В сложни времена живеем, навсякъде се протестира, навсякъде тирани и диктатори са се вкопчили във властта и не искат да я пускат. И у нас е същият случай – четирийсет дена  народът протестира срещу Бойко, а той не иска да подава оставка. Хората протестират ли протестират, а на него хич не му пука. Уви, няма кой да чуе гласа на измъчения български сиромах. И къде е тази демокрация, за която всеки ден ми опяват по телевизора? Риторичен въпрос…

Родния премиер не изглежда да е особено притеснен от факта, че срещу него протестират всеки ден. Пък и защо да се притеснява – той знае, че протестите не са организирани от Вашингтон, което значи, че не го заплашва цветна революция и няма кой да го свали от трона. По същата причина на протестите в българските градове не се стига до насилие – няма ги соросоидите, които да впрегнат цветните протестни технологии и да провокират кървави сблъсъци.

Това е и един от главните проблеми на българските протести – първо, че те нямат изявен лидер(и) с достатъчна харизма, който да привлича вниманието на народните маси, второ, протестът няма ясна стратегия. Общата цел е ясна – Бойко и Гешев трябва да си ходят, но какво идва след това? Кой ще е новият премиер? БСП ли пак ще дойде на власт? После хората и срещу евентуалния червен премиер ли ще протестират, когато и той се провали? А как именно протестът смята да накара Бойко да подаде оставка? Поне до момента не виждам протестиращите по някакъв начин да създават неудобства на премиера. Хората могат още безкрайно дълго време да скандират „оставка” и да блокират кръстовищата, а Бойко да продължава да си кара спокойно джипа и да дава акъл по телевизията. Неудобство изпитват шофьорите по блокираните пътища, което вече довежда до конфликти между тях и протестиращите. Това от своя страна е лошо, тъй като позволява на Винету да обвинява участниците на протеста, че провокират насилие и разделят обществото. Макар че именно вожда Винету-Борисов е този, който провокира разделението в обществото.  

И тук е подходящо да споменем, че едновременно с нас активно се протестира и в Беларус. Между двата протеста има известни прилики, но има и една фундаментална разлика – ЕС и Вашингтон имат интерес в Беларус да се смени президента, затова подстрекават протестите в Минск, а протестите в София не подкрепят, защото българския премиер напълно ги устройва. Ето ви класически двойни стандарти в чист вид.

Лукашенко бил диктатор, изборите не били честни, народът протестира срещу него и затова европейците и американците са толкова загрижени за белорусите и техните демократични въжделения? Ами с какво Бойко е по-добър от белоруския президент? По европейските критерии и Боко излиза, че е диктатор и му е време да освободи трона. Само че господата западняци мълчат по отношение на Борисов и не го подканят да си ходи в името на свободата и демокрацията. Или може би ние не сме достойни или сме хора втора ръка? Изобщо много е интересно как европейците решават къде протестите са демократични, а къде не. „Ето този не ни е удобен, затова срещу него може да протестирате. Ето този ни е нужен, затова нека си стои на власт въпреки народното недоволство. Няма значение колко е некадърен или корумпиран, важното е да изпълнява командите от ЕС/НАТО.

Че поводи за недоволство и протест в Беларус има, никой не отрича. Че Лукашенко вече десетилетия е на власт и към него доста хора имат претенции също е вярно. Изобщо повод за протести винаги има. Навсякъде и по всяко време. Главният въпрос е не защо хората излизат на протест, а това кой ще яхне протеста и как ще го манипулира.

Ето и европейците, а с тях и американците, хукнаха да помагат на белорусите да строят демокрация и да бутат „последния диктатор на Европа”, както в западните медии често наричат Лукашенко. ЕС/НАТО се месят в белоруските събития чисто от алтруистични подбуди, все пак знаем как с пот и кръв западният свят се бори за свобода, справедливост и демокрация (ха-ха). Особено в чуждите страни. Ето в съседната на Беларус страна европейците и американците през 2014г. организираха цветна революция, махнаха „тиранина” Янукович и сега Украйна направо процъфтява, а населението е щастливо и богато като в Швейцария. Да ама не.

Голяма грешка е да се мисли, че Лукашенко е проруски и затова Русия заема неговата страна. Не, Лукашенко не е проруски и го доказва със всичките си действия. Първо, че той ограничава дейността на проруските организации в Беларус, второ, той постоянно отлага и спъва въвеждането на митническия съюз с Русия и по-тясната интеграция на двете страни. А за капак по време на предизборната кампания той раздуха историята с 33-та руски наемници, които искали да го дестабилизират.

Читателят в такъв случай ще си зададе логичния въпрос – а какъв тогава е смисълът Москва да подкрепя Лукашенко? Отговорът е хем прост, хем сложен. Пред Русия на практика няма вменяеми алтернативи и настоящият белоруски президент е фактически по-малкото зло. Лукашенко, въпреки всичките му минуси, поне е предсказуем в действията си и гарантира поне някаква минимална стабилност. Що се отнася до белоруската опозиция, зад чийто гръб стои ЕС/НАТО, то тя е събрана поголовно от русофоби и прозападни соросоиди. Идеологията, спонсорите и целите им са идентични с тези на украинските „евроинтегратори” и нацисти. За какъв диалог с Русия можем да говорим в такъв случай?

Германия и Франция не признават изборите в Беларус за легитимни и оказват натиск върху Лукашенко да се откаже от президентството. ЕС пък вече приготви 50 милиона евро помощ на белоруските революционери. Самите европейци вечно се вайкат, че Русия им се била намесвала в изборите и постоянно им разрушава демокрацията. Но когато те самите се месят във вътрешните работи на дадена страна и открито се опитват да сменят президента в нея, всичко е наред. Какво ужасно лицемерие…

Белоруската опозиция вече даже сформира свой „координационен съвет”, на когото Лукашенко доброволно-задължително да сдаде властта. Също така те искат да проведат „честни” избори на които сегашният президент да не се явява и опозицията задължително да спечели. Интересно защо опозиционерите не искат Лукашенко да се яви на новите избори – те самите твърдят, че никой реално не е гласувал за него и резултатът му е нарисуван. В такъв случай те няма от какво да се страхуват и лесно биха спечелили вота. Но очевидно Лукашенко – дори ако приспаднем фалшивите гласове, които той си е добавил – пак е събрал по-голям процент от конкурентите си и затова те не искат нови избори с негово участие. И как можем да наричаме тези хора демократи при положение, че те признават само изборите, в които печелят те?

От друга страна можем да отбележим и края на „многовекторната” политика на Лукашенко. Идеята на тази политика беше елементарна – заигравайки се с европейците и американците, белоруският президент постоянно се опитваше да се пазари с Кремъл и да получава все нови отстъпки и субсидии от руснаците. Затова и Лукашенко постоянно спъва руско-белоруската интеграция, защото не иска по-тясно сближаване, тъй като тогава възможностите му да се пазари с Москва биха намалели драстично. Времената обаче се промениха и белоруският президент вече няма как да се сближи с европейците. Въпросните европейци го смятат за диктатор и не признават победата му, открито подкрепяйки опозицията. Лукашенко рискува на свой гръб да изпита значението на израза „от два стола та на земята”, но това си е изключително негова вина. Европейският стол все повече се отдалечава от него и той е принуден да търси по-тесен контакт с Русия. Впрочем някои европейски анализатори осъзнават този проблем и се тревожат, че ЕС на практика бута белоруския лидер в обятията на Кремъл. Повод за тревога има, тъй като Лукашенко е много вероятно да запази поста си и да надделее над опозицията, която ще остане с пръст в устата.     

Самата прозападна белоруска опозиция, която в момента настоява Лукашенко доброволно да ѝ даде властта, е отделна история. Много показателна е нейната икономическа програма, която те наричат „реанимационна” и според тях трябва да вдигне на крака белоруската икономика. Съдържанието ѝ е толкова скандално, че опозиционерите блокираха достъпа до нея и сега отричат, че изобщо е съществувала. Само дето нещо, което попадне в интернет, остава в интернет.

И така, какво предлагат пишман реформаторите, подкрепяни от ЕС и НАТО? Първо и най-важно – разрушаване на икономическите връзки с Русия, ликвидация на митническия съюз и изход от ОДКБ. Дори само тази точка е достатъчна, за да унищожи белоруската икономика и да остави стотици хиляди белоруси без работа. Белоруските предприятия са зависими от руския пазар, тъй като основната част от продукцията им се продава именно в Русия. Също така местната промишленост се нуждае от евтините руски енергийни ресурси. Всъщност четвърт от белоруския бюджет се формира именно от тези руски енергийни субсидии. И какво, опозиционерите искат да се лишат от всичко това в името на „европейския” избор (каквото и да значи това) и да затрият собствената си икономика? Нито европейците, нито американците ще им компенсират тези огромни средства, ако „реформаторите” имат глупостта да извършат икономическо самоубийство и да скъсат връзките си с Русия.

Друга важна точка от опозиционната програма е насаждането на белоруския език за сметка на руския, въпреки че руския език има официален статут в Беларус. И защо е нужно това, при положение, че по-голямата част от белорусите предпочитат да използват руски език в ежедневието? Защо трябва да им бъде налаган език насила? Отговорът е в съседна Украйна, където украинския език също трябваше да бъде налаган насила в обществото. Целта е чрез езика да се формира националистическо съзнание на основата на русофобията. Заедно с това се налага и алтернативна история и култура, в които всичко руско е представено като зло и вредно. Печелят ли белорусите и украинците от това, че превръщат Русия в свой идеологически враг? Не, не печелят нищо. От това печелят американците и европейците, които получават още един инструмент за борба с Русия. Губи само инструмента.

Наред с това реформаторите предвиждат масова приватизация, при това до приватизацията няма да бъдат допускани руски фирми. Подобен ход също би бил катастрофален за белоруската икономика и производство, правейки страната зависима от вноса. Никой няма да тръгне да инвестира в белоруските предприятия, тъй като е по-изгодно те да бъдат фалирани и така да бъде отворен пътя за вносната продукция от Запад.            

Общо взето основната част от тази „реанимационна” програма беше изпитана в Украйна и резултата е печален. В Беларус резултатът би бил още по-неприятен, тъй като Минск зависи икономически от Русия повече, отколкото Киев. Но и украинските предприятия, които работеха за руския пазар и бяха принудени от киевския режим да прекратят това сътрудничество, масово фалираха и част от тях вече не съществуват.

До какво ще доведат протестите в Беларус е още трудно да се каже. Лукашенко има голям шанс да запази властта си, тъй като протестите позагубиха инерция и не можа да се реализира сценария с бърза цветна революция. Че са нужни реформи и положителни промени в Беларус е очевидно, но със сигурност тези промени няма да бъдат донесени от тъй наречената „опозиция”, подкрепяна от Берлин, Брюксел и Вашингтон. Тази групичка соросоиди и тарикати защитава интересите на спонсорите си, но не и на белоруския народ.

Ако тези тъй наречени опозиционери все пак свалят Лукашенко и се доберат до властта, то Беларус не я чака нищо хубаво. Тези некадърници могат да украинизират страната и да я вкарат в дълбока криза. При това никой от тях после няма да носи отговорност за поразиите, които ще извършат. Едните ще избягат в чужбина, а другите ще обвиняват за всичко Путин. Ще сърбат попарата обикновените белоруси, които ще се оплакват, че пак са ги излъгали. И тогава пак ли всички ще излизат на протест?

И за финал ще се обърна към белите господа от ЕС. Господа, нисък поклон, ако цветната революция в Беларус се провали, може ли да обърнете внимание на случващото се в България? Тук също си имаме един диктатор, който не иска да слиза от трона. И тук народът иска демокрация и свобода. И тук хората искат промяна, а Бойко не слуша. Няма ли да го призовете доброволно да се откаже от премиерството? Наложете му санкции и му вземете пистолета и златото. Подсказвам – той ги крие в шкафчето до леглото в резиденцията. А, и му вземете джипката, че постоянно обикаля напред-назад с нея и приказва за магистрали.