Тази седмица изтича срока на военното положение, въведено от украинския президент-олигарх Порошенко, което кара мнозина да предположат, че ни очаква нов инцидент край Керченския пролив по сходен сценарий.

Какво този път е намислил Порошенко? Както знаем, рейтингът му е рекордно нисък (8-9%) и той трескаво търси начин да запази поста си, въпреки че няма никакви шансове да спечели предстоящите избори.

Предизборната му кампания се опира върху два главни информационни повода – създаването на тъй наречената „независима” украинска църква и провокациите в Черно море край Кримския мост.

Медийната пауза след въвеждането на военното положение (въведено в доста орязан вид) бе запълнена от новините за създаването на тъй наречената „независима” украинска автокефална църква, която да замени официалната и законна украинска православна църква (по версията на Порошенко всички в официалната църква са агенти на Кремъл и комуняги). Украинския президент естествено максимално използва този случай, за да си направи предизборен пиар и да си създаде образа на борец за украинска независимост. Дали това ще му донесе нужните гласове на изборите обаче е спорен въпрос, тъй като новата му църква нито има достатъчно богомолци, нито може да обедини около себе си населението.

Ако вълненията около църквата имат повече вътрешноукраински ефект, то провокациите с участието на украинската армия/флот имат и международен отзвук. Киевските власти ги използват, за да привлекат вниманието на Запада към себе си, а Западът – като повод за нови санкции и военно-политически натиск върху Москва.

 Ситуацията се повтаря и сега. Явно Порошенко и обкръжението му са решили да повторят историята с морската провокация край Кримския мост и по такъв начин да удължат военното положение. Идеалният вариант е то да продължи неопределено дълго време, което да провали предизборната кампания и евентуално самите президентски избори. Дали президента-олигарх ще успее да прокара този вариант не е ясно, тъй като конкурентите му в украинския парламент имат достатъчно влияние и не искат просто така да му дадат президентското кресло, при положение, че Порошенко не може по законен начин да спечели вота.   

Вариантите за провокация са три – краткотраен сблъсък на линията на разграничение в Донбас, инцидент на границата с Крим или, което е най-вероятно, повторен морски инцидент в Керченския пролив. Украинските ВМС разполагат с още 4 катера, което би им стигнало поне за две провокации. За подобен сценарий в Киев вече загатнаха миналата седмица, като секретаря на украинския съвет за безопасност Турчинов заяви, че украинските кораби отново ще се опитат без предупреждение да преминат под Кримския мост, при това даже може да качат западни представители на борда (имаха се предвид наблюдатели от OSCE). В същото време край Одеса акостира и британски разузнавателен кораб, който уж се канеше също да премине в Азовско море (без разрешение от руска страна обаче чуждестранни военни съдове нямат право да преминават, тъй като това не са международни води).

Очевидно е, че OSCE или който и да е друг нямат желание да се превръщат в заложници и пушечно месо в угода на киевския режим. Британския кораб също няма да дръзне да провокира руснаците при положение, че той няма какво да прави в Азовско море (пък и няма юридическото право за подобни действия). За киевския режим естествено би било като подарък ако при новия инцидент пострада и западен представител, но и представителите на западните организации все пак не са толкова глупави, че да се окажат в подобна ситуация, способна да предизвика глобален конфликт. В крайна сметка Киев отново ще използва дузина свои военни като разменна монета, за да извлече от инцидента максимални политически и пропагандистки дивиденти, но стараейки се да избегне истински военен конфликт с Русия. Сериозен сблъсък с руските военни на Порошенко не е нужен, тъй като това би било гарантирано военно (и политическо) поражение за него.

От бъдещия инцидент ползи разбира се ще извличат и Щатите (заедно с натовските си съюзници), за които това ще е поредния информационен повод да увеличат военното си присъствие край руските граници и по-конкретно черноморския регион. За санкциите даже няма смисъл да говорим, тъй като те вече се въвеждат автоматично, през няколко месеца.

Вероятността от нов инцидент, инспириран от Киев, е толкова висока, че дори на официално ниво Москва вече няколко пъти предупреди за готвената провокация. Тези предупреждения както обикновено не бяха чути от западните медии и политици, за да може Русия след това да бъде представена като агресор и инициатор на инцидента, а украинските военни – като политически жертви на Путин. Дори и в отразяването на предишния инцидент западните медии умишлено премълчаха факта, че украинските корита бяха задържани в руски териториални води след като екипажите им целенасочено игнорираха предупрежденията на руските граничари.

Общо взето, ако до Нова година се случат някакви инциденти около Крим или в Донбас, то това не трябва да ви учудва. Сценарият и действията на киевските власти и западните им покровители също ще бъдат доста предсказуеми, а виновният ще бъде назован веднага и вие се досещате за кого става дума.

Все пак за голямата политика няма празници, пък ако ще да е Коледа и Нова година. Ако нещо е решено зад кулисите и трябва да се случи, то ще се случи. Студената война си продължава, макар и в нова форма и малко изменен състав. На нас ни остава да следим международните събития и да четем между редовете.      

Напук на всичко обаче ви пожелавам весели коледни празници и здраве и късмет в дома и семейството!            

да Ви попитам колко рубли Ви дават за един такъв постинг? Курсът на рублата е официално 68 за долар, а неофициално 200-250.
Честита Коледа, разчитам на Вас.

Взимам само шекели. Ама няма да кажа по какъв курс. Весела Коледа.

украинските моряци. Русите се отнасяли към тях като към равни, т.е. като към военни. Мене дърварят явно ме смята за бедна, понеже винаги ме сватосва за някой блогър, при който пращам коментар. На мене ми плащат, нека да се успокои вече. Забогатях, а и понеже все съм на диета, нека да не се притеснява. Да си намери друга особа за благотворителността си.