Преди няколко седмици на фона на освобождението на сирийската Палмира особено се открои една на пръв поглед незначителна новина. Руските медии тогава съобщиха за гибелта на офицер от силите за специлни операции на руската армия, който се е занимавал с определянето на позициите на терористите, по които нанася удари руската авиация.
Именно обстоятелствата, при които загина 26-годишния старши лейтенант Александър Прохоренко, по-късно привлякоха вниманието и на международната преса. На 17 март тази година Александър загива по време на изпълнение на специална задача край Тадмор (провинция Хомс, Сирия). Определяйки координатите на терористите, Прохоренко бива засечен от противника и обкръжен от бойци на т.нар. "Ислямска държава"/ИДИЛ и, оказвайки се в безизходна ситуация, извиква въздушен удар върху собствената си позиция, унищожавайки себе си и терористите, опитващи се да го пленят.


Този случай направи силно впечатление дори на западните журналисти, в частност британското издание Дейли Мирър нарече офицера "Руския Рамбо" и положително се отзова за подвига му. Много положителни реакции имаше и сред читателите и в социалните мрежи, много хора от двете страни на океана изказаха топли пожелания на семейството на Александър. Преди седмици пък семейство от Франция с помощта на руското посолство предаде на вдовицата на офицера награди, принадлежащи на техни роднини и пазени от времето на Втората световна война. "Одена на почетния легион" и "Военния кръст с палмова клонка" те изпращат като знак на солидарност с действията на Русия срещу терористите в Сирия.

По-долу реших да изброя и няколко други подобни примера на героизъм и саможертва (и това далеч не са всички известни примери), случили се както през Втората световна война, така и в наши дни. Както показва историята, всяко поколение ражда своите герои и подвигът е безсмъртен, тъй както е безсмъртна паметта за този, който го извършва.        

Сергей Черепанов (1916–1944) — 24.01.1944г. командир на отделение на 1249 стрелкови полк на 377-а стрелкова дивизия (59-а армия, Ленинградски фронт) Черепанов първи попада в село Поддубье (Новгородска обл.) и с граната унищожава картечното гнездо на противника. Бива ранен в гърдите, но не напуска бойното поле. След няколко контраатаки на фашистите сержант Черепанов остава сам — другарите му загиват. С точен автоматен огън той продължава да унищожава нападателите, прииждащи от всички страни. След като патроните му свършват, с последната си граната той взривява себе си и наобиколилите го врагове. Това се случва на 24.01.1944 г. На сержант С. М. Черепанов (посмъртно) е присвоено званието Герой на Съветския Съюз.
 

Александър Аверкиев (27.02.1980, Новочеркаск, Ростовска област, РСФСР — 9.01.2000) – 9 януари 2000г. по маршрута Шали — Аргун — Гудермес се отправя тиловата колона на вътрешните войски в състав от 23 камиона. Съпровождат ги 3 бронетранспортьора. В екипажа на челния БТР е редник Аверкиев. В района на Мескер-Юрт колоната бива обстреляна от чеченските бунтовници. Веднага се подпалват първия и последен камази, блокирайки останалите автомобили в колоната. Александър с картечницата си успява временно да спре атакуващите бандити, унищожавайки картечен расчет на противника. Това позволява на БТР-а и 4 машини от колоната да си пробият път към градчето Джалка.

Скоро те попадат в нова засада. Около 250 бунтовници започват да обкръжават групата и подпалват БТР-а. Екипажът ѝ напуска машината и заема кръгова отбрана. Аверкиев, осъзнавайки критичността на ситуацията, се връща в горящия БТР и открива огън по настъпващите бунтовници. Редник Аверкиев докрай сдържа нападателите, прикривайки другарите си. Уцелелите машини в това време евакуират ранените. Александър не успява да се измъкне от БТР-а и изгаря в него, но със своите действия помага на останалите бойци да се измъкнат от засадата.
 

Едуард Алексеев (1974—1996) — сержант на Сухопътните войски на РФ, участник в първата чеченска война, Герой на Руската Федерация (1997) – Участвал в уличните боеве в Грозни през август 1996. На 11 август подразделението му попада в засада. Алексеев с автомат прикрива изтеглянето на другарите си. По време на боя е ранен в рамото, но не напуска бойното поле, продължавайки да стреля. Бива ранен още два пъти – в гърба и главата, след което, кървейки, заповядва на подчинените си да отстъпят без него.



Изчаквайки докато бандитите го наобиколят плътно, той се взривява заедно с тях с помощта на две гранати. Действията на Алексеев позволяват да бъде съхранен живота на няколко военнослужещи от отделението, което той командова. 

 

Сергей Бавикин (1973—2000) — военнослужещ от бригадата на оперативното назначение на Северо-Западния окръг на вътрешните войски на МВР на РФ, капитан. Герой на РФ (2000) – 10 март 2000г. капитан Бавикин в състава на разузнавателна група изпълнява задача по откриване на опорните пунктове на бунтовниците и коректиране на огъня на артилерийско-минометните подразделения на бригадата в село Комсомолское. Благодарение на умелото ръководство и точното целеуказание минометната батарея унищожава два картечни расчета и около 10 бандити. Противникът след известно време обаче открива позициите на разузнавателното подразделение.



Група бунтовници, поддържана от миномети, гранатомети и снайпери, предприема опит да изтласка разузнавачите от позициите им. Подразделението на капитан Бавикин се оказва отрязано от останалите части. Започва тежък бой, продължил около 4 часа. Достигайки позициите на разузнавачите, бунтовниците започват да хвърлят по тях гранати. Една от гранатите попада в развалините на сградата, в която се отбраняват капитан Бавикин и няколко военнослужещи. Бавикин се хвърля върху гранатат и я закрива с тялото си, по такъв начин спасявайки бойните си другари, намиращи се около него.