2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. ka4ak
6. dobrota
7. ambroziia
8. donkatoneva
9. bojil
10. milena6
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. mimogarcia
8. bateico
9. metaloobrabotka
10. djani
Събитията в Сирия се развиват доста бързо и силите, подкрепяни от Москва и Вашингтон, са във все по-остра конкуренция. Имайки предвид, че двете супердържави имат диаметрално противоположни интереси, а подкрепяните от тях сили са преки противници на бойното поле, възниква въпроса – може ли да се стигне до ситуация, в която руските и американски военни ще си нанесат взаимни удари? И може ли това да натисне спусъка на истинската ядрена война?
Да започнем с кратък обзор на събитията на сирийските фронтове. Като цяло лятната кампания за сирийската армия се оказа доста успешна. За изминалите три месеца сирийците проведоха ред победоносни операции по границата с Ливан, провинция Алепо, джихадистките анклави около Дамаск и централна Сирия.
Най-сериозния успех естествено бе постигнат в централна Сирия, в триъгълника между Палмира, Хама и Хомс. С помощта на няколко паралелни операции сирийската арабска армия (САА) успя да обкръжи ИДИЛ и да затвори групировката на „черните” в два големи пръстена, които бяха зачистени за няколко седмици. Около гр. Акербат все още има зони, контролирани от ислямистите, но ликвидирането им е въпрос на време. Стратегията на сирийците се оказа успешна и чрез няколко добре организирани операции САА и съюзните ѝ формирования успяха постепенно да пробият коридор до блокирания от джихадистите Дейр-ес-Зор. За успеха на лятната кампания голям принос имаха разбира се руските военни съветници, участвали в разработването на споменатите операции, руската авиация (на ден руските изтребители правят средно по 80-100 полета), а също и руските спецчасти от силите за специални операции (ССО), участвали в някои от особено важните мисии.
Самият Дейр-ес-Зор, за когото съм писал и преди, бе деблокиран в първите дни на септември, което сложи край на над 3-годишната му обсада. Западните (и българските също) медии, очаквано, посрещнаха новината доста прохладно и останаха леко разочаровани от поредното поражение на „умерените” главорези. Какво ли не се случи през това време – на моменти изглеждаше все едно, че сирийския гарнизон няма да издържи, в началото на 2017-а анклава дори бе разцепен на две части от ИДИЛ. Дори американците се опитаха на два пъти да помогнат на терористите и умишлено бомбардираха защитниците на сирийския гарнизон. Дори и това обаче не беше достатъчно. В крайна сметка сирийците бяха възнаградени за героичната си съпротива и ИДИЛ понесе второ голямо поражение след битката за Алепо миналата година (Алепо се оказа преломната точка, която впоследствие направи възможен успеха в ДеЗ).
За изминалата седмица САА успя да свърже двете части на анклава (базата на 137-а бригада и летището) и да разшири контрола си около Дейр-ес-Зор, отбивайки контраатаките на ИДИЛ. Самия Дейр-ес-Зор, както и едноименната област, само частично се контролират от сирийското правителство. Под контрола на „черните” остава още достатъчно голяма територия, а към това трябва да добавим и ислямистките групировки и кюрдите, които в момента се опитват да откъснат максимални територии от сирийците. И в момента ССА продължава да води боеве в самия град и околностите му, опитвайки се да си създаде по-широк плацдарм (едновременно възстановявайки работата на летището и нормалното сухопътно снабдяване на ДеЗ, което бе прекъснато по време на блокадата).
Следващата задача в района на Дейр-ес-Зор ще бъде форсирането на река Ефрат и прехвърлянето на САА на северния ѝ бряг.
И именно тук идва най-интересната част.
Към северния бряг на Ефрат се приближават и американските марионетки SDF (формално това представлява съюз на кюрдите и някои от арабските ислямистки групировки, спонсорирани и направлявани от Вашингтон). Успеха на САА в Дейр-ес-Зор накара американците и пешките им да бързат, особено след като във военните колони на сирийците бяха забелязани понтонни мостове и лодки. Ясно е, че на сирийската армия ѝ предстои да форсира Ефрат и да се прехвърли на северния ѝ бряг (виж картата). Но от тази страна на реката се намират стратегически важните нефтени кладенци, към които апетит проявяват американците. Целите на САЩ тук са ясни – с помощта на кюрдите те искат да блокират сирийците и да превземат тези кладенци. От една страна това би лишило сирийците от нужните им нефтени ресурси, а от друга страна този нефт е нужен за финансирането на американския проект в северна Сирия. Кюрдите се движат от страната на Ракка (щурма на града продължава), разположена по-нагоре по течението на Ефрат. При това те успяха да се придвижат твърде бързо до Дейр-ес-Зор, което подсказва, че между тях и ИДИЛ е имало някаква задкулисна сделка. Това не е чудно – много пъти действията на ислямистите съвпадат с интересите на Вашингтон.
Самият Дейр-ес-Зор още от началото на войната в Сирия представлява стратегически интерес за американците поради географското си положение и нефтените ресурси в него. Те планираха с помощта на контролираните от тях ислямисти да превземат региона и да го превърнат в своя зона на влияние. Главна роля в тази схема бе отредена именно на ИДИЛ. Поради тази причина и американците умишлено не бомбардираха колоните на ИДИЛ, които триумфално превземаха огромни територии в Ирак и Сирия в периода 2013-2014 г.
Тръмп наскоро заявяваше, че САЩ ще стоят в Сирия докато не бъде победен ИДИЛ. Но това звучи малко лукаво. Първо, американците нямат никакво намерение да напускат Сирия, тъй като това би било геополитическо поражение за тях и те не могат да си позволят да загубят влияние в региона. Второ, в северна Сирия вече има около десетина щатски военни бази, което намеква за дългосрочните им окупационни планове. И трето, какво значи „докато победим ИДИЛ”?. Тази групировка може да съществува още 10-15 години, дори в нея да останат пет човека, които се крият в някоя пещера и не правят нищо. Но формално тя ще съществува, следователно Щатите получават безсрочен повод да окупират част от Сирия.
Упорството на сирийския гарнизон в Дейр-ес-Зор и намесата на Русия обаче осуетиха глобалистките планове и американците се наложи да пренаписват сценария. В момента Вашингтон реши да заложи на кюрдите, които се оказаха по-ефективна пехота от „умерените” джихадисти, понасящи поражения както от сирийската армия, така и от ИДИЛ. Стратегията на американците е ясна – с помощта на кюрдите да отвоюват колкото се може повече територии и да попречат на сирийците напълно да освободят страната си. Всичко това се прави под благовидния предлог на „борбата с тероризма”. Главната цел естествено е доста по-цинична и американските марионетки се борят не толкова с терористите, колкото със сирийското правителство. Все пак Вашингтон толкова усърдно се опитва да свали сирийския президент и за янките е недопустимо Асад да освободи страната си от главорезите, спонсорирани от САЩ, Саудитска Арабия и Израел. Решителната намеса на Русия обаче кардинално промени баланса на силите и многомилиардния проект „Асад трябва да си ходи” е на прага на пълния провал.
Единствената надежда на американците да останат в играта е кюрдския проект. Кюрдите бързат към нефтените полета на Дейр-ес-Зор, опитвайки се да изпреварят сирийската армия. В опита си да спрат прогреса на сирийците кюрдите заявиха, че дори могат да открият огън по САА, ако тя се приближи прекалено близо до тях. В пресата дори прозвуча заплахата щатската авиация да нанесе удар по сирийците, ако те се опитат да форсират Ефрат. Няма потвърждение обаче, че тези заплахи наистина са били отправени от американците. Вероятно целта на тази дезинформация бе да провери доколко сериозни са намеренията на сирийците. Между другото щатската авиация бе нанесла няколко въздушни удара по сирийската армия. Това се случи по-рано през годината, когато сирийците предотвратиха опита на американците да окупират южна Сирия с помощта на радикалните бунтовници, подготвяни на територията на Йордания. Тогава този отчаян опит за сплашване леко забави операцията на САА, но не можа да предотврати успеха ѝ.
В момента кюрдите се превръщат в най-големия дразнител в Близкия Изток. Всички страни в региона са настроени срещу тях, начело естествено с Турция. Но и правителството на Ирак се опълчи срещу тях, тъй като скоро предстои референдум за отделяне на иракския Кюрдистан, при това кюрдите не смятат да се съобразяват с иракските власти, които са рязко против референдума. Щатите се опитват да седят на два стола – хем подкрепят кюрдите, защото те са единствения им инструмент на бойното поле в Сирия, хем се опитват да дружат с Турция, която също им е нужна.
Дали кюрдите осъзнават, че Вашингтон в момента просто ги използва, защото това му е изгодно и при първа възможност САЩ ще се отърват от кюрдския си съюзник, забравяйки за всичките си обещания. Така или иначе на сирийската армия ѝ предстои ново сериозно изпитание – надпреварата към нефтените кладенци на Дейр-ес-Зор. С голяма вероятност можем да очакваме нови провокации от страна на американците.
Най-важните битки обаче вече са спечелени. Според последния доклад на руското МО сирийската армия освободи вече 85% от територията на страната. ИДИЛ вече няма нужните сили, за да си върне загубеното. Битките за Алепо и Дейр-ес-Зор са спечелени. Асад не може да бъде свален от власт с военни методи.
Въпреки това войната още не е свършила. САЩ, Саудитска Арабия и Израел продължават да подкрепят и финансират джихадистите и те продължават да се бият. Години ще са нужни за пълното изкореняване на тероризма и поне частичното възстановяване на Сирия. Но най-трудния етап все пак вече е преминат.
Може ли да се стигне до пряк сблъсък между руските и американски военни? Вероятността е почти нулева. И двете страни се стремят да избягват подобни инциденти, осъзнавайки какви са последствията. Възможно е щатските самолети пак да нанесат удари по сирийските войски, но както и в случая с южна Сирия преди месеци това няма да има нужния ефект. В същото време ще продължат пропагандистките и дипломатически атаки срещу Москва и опитите за търг, включително Вашингтон може да разиграе по-активно украинската карта.
Да пожелаем успех на сирийската армия в борбата и с западната интервенция и да стискаме палци на руската авиация, която продължава да мачка терористите.
Тагове:
Национализацията в ДНР, допинга и други ...
Руски хакери, американски... кой всъщнос...