От новата година минаха едва 8 дни, а вече имаме нова гореща точка на картата. След още няколко дни пък Москва и Вашингтон трябва да се срещнат на най-високо ниво, за да обсъдят най-наболелите глобални въпроси. Да не говорим за Европа, която е мъчена не само от коронавирус, но и от енергийна криза, най-виновни за която са самите европейски бюрократи и политикани.

Но да се спрем все пак на Казахстан, откъдето постъпват наистина шокиращи кадри. Кризата в тази бивша съветска република се разрази буквално преди 4 дни, започвайки формално с протести заради поскъпването на битовата газ, а завършвайки с масово кръвопролитие, пожари, мародерство и бандитизъм. А също и отрязани глави на полицаи (засега медиите говорят за три такива случая, но съдейки по развоя на събитията, жертвите ще се множат). Впрочем, местното правителство бързо изпълни исканията на условните протестъри и дори подаде оставка, но хаоса не затихна и по казахските улици продължиха да вилнеят бандити, въоръжени с бойни автомати.

Удивителното в случая с Казахстан е скоростта, с която се развиват събитията. Ако при предишните опити за цветни революции, например Украйна и Беларус, протестите набираха инерция поне няколко седмици, то в Казахстан всичко се случи буквално за едно денонощие. Протестът бе използван като формален повод, за да може веднага да се премине към масово насилие. Създава се впечатление, че организаторите на безредиците много бързаха и искаха да постигнат резултат в рамките на 2-3 дни.

Разбира се, поводи за протест казахстанците имат предостатъчно, имайки предвид корупционно-клановия характер на казахската политика, социалното неравенство, икономическия спад и т.н. Въпроса обаче не е в това дали има повод за протест (поводи има винаги и практически във всяка държава), а в това кой и как ще манипулира протеста. Ето и в Либия и Сирия (и в Украйна също) всичко започна с мирни протести и искания за справедливост и демокрация. А докъде в крайна сметка я докараха изброените държави, особено Либия?

Казахстан в нашия случай е интересен не с борбите на местните полуфеодални кланове, а с ролята на тази република в геополитическия сблъсък на Русия и САЩ. Тъй като Казахстан граничи с Русия, това автоматично го превръща в инструмент за борба с Москва. Всяка криза по руските граници неминуемо удря по Москва и я кара да реагира, а също така негативно се отразява върху имиджа на Русия. Най-актуалния пример за това е Украйна (за нея отделно).

Средна Азия отдавна е в обсега на САЩ, тъй като за американските стратези региона е интересен както с природните си ресурси, така и с изгодното си географско положение – чрез него може да се влияе не само върху Русия, но и върху Китай. Разпространението на радикалния ислям в страните от региона също работи в полза на щатската стратегия – всички негативни последствия и в този случай се насочват към руснаците, на които се налага да се борят с тероризма и на собствена територия. Впрочем, ислямизмът се разпространява в това число и благодарение на Турция, която от години усилва политическото и икономическото си влияние в Казахстан (а и в региона като цяло).

В Казахстан от десетилетия действа и цял куп американски неправителствени организации, щедро финансирани от щатския бюджет. Целта им е пределно проста – да създават лоялни на Вашингтон кадри сред по-младите, които впоследствие да влизат във властта и да провеждат удобна прозападна политика. А прозападна политика в бившите съветски републики за съжаление означава само едно – антируска политика. От това в крайна сметка обаче губи не толкова Русия, колкото страните, избрали пътя на конфронтацията.

Рано е да кажем кой организира хаоса в Казахстан и кой дърпа конците, но по някои косвени факти можем да предположим, че става въпрос на първо място за борба между казахските елити, по-точно двата най-влиятелни клана. Направи впечатление подозрителното бездействие на силовите структури в Алма-Ата, които позволиха безпрепятствено да бъде превзето летището и бойния арсенал на местното вътрешно разузнаване. Конфликта обаче има и външнополитически аспект, тъй като засяга интересите едновременно на няколко държави. Естествено, най-сериозния фактор са интересите на САЩ, които ще се опитат да канализират напрежението в Казахстан и чрез него да подкопаят руските позиции в региона.        

Колко време ще продължи кризата в Казахстан е трудно да се прогнозира, тъй като засега не е ясно кой е главния спонсор на въоръжените банди, които и в момента продължават да атакуват полицията и армията. В страната започнаха да пристигат силите на ОДКБ, което трябва да стабилизира ситуацията и да позволи на казахските сили за сигурност да се организират за справяне с безредиците. Бързата поява на ОДКБ, за която това е първа реална операция, очевидно се оказа изненада за САЩ и европейците. Рязкото развитие на ситуацията най-вероятно бе неочаквано за самите Щати, тъй като в първия ден от Вашингтон не постъпваха никакви конкретни сигнали. Оперативно реагираха западните пропагандистки медии, които започнаха да обвиняват Русия, че коварно окупира Казахстан и убива протестиращи още преди руските военни даже да са излезли от казармите си. Европейските политици пък веднага настояха казахските власти да освободят всички задържани за безредиците. По версията на западните „демократи” всички са невинни протестъри, даже тези, които грабеха магазини и банки и рязаха глави. Гениално.

Единственото ясно за момента е това, че властите в Казахстан няма да могат лесно и бързо да излязат от кризата, но за тях е важно най-напред да спрат погромите и да елиминират въоръжените банди, които продължават да оказват съпротива. Друг тревожен проблем е ИДИЛ, който с годините успя да създаде сериозна екстремистка мрежа в Казахстан (тук отново възникват въпроси към работата на казахските силови структури) и може да се възползва от настаналия хаос.

Не можем да пренебрегнем и САЩ, които ще се опитат да попречат на възможността на Русия да увеличи влиянието си в Казахстан за сметка на американците. В този смисъл можем да очакваме засилване на информационните атаки срещу ОДКБ и Русия, които със сигурност ще бъдат обвинявани във всякакви престъпления от западните медии. Напълно възможни са и провокации срещу руските военни. При всички случаи, ако властите в Астана не успеят да овладеят ситуацията и кризата се задълбочи, Казахстан може да се превърне в нова гореща тема редом с Украйна. Западните медии и политици естествено ще обвинят Путин за всичко и ще ни разказват за невероятните му злодейски планове, които отново надхитриха всички и разрушиха вярата в западната демокрация.   

Пропуснал си некои много важни подробности. САЩ напуснаха Афганистан преди броени месеци, оставяйки там маса оръжие. От афганистанските талибани и прочее тъмни субекти имат оперативна задача на север.
Но преди борени дни, Путин даде ултиматум на САЩ и НАТО, да не се разширява. Дали това което става сега в Казахстан е отговор на Руския ултиматом... но от друга страна както казах, бомбата за Казахстан очевидно беше подготвена преди месеци. Или пък, САЩ са имали разузнавателна информация за предстоящия руски ултиматум?

Но има и още нещо. Не е изключено, Русия и останалите съюзници, да са се възползвали от заложената подривна дейност на САЩ в Казахстан (и съседните на Афганистан държави), с цел да потренират малко в реална обстановка. Защото подобни майдани са много лесни за неутрализиране, ако държавата задейства всичките си лостове и сили с които разполага. Тези майданаджии и талибани прости имат шанс единствено в услоивя, при които държавната власт възпира силовите си структури. Прочее абсолютно същата ситуация имаме всеки път, когато организираните банди си разиграват коня, а полицията и съдебните органи се правят на дръж ми шапката.

Така че Казахстан няма да бъде Украйна, въпреки, че точно там е по-сериозно положението от Украйна, поради оставеното от САЩ оръжие в Афганистан. Освен това, точно там е мястото, което лесно се контролира от море, относително близо е до Москва (за разлика от Владивосток) и същевременно е и достатъчно далече. Освен това е точно срещу Урал (границата на Европа). А така също обаче е и близо до Китай. Което може би означава, че САЩ вече си намират правилния противнки - Китай. А другият, както съм казвал е ЕС. Русия (Москва) им е много далече. И дори от Афганистан е далече, защото самият Афганистан е много далече от Вашингтон.

Дали казахстанските събития са отговор на руския ултиматум в момента никой не може да каже, тъй като те не можаха да повлияят на позицията на Русия, нито пък по някакъв начин да отвлекат вниманието й. Тоест отговора беше неефективен. Освен това ако САЩ имат някакъв пръст в цялата работа, то те постигнаха точно обратния ефект - Русия има шанс да усили влиянието си в Казахстан в момента. Американското оръжие в Афганистан можем да не броим като фактор - по-голямата част от него си остава в ръцете на талибаните и явно няма да стигне до Казахстан. Физическите разстояния в геополитиката нямат значение, така че понятията близко-далече са относителни. За американците всичко е близко и във всичко си навират носа.

Казаното в постинга и коментарите е толкова задълбочено и просторно, че вероятно заради това няма допълващи коментари, които биха се издигнали на това ниво. Моят коментар ще е кратък и ще отрази мои моментни впечатления.
И в медицината, често, акутните, острите състояния се овладяват по- успешно от хронифицираните. В Казахстан, антиправителствените сили нямаха време за задълбочено и просторно действие, та властта вече налага успешно контрол.
Впечатлението ми е и че Назърбаев направи много за цивилизоването на степния, чергарски народ, а като понатрупаха, хората поискаха шансове за реално забогатяване- да яхат, а не тях да ги яхат. За спонсорите дойде, както го наричам, "време за доене". Натрупаното в държавата от пастирите й, да изтече в чужди гюмове.
Нещо и от тактиката. До сега не бях чувал да бъдат блокирани болници и разбивани линейки, т.е. откровено да се спира една хуманна дейност. Предположението ми е, че това е тактика за предизвикване на недоволство сред гражданите - "Колкото по- зле, толкова по- добре". Другото е, че не се дава достъп до освидетелстване и обективно представяне на зверствата на т.нар. "мирни протестиращи".
И като финал. Новопоявилият се милионер, който твърди, че е подготвил антиправителствените действия е в много рискована ситуация. Той се надява, че ще изкупи грехове, като услужва на чужди сили, но не предполага ли толкова, че може да бъде убит скоропостижно заради интересите на същите чужди сили? Има основание за това, ако им бъде потребен като жертва на "лошите руснаци" и тогава ще стане дума пак за Новичок, но също и като борба на онези с тероризма, при която ще го предадат на Казахстан, ако не става за "изразител на народното недоволство" . Ще му оставят отворена само вратата към организиране на по- нататъшна дейност за рушене на родината му.