Покрай скорошното посещение на Радев и Борисов в Сочи в родните медии се заговори за затопляне на българо-руските отношения. На дневен ред отново се завърнаха газопроводите и многострадалния АЕЦ Белене. Но дали пътуването на българския премиер до Русия може да се смята за някаква преломна точка и ще има ли прогрес в отношенията на двете страни?

Досега поне българо-руските отношения бяха доста хладни да не кажа никакви. Българските власти начело с премиера са достатъчно русофобски настроени, макар и не в такава степен като поляците и балтийските страни например. Помним как Плевнелиев постоянно обвиняваше Русия в агресия, хибридност и т.н., повтаряйки клишираните обвинения на западните си покровители (наследникът му Радев поне се старае да е неутрален в изказванията си, макар някои погрешно да го смятат за лоялен към Русия). България също така се присъедини към санкциите срещу Русия (макар и родните власти да нямаха особено желание да го правят). Търговския оборот между двете страни е доста по-малък от този с ЕС, но и въпреки това българските износители почувстваха неприятни последствия от санкционната война (от 20 до 200млн евро ако броим и косвените загуби). Бизнесът в Западна Европа също не е във възторг от санкционната политика на правителствата си, защото европейските компании са принудени да жертват милиардните си приходи в името на геополитическите интереси на САЩ, които нямат никакво намерение да компенсират загубите на европейците, които все по-често започват да мрънкат и да искат отмяна на санкциите. Уви, ЕС все още е силно зависим от Вашингтон, така че никой няма да посмее да премахне режима на санкции (поне в близките няколко години).

Що се отнася до самите санкции, то те така и не постигнаха крайните си цели – те не можаха да предизвикат социално-икономическа криза в Русия, която да доведе до мащабни протести и преврат. Да, в началото рублата поевтиня, цените на вносните стоки подскочиха, появи се инвестиционен дефицит, но в крайна сметка руската икономика се стабилизира и в момента дори отбелязва ръст. Да не говорим, че в доста отрасли собственото руско производство започна да заменя вноса. Куба вече над 50 години живее в условията на санкции, но Вашингтон така и не можа да смени режима там. Също както в Сев. Корея и Иран.

Санкционната война може и да не удари болезнено по България, но последствията от спирането на проекта Южен поток бяха доста сериозни. Отказът от проекта струва на страната минимум 3 милиарда долара. Дори и Борисов си позволи да изкаже недоволство по този въпрос, тъй като от Брюксел и Вашингтон го натиснаха да се откаже от газопровода, но не му компенсираха пропуснатите ползи. Всъщност е странно, че родния премиер изобщо се надяваше, че европейците ще му предложат някакви компенсации – Щатите и ЕС изобщо не се вълнуват от проблемите на ратаите си, към които, уви, спадаме и ние.

И в този случай, както и със санкциите, България се оказа губещата страна. Русия закри проекта Южен поток (това трудно може да се нарече победа за САЩ, тъй като Газпром не загуби от закриването на проекта и запазва ролята си на главен газов доставчик в Европа) и вместо това построи тръба до Турция. Българските власти по едно време се съвзеха и решиха пак да участват, желаейки да се присъединят към Турски поток.

При последното си посещение в Сочи Борисов дори помоли за извинение, макар че от извиненията му много полза няма. Руската страна изяви готовност да подпише нов договор, но този път поиска гаранции, тъй като на Москва ѝ е пределно ясно, че дори ново споразумение да бъде сключено, то може лесно да бъде анулирано с едно позвъняване от Брюксел или американското посолство. Фактът, че подобни действия вредят на българските интереси не интересува никого в Брюксел или Вашингтон.

С АЕЦ Белене, който трябваше да замени остаряващия АЕЦ Козлодуй, се получи същата история и проекта стана жертва на опитите на американците да спънат руските енергийни проекти в Европа. Какво ли не се изговори и написа за Белене – че това било „яма”, в която безсмислено се изсипват пари (парите потъват не в ямата, а в джобовете на корупционерите), че произведения ток няма да има на кого да се продаде, че проекта застрашава екологията и т.н.

Интересно защо ли тогава турците с помощта на Росатом строят своя ядрена централа? Те явно има на кой да продават ток и не се притесняват за екологията си. Всъщност единствения проблем на Белене е, че е руски. Ако Щатите се бяха наканили да строят централа у нас, то медии и еколози щяха да се скъсат да хвалят проекта и да ни убеждават колко е екологичен и полезен. С епопеята около ремонта на родните МиГ-29 е същото – първо искаха да ги ремонтират в Полша, защото да ги ремонтират в Русия е политически „неправилно” – нали сме в НАТО, водим „хибридна война” с Русия и т.н. Накрая обаче се оказа, че поляците нямат лиценз за извършване на ремонта и не разполагат с всички необходими части (а руснаците отказаха да им ги продават). В крайна сметка все пак българските власти стигнаха до логичния извод, че самолетите е най-добре да се ремонтират от тези, които са ги произвели.

Единствения вял опит на българското правителство да прояви поне някаква самостоятелност бе решението да не бъдат гонени руски дипломати. Борисов очевидно нямаше желание допълнително да си разваля отношенията с Москва заради случая „Скрипал”, по който и до момента няма никакви доказателства. А да се караш с Русия само за да демонстрираш „солидарност с Европа”, явно е прекалено дори за родния премиер, който може би вече осъзна, че в замяна няма да получи нищо от европейците. Впрочем повечето европейски страни изгониха руски дипломати с оправданието, че така изразяват „солидарност” с Британия, което бе своеобразно признание, че за изгонването няма никакви правни основания. Смешното е, че Британия изведнъж се сети, че е част от „единна” Европа, все едно няма никакъв Брекзит.

И така, опираме до простия въпрос – предстои ли подобряване на българо-руските отношения? Отношенията можеха да се променят ако България бе способна самостоятелно да взима решения и да отстоява националните си интереси. Историята с Турски поток и Белене показа, че самостоятелност и суверенитет нямаме (да живее демокрацията!). Българската външна политика се намира в орбитата на ЕС (и САЩ), които се стремят да попречат на Русия да увеличи влиянието си в Източна Европа. Икономически и политически сме прекалено зависими от Европа, така че завой към Русия, дори това да е изгодно на България, е невъзможен, поне в обозримо бъдеще.

Тоест българо-руските отношения в най-добрия случай ще се запазят на сегашното ниво и няма да се затоплят, без значение какво заявяват официално българския премиер и президент. Остава да наблюдаваме как ще се развиват отношенията между САЩ и ЕС от една страна и ЕС и Русия от друга. Особено важно е как ще се развиват отношенията между Русия и ЕС – дали ще се въвеждат още санкции и дали пак няма да се случи някой скандал с отровени шпиони.