Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
25.03.2017 18:03 - Банкови манипулации
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 944 Коментари: 1 Гласове:
2



Банковият тумор

Р. Рюйтер / courtfool.info

В „Магията на банкерите” имахте възможност да узнаете как банкерите създават баланси за заеми с помощта на прости счетоводни трикове. В процеса не участват истински пари, а съответните парични суми дори не съществуват. Този изключително доходен трик кара банкерите да отпускат колкото се може повече кредити, но тук има и друго. Съществуват специфични импулси на ръста, заради които е невъзможно да бъде спрян ръста на банките. Невъзможно е дори ако бъдат променени законите. За нашето общество пък това означава много сериозни последствия.

Създаването на истински пари

Банките се нуждаят от определено количество пари, за да покриват разликата между входящите и изходящи плащания, извършвани между тях. Пари са им нужни също и за клиентите, които поискат да изтеглят банкноти, например през банкомат. Банките си ги набавят чрез продажба на ценни книжа (държавни облигации/бонове) на централната банка, в която всяка от тях има открита сметка.  

Последната от своя страна добавя съответната стойност в сметката на банката-клиент. По такъв начин официалните пари се появяват под формата на цифри в централната банка. Централната банка е единствената банка, имаща право да печата банкноти. Също така банките могат да теглят пари от сметките си в централната банка под формата на банкноти, с които да обслужват клиентите си при необходимост.

Репро-договор

Продажбата на ценни книжа на централната банка не е обикновен вид сделка. Тя е обвързана с определени условия: банкерът е задължен да изкупи обратно тези книжа на определена дата и при договорена по-висока цена. Съответно банките разполагат с парите само временно и са принудени редовно да продават и купуват обратно ценни книжа.

Първият импулс на ръста

Фактът, че всеки път централната банка иска повече пари отколкото първоначално е създала, означава, че и банките всеки път се нуждаят от повече пари, за да изкупи обратно ценните книжа. Това води до допълнителни разходи за банките. За да компенсират това, банките трябва да генерират повече приходи, което означава отпускане на все повече кредити. 

Имайте предвид, че когато клиентите пазят банкнотите си вкъщи, банката, която ги е предоставила, ще поеме разходите по тях за постоянно. Това е една от причините банките да поощряват клиентите си, когато те депозират парите си в спестовни сметки.

Инфлация: ръст на цените

Предоставяйки заеми, банките създават нови баланси, но нямат магическа пръчка, с която да създадат допълнителни стоки, които да бъдат купени с тях. Когато потребителите имат повече пари, които да изхарчат за същото количество стоки, цените просто ще се повишат. Всяка единица пари става по-евтина, а заедно с това поевтиняват и банковите ни баланси. 

Инфлация: увеличение на работното натоварване

И ако не искаме да обеднеем, то ние ще сме принудени да работим още повече, за да компенсираме намаляването на стойността на нашите пари. Това на практика се превръща в постоянна надпревара с бедността. 

Може да погледнете на това и по друг начин: работейки повече, ние се опитваме да си набавим част от новосъздадените банкови баланси.

Приказката за икономическия ръст

Митът, че икономиката трябва да расте, за да бъде устойчива, произлиза от необходимостта на банкерите постоянно да предоставят все повече кредити. Повече кредити означава повече баланси в обръщение, което пък понижава стойността на парите ни. За да не обеднеем, ние трябва постоянно да произвеждаме повече и съответно да печелим повече. Това е добре за банкерите, но не е добре за нас, нито пък за планетата ни. 

image

Инфлацията и Индексът на потребителските цени

Инфлацията се пресмята на базата на годишния ръст на цените на кошницата продукти на средностатистическото домакинство, наричан още Индекс на потребителските цени. Когато стоките в кошницата стават прекалено скъпи, те се заменят с по-евтини. Обяснението е, че средното домакинство би направило същото. Благодарение на този трик няма значение колко се покачват цените в реалност. Индексът на потребителските цени не може по никакъв начин да надхвърли ръста на доходите на средното домакинство. То просто не би могло да плати по-високите цени! [1]

Инфлация: изгода за кредитополучателите

Инфлацията носи на длъжниците определена изгода, тъй като заради нея стойността на главницата, която трябва да изплатят, с времето намалява. Когато инфлацията е 2%, това е все едно намаляване на лихвите с 2%. При лихвена ставка 6% това се равнява на 1/3 от лихвеното бреме. Губещи се оказват следващите по ред ползватели на съответните банкови баланси. Те губят равнозначна сума в резултат на повишаването на цените. [2]

Вторият импулс на ръста

За банкерите съществува риск, че кредитополучателите няма да смогнат да изплатят част или дори целия си заем. По принцип броя на несъстоятелните платци се увеличава експоненциално с увеличаването на лихвения процент. 

Когато лихвата е 6%, а инфлацията 2%, това се равнява на нетна лихвена ставка 4%. Благодарение на инфлацията банкерите избягват несъстоятелните платци, които възникват при лихвени ставки в диапазона 4–6%, тоест мнозинството от тях. Ако допуснем, че инфлация нямаше, то при 6% лихви щеше да има 10 пъти повече неплатежоспособни длъжници отколкото при 1%, следователно инфлацията позволява на банките да избягват 2/3 от потенциалните несъстоятелни платци!

Така че банките са заинтересовани да отпускат колкото може повече кредити, за да поддържат инфлацията и да предотвратяват повечето просрочени плащания (вероятно повечето банкови директори дори не знаят за това; те просто се опитват да представят по-добри резултати всяка година, за да запазят добре платената си работа…).

Инфлация: банките не губят нищо

Фактът, че по време на съществуването на кредита инфлацията намалява стойността на всяка вноска, не значи, че банките са губещи. Когато те създават баланс от 1000 евро за заем, същата сума след това ще бъде записана като изплатена. Нито повече, нито по-малко.

Инфлацията има негативни последствия по отношение на лихвите, които банките събират. Лихвата е доход за банката. Но вие може да сте сигурни, че банките взимат предвид това обезценяване, затова и определят предварително малко по-високи лихви. Има също и банки, които карат длъжниците първо да изплащат лихвите, а чак след това вноските по основната сума. По такъв начин банките събират лихвите си преди те да поевтинеят в резултат на инфлацията. 

image


Понижение на инфлацията: системен риск

Когато инфлацията намалява – или по-лошо – когато има дефлация, може да се случи така, че всички банки едновременно да се сблъскат с увеличение на количеството несъстоятелни платци. Причината е, че инфлационната изгода за кредитополучателите изчезва и вноските по заемите стават по-трудни за заработване. Теоретично, ако длъжникът стане неспособен да плаща, банките ще се принудят да инкасират загуби. Банките обаче не биха могли да се справят с големи загуби. Сам по себе си капиталът на банката може да изглежда голям, но той всъщност съставлява не повече от 5–8% от непогасените кредити. Когато неплащанията стават системен проблем, банките банкрутират. По тази причина банкерите предпочитат да удължават лошите кредити, така че месечните вноски за длъжниците да стават по-малки и те да могат отново да започнат да ги изплащат. По такъв начин загубите биват предотвратени или поне отложени за определено време. 

image

Спестявания  

При отпускането на заеми се появяват баланси. При платежно нареждане балансите на клиентите изчезват и се появяват нови баланси на бенефициентите. [4] Всеки баланс означава, че някъде съществува длъжник, който трябва да изплати дадената сума. Докато тези суми могат да се използват за плащания, кредитополучателят може да опита да заработи въпросната сума, предоставяйки услуги и/или стоки на някого другиго.  

В този смисъл спестяванията представляват проблем. Спестяванията са банкови баланси, които не се използват постоянно за плащания. Тези суми се съхраняват без движение в спестовните сметки. 

Длъжниците не могат да се сдобият с тези суми, за да изплатят кредитите си. В „обръщение” се намират по-малко баланси, отколкото сумите, които трябва да бъдат изплатени. За банките съответно съществува по-голям риск, че кредитополучателите няма да смогнат да изплатят дълговете си в определения срок.

По-малко баланси „в обръщение” също значи дефлация. При същото количество стоки и услуги има по-малко баланси, с които може да се плати за тях. Стойността на всяка единица пари расте, а сумите, определени за изплащане, стават по-трудни за заработване.

Трети импулс на ръста

За да нивелират опасността от дефлация, банките компенсират оттока в спестовните сметки, отпускайки допълнителни кредити. На невежите икономисти им се струва, че спестяванията биват отпуснати под формата на заеми. Спестяванията обаче са всъщност признание от страна на банките, че те имат дългови задължения спрямо клиентите си (а не някаква касичка с пари). Отпускането на тези допълнителни кредити предотвратява риска от намаляване на количеството баланси в разплащанията.

Вярно е, че при това положение има повече длъжници, които се опитват да се сдобият със същите баланси, за да изплатят заемите си, но тъй като вноските са разпределени на по-дълъг период, банките могат да вземат мерки навреме. Всеки път когато бъде изплатена дадена сума, банката може да отпусне равнозначна сума. Това всеки път дава временно решение на проблема.

Рак

Поради всички тези импулси отпускането на банкови баланси се увеличава подобно на тумор. Цената за това е твърде скъпа: лихви! Всички тези баланси възникват като заеми срещу лихва. За всеки баланс в нашите банкови сметки някъде съществува кредитополучател, който плаща лихви! Всички тези лихви, които трябва да се изплатят, пряко или косвено се добавят към цените на стоките във всеки следващ цикъл на производство. Накрая тези сметки се налага да се платят от потребителите, които се оказват последни във веригата. През 1950г. лихвите в потребителските цени наброяват 7%. През 1975 те вече достигат 14 процента. През 2000 година – 31%. Днес тази цифра надхвърля 35%! [5] 


Обобщение:

На банките се налага постоянно да си набавят все повече пари от централната банка, тъй като тя иска назад повече пари, отколкото предоставя, а също и поради това, че клиентите често пазят парите си под дюшека или в сейфа. Разходите на банките, свързани с набавянето на парите, се увеличават и съответно те постоянно предоставят нови кредити, за да покрият тези разходи. Повече заеми означава повече баланси в употреба и инфлация.  

Инфлацията дава на кредитополучателя определено преимущество, тъй като по време на съществуването на заема сумите, които трябва да се изплатят, стават по-евтини и могат да се заработят по-лесно. Това е изгодно и за банките, тъй като така намалява и количеството на просрочените плащания. От друга страна оттока на пари под формата на спестявания води до намаляване на балансите в платежните транзакции (дефлация) и увеличение на риска от масова поява на несъстоятелни платци. Банките се подсигуряват срещу подобен риск, отпускайки допълнителни кредити.

Постоянният ръст на банковите баланси може да се сравни със злокачествен тумор. Затъваме все по-дълбоко в дългове. Лихвеното бреме с всяка година се усилва. През 1950г. делът на лихвите в потребителските разходи е 7%. През 1975 той е вече 14%. През 2000 година – 31%. Днес той надхвърля 35%! [5]


Източници и пояснения:

[1] По-подробно четете в: Тайните на парите, лихвите и инфлацията

http://www.courtfool.info/bg_Secrets_of_Money_Interest_and_Inflation.htm  раздел – Индекс на потребителските цени и Ценова инфлация

[2] По-подробно четете в: Тайните на парите, лихвите и инфлацията

http://www.courtfool.info/bg_Secrets_of_Money_Interest_and_Inflation.htm  раздел –  Инфлация: накарай населението да плаща, защото ползва парите

[3] Снимка: Wikimedia

[4] Както е описано в: Банковата система накратко http://www.courtfool.info/bg_The_magic_of_bankers.htm

[5] Helmut Creutz:

"В днешно време над 35% от всички разходи са съставени от лихви. Хелмут Кройц:

„Всички разходи, добавящи се в процеса на производството и междинното ценообразуване, влизат в крайната цена. Налага се те да се заплащат от потребителите, тъй като – бидейки последни във веригата – те не могат да ги прехвърлят на някой друг, затова те са принудени да поемат сами тези разходи пряко или косвено.

Според данните на месечния бюлетин на немската Bundesbank за септември 2003 общите разходи на домакинствата през 2000г. са достигали 1201 млрд. евро, а лихвите (лихвите по кредитите, събирани от банките) – 370 милиарда. С помощта на тази статистика (на едно домакинство средно се пада 31600 евро) може да се пресметне делът на лихвите, наброяващ 9740 евро или 31% от всички разходи”. През 1950 година делът на лихвите достига едва 7%, а през 1975 тази цифра е вече 14%.” 

Днес делът на лихвите в потребителските цени надхвърля 35 процента. 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. alhimik1 - !!!
30.03.2017 10:05
Vpe4atlen...:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3216145
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031