9 май е паметна дата както за мен и семейството ми, така и за милиони други семейства в Русия и бившия СССР. И това съвсем не е случайно дори и седем десетилетия след победата над фашистка Германия.

Възприемам този ден особено и за мен той е изпълнен с много по-дълбок смисъл от всяка друга дата в календара.

Не е преувеличение когато казват, че почти всяко семейство в Русия е белязано от войната. Дядо ми, украинец по националност, също участва във войната, баба ми, рускиня, пък по онова време работи в един от местните вестници. Срещат се и се женят след войната и останалото, както се казва, е история. Дядо ми, чието име нося, вади късмет, дори бива ранен, но оцелява и след като напуска армията също става редактор във вестник. Много мои далечни роднини също воюват, но за съжаление загиват на фронта. Затова и 9 май за мен е много повече от просто историческа дата или далечно ехо от миналото.

На повечето европейци им е трудно да разберат защо в Русия 9 май е толкова знаменателен ден. Това не е чудно, имайки предвид, че някои европейски страни или бяха неутрални по време на войната, или пък бяха съюзници на Хитлер (уви, и България не е изключение от списъка). Не може и да се сравни мащаба на жертвите, понесени от СССР и европейските страни.

Пък и сред европейските елити по онова време има предостатъчно хора, които или симпатизират на нацистите, или пък виждат в тях средство, което да унищожи руснаците и да им позволи след това заедно да управляват Европа и да използват ресурсите на Сибир. Дори и клана Ротшилд не изпитва скрупули и върти бизнес с Хитлер, благодарение на което и ротшилдови (наред с други известни еврейски финансови фамилии) биват оставени намира от фашистите.

Нацистките идеи за съжаление са живи и днес и дори набират популярност. В Европа тази идеология (макар и леко видоизменена) е добре приемана и от финансовите елити, които помнят доходоносните сделки с нацистите през 1930-те и 1940-те, и западните разузнавателни служби, за които неонацистите и радикалните ислямисти днес са удобен геополитически инструмент, и за тази част от европейците, които са разочаровани от либералната политика на правителствата си и поради липса на алтернатива се обръщат към крайно десните идеи (не случайно в последните години книжката на Хитлер отбелязва стабилен ръст на търсенето, а крайно десните националистични партии значително увеличават рейтинга си).

Дори Украйна днес е поразена от кафявата чума, въпреки че в Червената армия воюват милиони украинци (моя дядо включително) и страната е една от най-силно пострадалите през войната. Уви, сегашният украински режим се крепи върху идеология, представляваща абсурдна смесица от провинциален шовинизъм, комплекси и леко видоизменен фашизъм.

Както за фашистите главен враг бяха СССР и комунистите, така и за сегашните украински власти главен враг е Русия и комунистите, въпреки че именно Ленин създава украинската съветска република, от която произлиза съвременната украинска държава. Русия е оправдание за всички беди на съвременна Украйна, русофобията гарантира на сегашните украински власти признание и подкрепа от страна на САЩ и ЕС. А също така „борбата” с Русия позволява на украинските олигарси и нацисти да продължават да манипулират украинското население и да го ограбват. Само дето този номер минава до време и в крайна сметка в един момент редовите украинци ще се окажат напълно ограбени.    

Въпреки всички старания на киевските власти, всекидневната пропаганда, сплашването и репресиите, тази година в няколко града на Украйна се проведе Безсмъртния полк. Само в Киев излязоха над 20 хиляди души, в Одеса и бившия Днепропетровск също имаше масово шествие. Националистите, подкрепяни от властите, се опитаха да попречат на тези прояви, но хората бяха толкова много, че в крайна сметка силите на украинските националисти и провокатори стигнаха само за организирането на няколко сбивания. Все пак в Украйна все още има живи ветерани, семействата им също помнят и почитат 9 май и промиването на мозъците им е сложна задача.

Сегашните украински власти се опитват да наложат като национални герои някогашните нацистки колаборационисти в лицето на украинските националисти от ОУН и УПА. Същите се отличиха през войната със зверствата си срещу поляци, белоруси и евреи, но не и с борба срещу германците, както това се опитва да докаже украинския президент-олигарх. Също така се правят опити честването на 9 май да се замени с 8 май, както е в някои европейски страни.

Всъщност замяната на 9 с 8 май (В Европа и Русия има разлика от един ден, тъй като германците подписват капитулацията в 23.00 часа на 8 май, а в Москва вече е настъпил 9-ти май) е чисто европейско-американска пропагандистка технология, която активно в момента се натрапва в страните от Източна Европа и бившия СССР. Целта е проста – затриване на историческата памет. Вместо да празнуват 9 май като победа, на „младоевропейците” се предлага да скърбят и да се разкайват на 8 май. Вместо отбелязването на победата над германския нацизъм на европейците се предлага да се примирят. Но с кого да се примиряват? С Хитлер и СС? Абсурд!

В избраната от Вашингтон и европейските им събратя тактика има определена логика. Имайки предвид, че именно Червената армия изнесе на гърба си най-тежките сражения, решили изхода на войната, и именно тя освободи Берлин, то 9 май с пълно право се празнува като Ден на Победата в Русия. Съответно победата и военния парад създават положителен образ на руската (а и съветската също) армия и у много от източноевропейците (вкл.  и други страни по света) той може да предизвика симпатии. За американците това би било опасно поражение в информационната война за „умовете и сърцата” на населението в щатските колонии, затова и те по всякакъв начин се опитват да демонизират руснаците и да принизят значението на 9 май.

Холивуд също се старае да внесе своя принос в пренаписването на историята и това явно има ефект, тъй като повечето редови американци смятат, че именно САЩ са спечелили Втората световна. Явно тенденцията ще се запази, имайки предвид всички проблеми с образованието (и у нас и по света) и хронично болната обща култура на младежта. Нищо чудно в бъдеще хората да си мислят, че и битката за Сталинград е била спечелена от американската армия.

Опитите за манипулиране на историята в Русия са отделна тема и очевидно тук задачата на западните теоретици и пропагандисти е малко по-сложна, отколкото в другите бивши съветски републики. По-сложна, но не и невъзможна в случай, че не се взимат мерки за противодействие.

Особено активно в демонизирането и изопачаването на историята на Втората световна война участват московските либерали. Омразата и презрението им спрямо руския народ са пословични, но уви – тези хора са много активни в обществото и не слизат от ТВ екрана. 9 май и победата над фашизма играят една много важна роля, с която се опитват да се борят и московските либерали и техните идейни вдъхновители отвъд океана.

Говоря за ролята на обединяващ фактор, обхващащ целия народ, без значение на отделните политически, социални и други възгледи. Именно сплотяването и мобилизирането на силите на целия съветски народ позволи да бъде постигната победа в най-страшната и кървава война в историята. Бе платена много висока цена, но ако Хитлер тогава бе победил, то славянските народи – и най-напред руснаците – ги чакаше съдбата на евреите, тоест окончателно унищожение като "непълноценен" човешки материал.

Най-ярък и нагледен пример за народното обединение днес представлява Безсмъртния полк. Зародил се преди няколко години благодарение на група ентусиасти, днес той е масова проява в цяла Русия и дори в чужбина. Уникално за това движение е, че зад него не стоят никакви политически или икономически сили, това наистина е народна инициатива в пълния смисъл на думата. Тази година в Москва бе бит рекорда за брой участници в шествието (не попречи дори необичайно лошото време), достигнал над 850 хиляди души. Общо в цялата страна в Безсмъртния полк се включиха 8 милиона души, без да броим мероприятията извън Русия. Такова масово участие не е учудващо, тъй като практически във всяко семейство в Русия има поне един човек, който или е воювал на фронта, или се е трудел в тила.

Важно е да се помни миналото и да се съхранява паметта на поколенията, както и да се учат уроците на историята. Годините летят бързо и скоро сред нас няма да остане нито един ветеран, очевидец на онези страшни събития. За войната ще помним само от хрониките и историческите книги. Но спомена за подвига на един цял народ и огромната цена, която той трябваше да плати, за да извоюва победата, не трябва и не може да се забравят. Задължение на всяко поколение е да опази тази памет и да я предаде на идните поколения, които ще го дойдат след него.  

Ще завърша постинга със снимка, на която се виждат отличията, получени от дядо ми Иван през войната. Сред бойните му награди могат да се откроят медала за храброст, медала за бойни заслуги и ордена на Червената звезда, който обаче липсва на снимката (не по моя вина обаче).

Поклон пред подвига на победителите!