В събота се случи малка сензация. Гръмна новината, че във Венецуела са пристигнали два военни руски транспортни самолета – Ан-124 и Ил-62. На борда на Ил-62 също така се оказаха 100 военни начело със зам. Главнокомандващия на руските сухопътни войски.

На пръв поглед в тези два самолета няма нищо сензационно, все пак те дори не са ядрени бомбардировачи, а просто транспортни. Пък и на борда им имаше само сто души, а не примерно цяла дивизия. Но дори и тази скромна бройка се оказа достатъчна, за да предизвика страшна буря в американското медийно пространство и особено туитър, къде в момента основно се води американската политика.

Възмущават се поддръжниците на глобалната американска хегемония – ние тук се опитваме да сваляме режима във Венецуела, пък руснаците си позволяват да пращат военни самолети там. Колко нагло, кой им е разрешил! Тръмп е кремълски агент! Анатема!

Уязвеното самочувствие на американците е разбираемо, все пак те вече втори месец се опитват безуспешно да свалят режима в Каракас, а режимът все не пада. С масови протести и санкции не се получи, военните не предадоха ръководството си, а самозвания президент Гуайдо няма никаква реална власт. Дори и успешната хакерска атака срещу енергосистемата на Венецуела не даде търсения ефект. Блекаутът не провокира масови вълнения, а властите с времето успяха частично да възстановят енергоснабдяването.

Сега пък и руснаците решиха да дадат доста явен знак, че нямат намерение да сдават позициите си във Венецуела. Журналистите сега гадаят каква точно роля ще изпълняват руските военни в латиноамериканската страна. Дали ще работят като инструктори или Москва ще строи пълноценна военна база в Каракас. Този ход вероятно цели и да накара Щатите да се откажат от авантюристичните си планове за военна интервенция във Венецуела (която така или иначе би била напълно незаконна от гледна точка на тъй нареченото международно право). На дипломатическо ниво руснаците вече открито заявиха на американските си колеги, че са против всякакви преврати или военни операции на САЩ и НАТО във Венецуела.      

Между другото, според съобщенията, на борда на Ан-124 е имало и 35 тона стоки, сред които, пак според медиите, има и дефицитни медикаменти и лекарства. Както е известно заради режима на санкции венецуелските власти не могат да внасят редица важни препарати за лечение. Което пък отново демонстрира лицемерието на Вашингтон, който хем го е грижа за „бедните венецуелци”, хем налага санкции и ги лишава от лекарства.     

Описаното по-горе събитие става поредната демонстрация на постепенния залез на вашингтонската диктатура, която всъщност не продължи чак толкова дълго – не повече от две десетилетия след разпадането на СССР. Оказва се, че САЩ вече не решава всички проблеми (по-скоро само ги създава, без да ги решава) и авторитетът му не е безспорен. Войните, разпалвани от Вашингтон, не носят успех и само подкопават американския авторитет. Превратите и цветните революции престават да вървят по план. Дори режимът във Венецуела се оказва твърде труден за сваляне, въпреки че Южна Америка е смятана от Щатите като „заден двор”, в който ЦРУ в миналото извършваше преврати и революции почти на конвейер. Дори и Северна Корея се оказва костелив орех и не се впечатлява от изключителността и демонстративното могъщество на САЩ.

Но най-лошото от всичко е, че на геополитическата сцена се завърна Русия, която експертите от ЦРУ и останалите служби бяха отдавна погребали. Паралелно с това Китай започва да конкурира с американците за глобално лидерство, което постепенно се изплъзва от лапите на Вашингтон.

Венецуелският възел, образно казано, се заплита още повече. Нито Русия, нито Китай смятат да сдават позициите си доброволно, а Щатите пък нямат достатъчно силен аргумент, който да ги накара да отстъпят. А да не забравяме, че във Вашингтон имат амбиции да свалят режимите и в Куба и Никарагуа, естествено в името на империализма демокрацията. Само че за да го направят, първо трябва да премахнат Мадуро, а това се оказа твърде мъчителна задача. Появата на руските военни в Каракас пък заплашва да направи тази задача невъзможна.

Разбира се, венецуелската криза е още далеч от развръзката и всичко е възможно. Правителството на Мадуро се оказа по-устойчиво от очакваното, но и Щатите не се отказват от желанието да го задушат икономически, тъй като за американците това вече е въпрос на империалистически престиж и те трябва да спасяват избледнелия си образ на глобален хегемон, тоест да разрушат поредната суверенна страна. Междувременно ще продължим да слушаме истории за ужасната Русия, която коварно разрушава световния ред, тоест американската хегемония. При това се оказва, че за разрушаването на „световния ред” са достатъчни два товарни самолета и стотина войници.      

простакът апостул трябва да се изтрие веднага

по молба на аудиторията апостулът бе изтрит.