Още през октомври миналата година немския канцлер Меркел заявяваше, че "има" план за бежанците и че Турция е важен партньор за нея. Само дето "планът Меркел" няма нищо общо със самата Меркел, а Турция се оказа не толкова партньор, колкото изнудвач.

Да започнем с това, че планът, който в медиите умишлено представят за план на Меркел, не е написан от нея. Всъщност задачата и бе просто да го изпълни без излишни въпроси. А Меркел умее да изпълнява. 

Истинския автор на плана е един щатски мозъчен тръст на име European Stability Initiative (ESI). Ако разгледаме по-подробно биографията на тръста и хората, които стоят за него, става още по-интересно.

Както пише аналитикът Ф. Енгдал, ESI се появи в резултат на опитите на НАТО да трансформира югоизточна Европа в периода след инспирираните от САЩ войни в Югославия през 1990-те, довели до балканизацията на бившата федерация и създаването на мощната щатска/натовска въздушна база Камп Бонд Стийл в Косово.

Настоящ председател на ESI и пряко отговорен за окончателния вид на „плана Меркел” е живеещия в Истанбул австрийски социолог Гералд Кнаус. Кнаус също така е и член на тръста European Council on Foreign Relations (ECFR) и фонда Open Society на Джордж Сорос.

Самият ECFR е открит в Лондон през 2007 и представлява своеобразна имитация на друг още по-известен мозъчен тръст – нюйоркския Council on Foreign Relations (CFR), основан през 1919г. от банкерските кланове Рокфелер и Морган с цел да моделират глобалната външна политика на САЩ (естествено, стремейки се по такъв начин да постигнат собствените си финансови интереси). Зам-председател на ECFR е бившия германски външен министър от Зелената партия Йошка Фишер, страстен поддръжник на бомбардировките на Сърбия през 1999г. (които между другото бяха извършени без одобрението на ООН).

Показателно е, че ECFR е създаден и финансиран от гореспоменатия Джордж Сорос, който с помощта на фондацията си и многобройните ѝ разкронения финансира тъй наречените "цветни" революции, преминали през страните от Източна Европа и бившия СССР с цел да доведат на власт удобни на Вашингтон прозападни политици.

Самият ESI не може да се оплаче от липса на спонсори. В този случай в списъка отново изплуват доста познати лица, свързани с външната политика на Вашингтон.

Сред спонсорите са два формално немски фонда, също свързани със Сорос – Stiftung Mercator и Robert Bosch Stiftung. Европейската Комисия също присъства в този списък. Друг известен финансов благоделе за проекта е и The United States Institute of Peace (USIP) с председател Стивън Хейдли, бивш съветник по национална сигурност в администрацията на Буш-младши и Дик Чейни. В борда на директорите му например влиза Аштън Картър, в момента военен министър в администрацията на Обама. Джон Кери също е член на тази организация наред с други висши представители на американската власт. Излишно е да се напомня, че същите хора заемат доста агресивна позиция и са сред архитектите на външната военно-икономическа експанзия на страната. 

Отделно място сред спонсорите на ESI заема Германския Фонд Маршал. Седалището му – нищо че в названието му фигурира думата "германски" – е във Вашингтон. Същият мозъчен тръст в съучастие с National Endowment for Democracy (програма под надзора на Държ. департамент на САЩ), фондовете на Сорос и USAID (контролирана от ЦРУ) е в основата на цяла серия революции и преврати след 1990-а година насам. Естествено, същите организации активно действаха (и действат) в Украйна.
Още един фонд – Stewart Mott Foundation субсидира споменатия фонд NED и едновременно е сред благодетелите на ESI (заедно с фонда на братята Рокфелер), тоест "плана Меркел".

Всичко това показва, че планът, който ни поднасят като творения на Ангела Меркел, всъщност отразява интересите на Вашингтон и олигарсите от Уол Стрийт. Трудно е да се каже каква именно цел преследват отвъд океана – дали с помощта на потока бежанци искат да осигурят достатъчно нова работна ръка, която да компенсира застаряващото европейско население, дали нарочно създават криза, която да ослаби Германия и ЕС с цел да усили зависимостта им от Вашингтон. Предстои да разберем.

Но, така или иначе, крайният резултат заплашва да постави окончателен кръст върху тъй наречените "европейски ценности", които бюрократите от Брюксел и медиите постоянно се опитват да ни втълпят.          
 
 
  

Унищожение. Това е резултатът от ДИРИЖИРАНИТЕ събития. Бялата раса умира не особено бавно, засега в Европа. И с предимство у нас.