Иван Бояджиев
worldissue.blog.bg
2016/03

Умерените и не съвсем Умерените

Когато западната преса отразява сирийската война, повечето пъти тя представя опростена черно-бяла картина на конфликт между две противоборстващи страни – тъй наречената „умерена опозиция” в ролята на „добрите” и нейният архивраг, сирийското правителство начело с президента Башар ал-Асад, обикновено олицетворяващ „лошите”.

Интересно е, че когато пресата или официалните лица, подкрепящи противниците на Асад, говорят за „умерени бунтовници”, те никога не назовават някакви конкретни политически/въоръжени групи или лица. Сирийската война тече вече пета година, а „умерен” е все още неясно и абстрактно понятие, пораждащо постоянни спекулации.

Свободната сирийска… измама?

Въпреки че антиправителствените сили в Сирия наброяват десетки хиляди бойци, оказва се, само една шепа от тях – буквално не повече от четири-пет души – могат да се определят като не-терористи според ген. Лойд Остин, глава на Центр. Командване на САЩ, по време на очната ставка пред Комитета на въоръжените сили на Сената през септември 2015 [1]. Такъв бе обезкуражаващия резултат от инициативата на администрацията на Барак Обама на стойност 500млн. долара, която трябваше да подготви до 5000 бойци, които да се борят срещу ИДИЛ.

Това обаче не е първия случай, когато привидно умерени бунтовници, подкрепяни от Запада, или минават на страната на Ислямската държава (ИДИЛ или ИД), или се оказват терористи от самото начало. Стремителната радикализация на сирийските вълнения, избухнали през 2011 и бързо прераснали в пълномащабна гражданска война, е отбелязвана дори от масовите медии.

Както пише New York Times през 2013, “В Сирия удържаните от бунтовниците райони са изпъстрени с ислямистки съдилища, пълни със съдии и проповедници, както и с бойни бригади, водени от екстремистите. Дори Висшият военен съвет, бунтовническата организация, с чиято формация Западът се надяваше да отсее радикалните групи, е пълна с командири, които искат да въведат законите на шариата в бъдещото сирийско правителство”. [2]. Висшият военен съвет бива основан през декември 2012 [3] и представлява висшия ешелон на така наречената Свободна сирийска армия (ССА), описвана от повечето западни медии и официални лица като „добрите” борци за свобода, стремящи се към демокрация по западен образец, противопоставяйки се на „тираничния” режим на сирийския президент Асад.

Ройтерс в репортаж от 2012 твърди, че военното командване на различните бунтовнически групи, обединени под шапката на ССА, е доминирано от ислямисти. На всичкото отгоре „обединеното командване има връзки с (египетската ислямска организация) „Мюсюлмански братя” и със салафити, които се придържат към консервативния и буквален прочит на Корана. В него не влизат повечето висши офицери, дезертирали от армията на Асад” [4].

Доклад от 2012 година на разузнавателната служба на МО на САЩ отбелязва, че Ал-Кайда в Ирак (АКИ), радикалната ислямистка фракция, която по-късно се превърна в Ислямската държава ИДИЛ/ИД, е „подкрепяла сирийската опозиция от самото начало с идеологически и медийни средства”. [5] Същия документ признава, че сирийската опозиция – въпреки връзките ѝ с Ал-Кайда и други подобни групировки – е била „подкрепяна от Запада, монархиите от Персийския залив и Турция”.

Също така умерени на пръв поглед групировки от ССА нееднократно влизат в съюз с банди, афилирани с Ал-Кайда, такива като Джебхат ал-Нусра. Пример за подобен съюз е атаката срещу християнския град Садад, Сирия, през ноември 2013 година [6],[7].

Джамал Мааруф от Сирийския революционен фронт (СРФ), формиран от няколко бригади на ССА и подкрепян от Запада и Саудитска Арабия, споделя в интервю, че силите му често се бият редом до Фронта Нусра (Джебхат ал-Нусра), която е свързана с Ал-Кайда. Мааруф също признава, че е „делил” оръжие с исмястките бунтовници, особено в случая с битката при Ябруд [8]. Друго щатско протеже в редиците на „Свободната сирийска армия”, главата на опозиционния военен съвет в Алепо полк. Абдел Джабар ал-Окайди, стига дори още по-далеч и описва без свян отношенията си с ИДИЛ като „добри, дори братски” в интервю [9]. Полковник ал-Окайди също се опитва да оправдае Фронта Нусра, заявявайки, че жестокостта на Ал-Кайда с нищо не се отличава от методите, използвани от бунтовниците от ССА [10].

Привидно умерените сирийски бунтовници, получаващи финансова и военна помощ от САЩ, също успяват да установят „братски” отношения с чужди радикално-ислямистки организации като Либийската ислямска бойна група (ЛИБГ), внесена в терористичния списък на ООН и изиграла важна роля в предвожданото от Запада ликвидиране на либийския лидер Муамар Кадафи през 2011. Според някои съобщения през 2011 в Истанбул и край турската граница се провеждат срещи между високопоставени членове на ЛИБГ и тъй наречената Свободна сирийска армия. Съществуват и данни за трафика на оръжие, пари и доброволци-джихадисти от Либия за Сирия [11].


Бележки

[1]http://www.theguardian.com/us-news/2015/sep/16/us-military-syrian-isis-fighters

[2]http://www.nytimes.com/2013/04/28/world/middleeast/islamist-rebels-gains-in-syria-create-dilemma-for-us.html?pagewanted=all&_r=1

[3]https://en.wikipedia.org/wiki/Supreme_Military_Council_(Syria)

[4]http://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-rebels-idUSBRE8B70AJ20121208

[5]http://www.judicialwatch.org/document-archive/pgs-287-293-291-jw-v-dod-and-state-14-812-2/

[6]http://www.globalresearch.ca/americas-nonconventional-war-against-syria-western-media-narrative-enters-into-comedy-act/5388953

[7]https://www.youtube.com/watch?v=sxT6C6rJLSw&src_vid=mjucFeBRleU&feature=iv&annotation_id=annotation_3068514477

[8]http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/179200

[9]https://www.youtube.com/watch?v=piN_MNSis1E

[10]http://www.globalresearch.ca/syrias-moderate-terrorists-supported-by-the-the-cia-media-disinformation/5515957

[11]http://www.globalresearch.ca/surreal-clinton-pledges-45-million-in-aid-to-al-qaeda-in-syria/5306570