На 1-ви февруари САЩ, а след тях и Русия, дефакто напуснаха договора за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег (РСМД), подписан още през 1987г. Че ще се стигне до това положение беше ясно от няколко месеца, предвид съпътстващата информационна кампания, водена от Вашингтон.

Както обикновено за виновник беше определена Русия, върху която САЩ хвърлиха вината за решението си. Очевидно е, че от САЩ не могат просто да признаят, че искат да излязат от договора, за да могат да произведат нови оръжия и да останат глобален хегемон. Затова Русия беше обвинена в нарушение и ѝ поставиха ултимативно условие, на която тя естествено не може да се съгласи.

Дори обаче Русия да беше нарязала и заровила всичките си ракети, това нямаше да промени нищо – САЩ нямат намерение нито да се връщат към договора, нито да водят някакви компромисни преговори. Затова и предлагат на Москва невъзможни условия, знаейки че тя няма как да се съгласи на тях.

Решението на Тръмп е окончателно. Парите за разработка на нови американски ракети бяха предварително заделени в бюджета, инженерите вече се трудят над проекта, а военните вече мислят къде да разположат ракетните установки. Всичко останало е просто информационен шум, който цели да оправдае действията на Белия дом (и милиардите долари, които текат в джобовете на щатския военно-промишлен комплекс).

       
Декември 1987г. Горбачов и Рейгън подписват договора по РСМД. Много неща се промениха през изминалите десетилетия...

Да не забравяме, че договора РСМД бе подписан още когато съществуваше двуполюсният модел начело със САЩ и СССР. Оттогава обаче геополитическата карта на света радикално промени очертанията си, СССР изчезна, а заедно с това се промени и баланса на силите. Китай през изминалите десетилетия набра сили и започна да конкурира със САЩ, а имайки предвид, че китайците не бяха ограничени от ракетния договор, те съумяха да натрупат сериозен военен потенциал, който обезсмисли съществуването на РСМД. Договорът вече не само, че не беше изгоден на САЩ, ами и започна да ги ограничава, позволявайки на Пекин да получи ракетно предимство. Имайки предвид, че в последните години глобалната роля на Щатите започна необратимо да отслабва (на първо място заради неудачните им военни авантюри), подобно изоставане е просто недопустимо. По тази причина Тръмп взе решение да скъса договора и да започне нова гонка на въоръжение, която (поне теоретично) би трябвало да помогне на американците да запазят хегемонията си.

Това решение е дългосрочно и би било заблуда да се мисли, че Тръмп е стигнал до него за няколко месеца. Дори някой друг да беше станал президент вместо него, ситуацията щеше да е същата. Може би оправданието щеше да звучи малко по-различно, но резултата щеше да е аналогичен – РСМД пак щеше да бъде погребан от Вашингтон като ненужно наследство от миналото, което не се вписва в настоящата геополитическа реалност.   

Дали замисълът на САЩ ще се оправдае и те ще постигнат желания резултат е спорен въпрос. При положение, че Щатите вече не изпълняват договора, Русия също излезе от него и сега ще е принудена да се включи в ракетната надпревара. Положителното за Москва е, че разработката на нови оръжия няма да се окаже разорително начинание – руските военни вече разполагат с хиперзвукови ракети, които изпреварват американската и китайска конкуренция поне с десетилетие. Също така се планира създаването на наземен вариант на крилатите ракети „Калибър” наред с модернизацията на вече съществуващите балистични ракети, която също върви по план. Китайците, разбира се, също няма да стоят със скръстени ръце и ще продължат да попълват ракетния си арсенал, тъй като те също са в прицела на Вашингтон.

По думите на Путин новите ракети ще постъпят на служба в случай, че американците разположат пусковите си установки в Европа или достатъчно близо до руските граници. Съдейки по войнствения тон на Вашингтон и липсата на желание за компромиси или преговори в Белия дом, разполагането на щатски ракети на европейския континент е въпрос на време. Европейците може да хленчат и да призовават за връщане към спазването на договора, но протеста им в крайна сметка се свежда до това да обвиняват за всичко Русия. Сервилната позиция на ЕС демонстрира колко са несамостоятелни европейците и колко зависят те от САЩ. Ако от Вашингтон дойде заповед за разполагане на щатски ракетни установки в Европа, европейците ще помрънкат, но ще я изпълнят дори и да осъзнават, че това ги превръща в легитимни мишени за ответен руски удар. Така че разговорите за създаване на независима европейска армия така и ще си останат само празни приказки (не само по политически, но и по икономически причини).              

Можем ли да кажем, че ликвидацията на РСМД отбелязва началото на новата Студена война? Студената война 2.0 всъщност започна преди няколко години, още преди събитията в Украйна през 2014г. Може да се каже, че тя започна в момента, в който стана ясно, че глобалната роля на САЩ залязва за сметка на ръста на влиянието на Русия и Китай в отделните региони на света. Най-явно тази промяна си пролича в Сирия, където Вашингтон обективно загуби войната, а Москва в крайна сметка стана най-влиятелния играч в близкоизточния регион. В икономически план Китай пък сериозно се укрепи не само в Азия, но и в Европа, където Пекин започна да подкопава позициите на американците.

Опасна ли е оръжейната надпревара за човечеството? Да, опасна е, но имайки предвид, че Щатите нямат намерение да се отказват от глобалната си роля и са готови на всякакви рискове, за да я запазят, напрежението по света ще продължава да расте. Съответно постоянно ще избухват военни конфликти в различни части на света, подстрекавани и водени именно от Щатите. В този ред на мисли няма никакъв смисъл да говорим за ядрено разоръжаване, глобална безопасност и останалите лицемерни щампи, повтаряни от пропагандата на Запада, който на думи защитава демокрацията, свободата и ценностите, а в реалност именно САЩ и натовските им съюзници ги нарушават постоянно.       

В крайна сметка величието на САЩ се изразява в това да заплашват Северна Корея и Иран с война, да се хвалят с новите си ракети, да натрапват скъпия си газ на европейците и да се опитват да организират поредния преврат в Латинска Америка. Действително много демократично и почтено.

Тръмп още един път доказа истинността на фразата „ако искаш мир, готви се за война”. САЩ нямат нищо против да организират поредното кръвопролитие, имайки предвид как добре умеят американците да извличат политическа и икономическа полза от войната.              

Опасна ли е оръжейната надпревара за човечеството? Да, опасна е, но имайки предвид, че Щатите нямат намерение да се отказват от глобалната си роля и са готови на всякакви рискове, за да я запазят, напрежението по света ще продължава да расте.