен противник, безпокойството на руското ръководство е съвсем оправдано. Това е все едно Русия да реши да постави балистични ракети край мексиканската граница. Щатите ще гледат ли на това спокойно? Естествено, че не.

Един от най-популярните доводи на САЩ/НАТО е, че Русия застрашава европейската сигурност. А какво значи европейска сигурност? Когато цяла Европа е покрита с натовски бази и близо до руската граница се провеждат учения, чиято честота и мащаб постоянно се увеличават. Естествено, ЕС/НАТО се чувстват сигурни, защото имат военно преимущество пред Русия. Това е все едно в Мексико да се появят руски или китайски военни бази и да започнат редовно да провеждат учения, твърдейки че това е в интерес на тяхната безопасност. САЩ ще приеме ли подобни наивни обяснения?

Щом членките на НАТО имат суверенни права, това означава че Русия също има суверенни права и има право да се грижи за безопасността си, особено когато на прага си има такъв сериозен противник. И тук Украйна играе ключова роля.

Първо, украинският политически режим е открито русофобски и е готов сам да провежда политика, която да вреди на Русия. До 2014г. украинската власт се опитваше да седи на два стола и да търси изгода както от Запад, така и от Русия. След преврата, от 2014г. насам, режимът в Киев е трайно русофобски и единствената му цел е просто да вреди на Москва, дори в ущърб на украинските интереси. Украинската криза съответно е най-изгодна на САЩ, които чрез нея създават буфер между Европа и Русия, усилват икономическите си позиции за сметка на европейците и приближават американската военната машина непосредствено до руските граници.

В момента имаме идеална ситуация – Вашингтон успя да провокира Москва и да я подтикне да вкара войските си в Украйна осем години след началото на въоръжения конфликт в бившата съветска република. Това веднага позволява на западната пропаганда да изобрази Русия като ужасен агресор и да сплоти около САЩ всичките им сателити начело с Европа. Фактът, че украинската армия осем години обстрелва Донбас и всекидневно убива или осакатява мирни жители в Донецк и Луганск няма никакво значение, тъй като западните медии не показват такива неща. Съответно масовия зрител не знае за това и възприема автоматично Русия като агресор, а Украйна като жертва.

Също така украинския конфликт позволява да бъдат въведени максимални икономически санкции срещу Русия, макар че срещу нея за последните осем години въведоха всичко каквото може. Дори и Германия беше принудена да спре Северен поток-2, въпреки че от тази мярка европейците ще изгубят даже повече от Москва, а САЩ печелят. Трябва да признаем, че американците хитро успяха да прехвърлят по-голямата част от санкционното бреме върху европейците, които за съжаление са прекалено зависими от Вашингтон, че да отстояват икономическите си интереси в отношенията с Москва.

Най-новите санкции, които бяха обявени заради инвазията и по идея трябва да прекършат руската икономика, се оказаха не съвсем разоряващи. Първо, че в някои от тях специално са оставени вратички, второ, Вашингтон даде ясно да се разбере, че няма да бъдат налагани санкции върху енергийния сектор, тъй като Щатите купуват руска нефт (по същата причина не изключват Русия от системата за разплащания SWIFT). Руските производители на титан също не са санкционирани, тъй като щатските авиостроители като Боинг например се нуждаят от този метал. Съответно руската икономика има всички шансове да оцелее макар и в дългосрочен план да я очакват чувствителни затруднения. Ако подобен пакет санкции беше обявен през 2014г., то тогава наистина икономическия удар щеше да е крайно тежък, но с годините Русия се приспособи към санкционния режим и започна да стимулира собственото производство и да трупа резерви.      

Що се отнася до бойните действия в Украйна, то до няколко дни можем да очакваме украинската армия да бъде изтласкана от Киев, което ще маркира един от основните етапи на руската операция. Остава да бъде поет контрола и върху всички главни градове в централните, източните и южните региони на страната, както и окончателно да бъде освободен Донбас.

След като завърши войсковата операция на преден план ще излезе следващия въпрос – как ще изглежда новата геополитическа архитектура в Европа и къде точно ще премине новата разделителна линия между САЩ и Русия. Но това е отделна тема.

А сега за тъй нареченото международно право и внезапно появилите се пацифисти. Какво значи международно право според САЩ и НАТО? Това е правото Вашингтон да провежда войни в чужбина и да налага икономическите си и политически интереси по целия свят за сметка на всички останали страни и без да носи отговорност за това. Когато някой се опита да оспори тези привилегии или да конкурира със Щатите, от Вашингтон веднага започват да се оплакват, че се нарушава „международното” право.

Що се отнася до нароилите се внезапно пацифисти, които сипят проклятия по адрес на Русия и сравняват Путин с Хитлер, то къде бяха същите хора през последните осем години, когато украинската армия обстрелваше Донбас и тероризираше местното население там? Всеки ден имаше (и все още има) убити или ранени в Донецк и Луганск, но международната „общественост” и интернет публиката не изказваше никакво съчувствие към страданията на тези хора. Къде бяха призивите да се спре войната?

Щом западните медии не показват нещо, значи то не се е случило. Ето в такъв свят живеем. Уж ни заливат тонове информация всяка секунда, всичко уж става известно на секундата. Но за страданията на жителите на Донбас, причинявани от украинските власти в Киев осем години подред, никой не знае, защото по телевизора не му разказват за това.

Защо например в момента не чувам пацифистки призиви да се спре войната в Йемен, където Саудитска Арабия редовно бомбардира мирното население? Защо в момента няма призиви към САЩ да спрат да бомбардират Сомалия? А защо Израел бомбардира палестинци и сирийци? Все въпроси без отговор.           

Популярен е мита, че ако бавно се загрява водата, жабата вътре, няма да си науми да бяга. Това се прилага и у нас.
Обаче Русия си науми да не ври и поиска да изскочи. Заради това сега я удрят да я върнат във варивото.