Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
12.12.2016 19:44 - Свърши ли американската хегемония? (допълнение)
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1075 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В отделна публикация реших да напиша мненията, които не влязоха в предишния постинг.
Да, отново ще задам същия въпрос на основата на няколко свежи примера. Първият пример е широко рекламираният щурм на иракския град Мосул, който по сценарий трябваше да бъде превзет от западната коалиция още преди края на изборите в САЩ, за да може това да се преподнесе като успех на Хилари Клинтън. Но изборите отдавна минаха, Хилари загуби, а щурмът на иракския град продължава.
При това щурмуващите продължават да буксуват в покрайнините на града, понасяйки огромни загуби, и не е ясно кога най-накрая Мосул ще бъде освободен – дали след месец дали след половин година. Естествено, в крайна сметка ИДИЛ ще бъдат изтласкани от него, въпроса е след колко време и на каква цена.
А пък как красиво изглеждаше плана на американските стратези на хартия – предвиждаше се част от ръководството на ИДИЛ да бъде подкупено, като едновременно в града бъде организирано местно възстание. След това града трябваше да бъде щурмуван едновременно от няколко направления, което да завърши триумфално в центъра на освободения Мосул пред камерите на CNN, FOX, BBC и другите пропагандисти. 
Но, планът с подкупа и местното възстание се провали, ИДИЛ изобщо не смятат да се предават, в западната коалиция няма никакво единство и всеки се опитва да постигне своите цели, плюс това иракската армия се оказа слабо подготвена за задачите, с които я нагърбиха.
Затова и щурмът е толкова кръвопролитен и слабо ефективен – иракските сили понасят ужасяващи загуби и губят стотици бойци и десетки бронирани машини всяка седмица (ислямистите гордо демонстрират в интернет десетки разбити бойни машини на иракчаните). Към това се прибавят и загубите от "приятелски" американски огън.
Миналата седмица американците по грешка (или по навик?) бомбардираха болница в Мосул, в която се намираха иракски военни, в този момент водещи бой с терористите. В резултат иракчаните загубиха само убити към 90 души, плюс няколко военни попаднаха в плен. Операцията съответно бе прекратена и на оцелелите иракски сили се наложи да отстъпят. Извинения от Вашингтон не само не последваха, ами американците дори не признават, че е имало такъв инцидент. Иракските власти също бяха принудени да си замълчат.
Обикновено американците се хвалят със своето високотехнологично и точно оръжие, но колкото по-технологично става то, толкова по-често щатските бомби падат върху болници, училища, сватби, пазари и... върху собствените войници (примери от Ирак и Афганистан има много). Тъй че и тук имаме повече реклама отколкото реална ефективност.
Да не говорим, че янките обичат да обвиняват другите, че използват нехуманно оръжие и не пазят живота на мирното население, при което те самите активно използват боеприпаси с обеднен уран и почти всяка седмица бомбардират (по грешка) цивилни обекти я в Сирия, я в Ирак.
Но да се върнем на Мосул и, конкретно, начина, по който западните медии отразяваха началото на щурма. Операцията по традицията бе започната с шумна медийна кампания, която да обработи общественото мнение. Медиите така преподнасяха подготовката на щурма, че зрителя оставаше с впечатление, че Мосул ще бъде превзет за ден-два и Хилари благодарение на това ще спечели изборите. Дори българските медии се включиха в тази пропагандистка кампания и заглавията им бяха по-въодушевени даже от американските. Барабар Петко с мъжете, както се казва. И какво стана в крайна сметка? Щурма забуксува, победа няма и западните медии млъкнаха. Всички забравиха за Мосул, все едно нищо не се е случило. А какво стана с прословутата американска коалиция, в която влизат над 50 държави? Ами нищо - в момента почти цялото бреме на щурма легна върху иракската армия, а останалите предпочитат в момента да не се навират между шамарите и си правят тънки сметки.
Пък и американските коалиции се крепят не на истинско единство, а върху изнудване, заплахи, подкупи, а в някои случаи и върху робските комплекси на щатските "съюзници" (страните от Източна Европа са подобен пример), които сами с радост са готови да слугуват на Вашингтон, внушавайки си по такъв начин, че и те са "бели" хора, а не обикновени туземци.
Медиите между другото не споменават вече и Либия. А пък именно западните медии ни убеждаваха, че Кадафи е диктатор и НАТО бомбардира Либия, за да може да помогне на "борците за свобода" да донесат демокрация. Е, Кадафи бе убит, страната бомбардирана, но "борците за свобода" (основно групировки под шапката на Ал-Кайда) демокрация така и не донесоха. Либия се разпадна на няколко части и се превърна в главен терористичен инкубатор в Северна Африка, да не говорим за притока бежанци от там. Естествено, либийската икономика също рухна.
Всъщност именно това е "демокрацията" към която се стреми Вашингтон. Американците не могат директно да кажат, че искат да сменят властите в някоя страна, защото същите не отговарят на интересите им. Затова и започват да разказват приказките за демокрацията, правата на човека и т.н, прикривайки с това опитите за организиране на преврат или директна военна намеса. Именно щатската пропаганда роди такова абсурдно понятие като "хуманитарни бомбардировки". И тъй като наивни глупаци има предостатъчно, приказките за демокрацията все още работят.
Но, все пак, всичко си има край. Вече не сме през 1990-те когато САЩ можеха с лекота и без последствия да водят малки победоносни войни (например "Пустинна буря" и след това Югославия и Косово) и да се наслаждават на всемогъществото си. Доста вода изтече от тогава, натрупаха се военни провали, щатската икономика също вече не е в цветущо състояние, Русия възстанови влиянието си и щатските васали вече не са толкова кротки и изпълнителни.
Залеза на щатската хегемония все по-очевидно започва да се проявява и в Сирия (и частично в Украйна), където Щатите не можаха да сменят режима и подопечните им терористи търпят поражение (и съответно Вашигтон няма достатъчно сили, за да блокира действията на Москва).
Показателна в този смисъл е и прогнозата на Блумбърг за 2017г. Една от главните негативни перспективи през следващата година щатското издание смята... усилването на Русия в международната политика и укрепването на икономиката ѝ. Това силно контрастира с миналогодишните заявления на Обама, който се хвалеше, че е изолирал Русия и санкциите са унищожили икономиката ѝ. Обама също така призна, че Ирак е бил грешка, че Либия бе грешка, че за възникването на ИДИЛ са също виновни американците. И какво? И нищо. Кервана си върви, кучето си лае. От тези крокодилски сълзи няма никаква полза, тъй като американците нито смятат да се откажат от разрушителния си курс, нито изпитват някаква вина. Тоест "хуманитарните бомбардировки" ще продължат и в бъдеще, без значение кой е президент, а Вашингтон пак ще казва "Упс! Ние май сгрешихме". И в блога нищо няма да се промени. Винаги ще има достатъчно хора, които да се признават в искрена любов на САЩ в коментарите.  
А пък само преди десетилетие американската мечта изглеждаше толкова близка, особено за новите източноевропейски "съюзници" на Вашингтон... 

      
   



Гласувай:
9
0



1. kuschel - Още не мога да разбера що за сила е тая ...
12.12.2016 20:00
Още не мога да разбера що за сила е тая Ислямска държава, че великите сили с огромните си военни машини не могат да а ликвидират.
цитирай
2. worldissue - Отговора се крие във въпроса – ве...
12.12.2016 20:05
Отговора се крие във въпроса – великите сили не са заинтересовани в унищожаването ѝ, затова и се стараят да не нанасят на ИДИЛ сериозни поражения.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2423271
Постинги: 1036
Коментари: 1618
Гласове: 1404
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31