И така, на 21-ви април из различни градове на Русия преминаха серия протести на либералната опозиция. На тези протести трябваше да дойдат 500 000 души и да пометат путинския режим. Е, 21-ви мина и… Путин не падна. Всъщност и 500 000 души не дойдоха на протестите. Блогърът-мошеник-жертва-на-режима Навални, когото западната пропаганда превърна в истинска икона, пък за пореден път не умря в затвора.

Защо ли пиша това? Кого ли вълнува някакъв Навални? Ще ви кажа – вълнува целия свят! Престоя му в руския затвор се превърна в сапунена опера, която под лупа следят западните медии. „Критика на Путин”, както го наричат журналята, получава някакво невероятно внимание в западната преса. Образът му е буквално набиван в главите на европейците и американците. Никой друг продукт не получава такава агресивна реклама.

Всъщност в чужбина Навални е по-популярен отколкото в самата Русия. Западните медии го представят като главния конкурент на Путин, от когото трепери целия Кремъл. Междувременно рейтинга на Альоша в Русия е под 4%. Как може да имаш такъв мизерен рейтинг и да си заплаха за някого? Дори Жириновски би събрал повече гласове от „бореца с режима” Навални.

Затова и протестите на московските либерали са толкова жалки и не могат да съберат дори 15 хиляди души в центъра на руската столица. Последния протест не можа да насъбере и 5 хиляди, което е по-зле дори от февруарските напъни на либералите. Този път, за разлика от февруари, мина практически без насилие (отделни провокатори имаше, но полицията оперативно се справи с тях), което е единственото положително нещо от цялата работа.

А на какво всъщност разчитат руските либерали? С какви лозунги могат да привлекат народните маси? С лозунги от типа „да се продадем на Америка” трудно ще привлечеш мнозинството граждани. На някои неадекватни им харесва този лозунг, но те за щастие са малцинство. Навални пък за лидер не става по цял ред причини. Той дори не е политик, а изкуствено раздут медиен образ. Зависимостта му от западните спонсори е вече толкова явна, че той няма никакви шансове в руската политика. Образът на политическа жертва може и да привлича западния зрител, но не и руския. Пък и как да привлече руснаците щом Навални се използва за все нови и нови обвинения срещу Русия? И нови санкции въвеждат от негово име.

Путинския режим искал да убие Навални? И гащите даже му мазаха с Новичок. Руските власти правят всичко възможно Альоша да е в добро здраве, защото ако с него се случи нещо, веднага всички ще обвинят Кремъл, че го е убил. Нужно ли са тези хемороиди на Кремъл? Естествено, че не.

Като политик Навални не е опасен за руските власти именно поради ниския му рейтинг, който никога няма да се повиши при никакви условия (затова той години наред беше удобна опозиция). Алексей представлява интерес само от медийна гледна точка. Западната пропаганда наля толкова много средства в създаването на образа му, че просто няма как да се откаже от него. Навални все още е интересен като медиен продукт, затова западните пропагандисти продължават да го изстискват максимално и чрез него да оказват натиск върху Москва. Друг е въпроса, че от този натиск няма никакъв осезаем ефект, но като няма по-хубави варианти и това става.

Действително, защо американците не намерят някакъв свеж московски либерал вместо Навални? Из Москва не е чак толкова трудно да се намерят хора, готови да се продадат на Вашингтон, но явно никой от тях не е достатъчно харизматичен и няма да привлече публиката. Но пък в такъв случай няма как да се организират мащабни протести, защото няма да има кой да поведе тълпата. Съответно Путин няма да падне от власт. Получава се омагьосан кръг.         

По-долу може да видите количеството протестъри, които излязоха на улицата, за да се борят за освобождаването на Навални:

Барнаул – 150
Къзъл – 2
Петрозаводск – 100
Воркута – 0
Ухта – 9
Псков – 20
Велики Новгород – 0
Мурманск – 100
Вологда – 30
Череповец – 15
Омск – 900
Томск – 130
Горно-Алтайск – 3
Новосибирск – 1000
Братск – 28
Иркутск – 500
Благовещенск – 15
Комсомолск-на-Амур – 3
Хабаровск – 200
Владивосток – 350
Петропавловск – 30

Както се вижда, в някои градове не излезе никой, а на повечето места се събираха шепи от по 20-30 души, което си е за смях. Този фарс ли трябва да изплаши Путин? Освен това главните организатори на протеста от 21-ви април се крият в чужбина и от там виртуално дирижираха действието. Дирижираха го, естествено, под ръководството на западните служби, най-вече американските и британските. Впрочем между съратниците на Навални в момента се води борба за това кой да заеме мястото му и съответно да поеме контрол върху спонсорските пари, пращани от Вашингтон.             

Междувременно Навални обяви, че прекратява гладната стачка, която от негово име бяха обявили в социалните медии. Протеста в негова чест се провали, така че вече няма смисъл от гладуване. Не че гладната стачка щеше да продължи дълго, все пак целта й беше да привлече внимание към личността на блогъра. Западните медии се опитват с всички сили да поддържат интереса към Навални – първо разказваха, че е тежко болен, че се е заразил с туберкулоза, че не му давали да чете Корана, че ей сега ще умре и т.н.

Аз лично бих предложил на Навални да обяви, че иска да стане джендър и да настоява да му направят операция по смяна на пола. Това със сигурност ще вдигне повече медиен шум и ще му донесе нови почитатели, особено сред ЛГБТ-общността и феминистките. Или пък може да обяви нова гладна стачка, но този път срещу глобалното затопляне. Тогава пък ще го подкрепи Грета Тунберг.

И още един интересен въпрос – откъде Навални има толкова пари, че да плаща едновременно на четирима(!) адвокати, всеки от които струва над 3000$ месечно? Борбата с режима се оказва, че било много доходоносна професия. Впрочем „борбата” на Навални и компания се състои в бурна имитация на дейност, която да оправдае усвояването на спонсорските пари.

Затова и протестите, организирани от московските либерали, завършват с фиаско. Не може за теб да работят алчни некадърници и да очакваш от тях да ти свършат добре някаква работа.