Всяка година пиша по няколко реда за 9 май и този път не стана изключение. За семейството ми тази дата винаги е била особена, все пак дядо ми участва във войната от първия до последния ден, както и милиони други съветски граждани.

Мащабът на Празника на Победата в Русия е огромен и това не е случайно. Не е преувеличение, когато казват, че войната е затрогнала всяко семейство в Русия. Всеки има дядо, баба или друг близък роднина, който се е сражавал на фронта или се е трудел в тила, внасяйки своя малък личен принос в общата Победа. И победата наистина е всеобща и народна, тъй като тя е постигната именно благодарение на мобилизирането на всички човешки сили и материални ресурси на СССР. Втората световна война се оказа най-мащабния и кръвопролитен конфликт в историята и най-тежкото изпитание за Русия в дългата ѝ и сложна история. Тази победа е толкова скъпа не само заради огромната цена, която заплаща съветския народ, но и заради глобалната историческа важност на победата над нацистка Германия.

И въпреки че основният принос на СССР/Русия в победата над Хитлер е очевиден, с всяка изминала година опитите да се изврати историята и да се пренапише името на победителя във войната се усилват. Поставянето на равенство между Сталин и Хитлер и изтъкването на САЩ като единствен победител са двата главни елемента на тази стратегия. И също като преди седемдесет години основната мишена е Русия.

Замисълът на борците с историята е ясен – победата във войната е силен обединителен фактор, който сплотява руския народ и пречи на демонизирането на съветската история. За да бъде победена Русия, първо е необходимо народът ѝ да бъде разединен, за което е нужно да се разрушат основите, върху които се крепи това единство. Победата във Великата Отечествена Война тук е най-очевидната и важна цел.

Това, че 9 май не се възприема като кой знае колко важна в повечето страни от Европа, не е за учудване. Да не забравяме, че част от европейските страни по онова време са съюзници на Хитлер, а много от представителите на европейските елити тайно или явно симпатизират на нацистката идеология. България, уви, също не е изключение. Всъщност исторически се получава така, че България винаги отначало избира страната на германците и в крайна сметка губи от това.

Американците пък си имат такова понятие като „добрата война” (good war), което се отнася и за Втората световна. Все пак тази война ги измъкна от Великата депресия с минимални загуби (броя загинали американски войници е нищожен в сравнение със загиналите съветски граждани) и им позволи впоследствие да станат глобална империя. А днес в лицето на Тръмп те дори заявяват, че именно САЩ са победили германците (според Тръмп САЩ са спечелили абсолютно всички войни, дори тези, в които не са участвали).

За съжаление нацистките идеи са живи и до ден днешен, особено в „цивилизована” Европа, и не си личи някой да се бори с тях. От една страна нацизмът набира актуалност заради перманентната криза на проекта „Единна Европа” и провала на мултикултурализма, от друга страна крайно десните и фашистите продължават да са полезен инструмент в борбата с Русия (Украйна е един от примерите).                  

Дори в самата Русия са актуални опитите за пренаписване на историята и подмяна на фактите, включително оправдаването на нацистки престъпници (изразяващо се например в опитите за поставяне на различни монументи в руските градове, издаването на пропагандистка литература или дори смяна на названията на някои обществени обекти). Някъде това се случва заради некадърността на определен чиновник или чиновници, другаде се прави умишлено и с участието на разни западни НПО и фондове.

Очернянето и оплюването на съветската история бе особено силно през 1990-те, когато Русия се намираше в тежка икономическа и социална криза. Тогава и Деня на Победата не беше такъв голям празник и дори съществуваше някакво чувство на неудобство. И въпреки че спекулациите с историята продължават и до днес, все пак се забелязва сериозна положителна промяна в обществените настроения на руснаците по отношение на 9 май (този процес несъмнено съвпада с укрепването на Русия и изхода от кризата на 1990-те).           

Едно от най-ярките проявления на положителната промяна на обществената нагласа (ако не броим военния парад) стана и шествието Безсмъртен полк. Зародило се като спонтанна идея на трима журналисти от Томск през 2011г., днес инициативата се превърна не просто във всенародно, а в международно събитие, обединило милиони хора в Русия и по света. Уникалното на Безсмъртния полк е фактът, че то се зароди и постигна успех без участие на политици, чиновници или олигарси и не носи в себе си никакъв политически подтекст.

Само в Москва тази година участие в шествието взеха над милион души, в цяла Русия цифрата надхвърли осем милиона. В десетки градове по света, включително България, стотици хиляди потомци на съветските войни-победители се вляха в редиците на Безсмъртния полк.

Впечатление в шествието направи не само огромното море от хора, понесли портрети на своите деди, но и младото поколение, което също се оказа съпричастно към този символичен акт. Хубавото на Безсмъртния полк е и това, че хората с времето не загубиха интерес към инициативата и всяка година броят на участниците расте. А това значи и че народната памет е жива и, съдейки по голямото количество млади участници в шествието, Безсмъртният полк ще съществува още дълго, оправдавайки названието си. А това е важно, тъй като времето лети бързо, остават все по-малко живи свидетели на тази война и манипулирането на историята става все по-лесно, особено що се отнася до умовете на младите.    

    

Що се отнася до нашата България, в която също имаше Безсмъртен полк, то 9 май естествено не се възприема по същия начин като в Русия (да си припомним и чий съюзник бе България до 1944-а). Всъщност и при нас се следва западния образец на принизяване на ролята на СССР в победата над Хитлер и превръщането на САЩ в главни победители. В този смисъл доста показателни бяха новините на БиТиВи на 9 май. В новинарския сюжет 9 май бе представен като „Ден на Европа”, въпреки че Денят на Европа по принцип се отбелязва на 8 май. Идеята бе, че Европа е единна, ние сме част от това единство и съответно това значи истинска победа. За доказателство на този деветомайски успех в репортажа на БиТиВи демонстрираха някакво младо момиче, което работеше в чужда банка, отпускаща еврокредити в България. По нейни думи ако не беше тази банка, на нея щеше да ѝ се наложи да замине за Европа в търсене на по-добра работа.

Логиката на БиТиВи малко куца, тъй като повечето българи няма да може да се уредят да работят в чужда фирма или банка като тази девойка и на доста хора ще им се наложи в крайна сметка да станат трудови емигранти. Тоест излиза, че 9 май за повечето българи все пак не е победа и не е повод за гордост, тъй като те не са част от европейското единство като момичето от новините и още не са вкусили от успеха (а най-вероятно няма и да вкусят).

За щастие обаче в Русия си има истински поводи за гордост и истинска Победа, която не се изразява в това дали си се уредил на работа в чужда фирма или не. Но, както се казва, всеки се простира според чергата си. Докато едни празнуват Победата, други мечтаят за „европейско бъдеще”, което за съжаление може и никога да не настъпи.