Когато се появи някой репортаж от Сирия, особено в западните медии, почти няма случай, в който да не обвинят правителствените войски в престъпления срещу мирното население. И почти винаги те цитират някой "активист" или "очевидец", който безапелационно доказва вината на Асад. Но именно в детайлите, както е известно, се крие дяволът.
Има една организация, която западните журналисти много обичат да цитират, когато се опитват да обвинят Асад в престъпления. Тя носи гръмкото название "Сирийска обсерватория за човешките права" (СОЧП). Името може да ни накара да си помилим, че става въпрос за някаква сериозна организация в Сирия с много служители, но истината е малко по-различна. СОЧП се състои от... един единствен човек, собственик на два магазина за дрехи, живеещ в английския град Ковънтри. Името му е Осама Сюлейман, макар че навсякъде се представя като Рами Абдул Рахман. Да, той е сириец, напуснал Сирия през 2000 година, и още от началото подкрепя антиправителствените групировки.

Тъй че дадения факт, наред с това че "обсерваторията му" (състояща се от един компютър и няколко телефона) се субсидира от ЕС и една европейска страна, която той се отказва да назове, подсказва, че той няма как да бъде обективен източник,

Достоверността на данните, които той пердоставя на западните журналисти, също е много спорна, тъй като той постоянно се позовава на анонимни "активисти" от опозицията. Тоест дали това, което те казват е истина или дали изобщо споменатите "активисти" съществуват, не може да се потвърди или опровергне. Въпреки това медиите приемат всичко, което каже Абдул Рахман, за чиста монета без да го подлагат дори на капка съмнение. Това ли е професионална журналистика?

СОЧП още по-активно се включи в пропагандистката война след като руската авиация започна операцията си в Сирия в края на миналата година. Както може да се очаква, Абдул Рахман веднага скочи да обвинява руските самолети, че бомбардират жени и деца, без да предостави никакви доказателства. Западните медии, естествено, подхванаха тези нападки и ги представиха така все едно са абсолютна истина.

Тъй че войната се води не само на бойното поле, но и в медиите и интернет, където най-голямата жертва винаги се оказва истината.