2. getmans1
3. stela50
4. radostinalassa
5. mt46
6. grigorsimov
7. planinitenabulgaria
8. kolevm38
9. bojinkata
10. kvg55
11. sparotok
12. panazea
13. wonder
14. diso
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. milena6
2. iva971
3. lamb
4. hadjito
5. writeunlimited
6. metaloobrabotka
7. radostinalassa
8. rosiela
9. kvg55
10. iw69

Рудо де Рюйтер,
Независим изследовател
Холандия
courtfool.info
На 6 април 2016 в Холандия се проведе консултативен референдум относно закона за ратификация на споразумението за асоциация с ЕС. 61,1% от гласувалите се изказаха „против”.
Още на 1 юни 2005 с подобен резултат – 61,5% „против” се проведе референдум относно европейската конституция.
Изглежда оправдано тези проценти да се интерпретират като чисто анти-ЕС резултат и това е така. Цифрите обаче не са съвсем сравними. Референдумът от 2005 бе изключение по решение на правителството. Вторият референдум е резултат от нов закон, приет през 2014, позволяващ на гражданите да организират консултативни референдуми по новоприеманите закони. Освен различните ограничения и препятствия, поставяни от това правило, то има и няколко сериозни недостатъка.
Първият, естествено, се крие в това че то позволява само консултативни референдуми. Членовете на парламента обаче, въпреки че мнозинството от тях подкрепят споразумението, бързо осъзнаха, че не биха посмели просто да отхвърлят резултата от новия референдум и предварително заявиха, че ще го уважат. (Това е една от странностите на Европа – повечето граждани са против унификацията на страните им, а в същото време мнозинството в правителствата и парламентите предава все повече от националния им суверенитет в ръцете на Брюксел).
Официалните холандски избирателни урни са изработени под формата на контейнери за смет. А ако някой си мисли, че това е случайно сходство, мога да поясня, че използваните бюлетини после се преработват в тоалетна хартия.
Един от най-големите недостатъци на този нов холандски закон за референдумите е в това, че се приема, че ако в избирателните секции се явят по-малко от 30% от имащите право да гласуват, резултатът се счита за победа на тези, които са „за”. На този първи референдум повечето от гласувалите „за” все още не знаеха за тази странна аномалия и, отивайки да гласуват, те взеха че помогнаха на противниците на договора да достигнат минималния праг от 30% (избирателната активност състави 32,2%).
По такъв начин едва 20% от гласоподавателите бяха достатъчни на противниците на договора за асоциация на ЕС и Украйна, за да спечелят. Този закон все още има доста детски болести. Благодарение на запитване на канала RTL [1] знаем как тези, които не отидоха до секциите, биха гласували: 40% щяха да дадат гласа си против договора, 17% щяха да са „за”, а 30% биха се въздържали. Ако изхождаме от тази допълнителна информация, може да съдим за това, че резултатът от референдума наистина дава обща представа за разпределението на общественото мнение и победата на противниците на договора е обоснована.
Членовете на парламента веднага реагираха, заявявайки че няма да прекарат този закон веднага след референдума. Причината е очевидна. Рано или късно те все пак ще трябва да ратифицират този договор (или негова леко модифицирана версия, която да залъже хората). След това съществува крайно малка вероятност, че същите тези опоненти отново ще спечелят референдума (ако такъв изобщо бъде отново организиран). Просто защото тези, които са „за” споразумението, няма втори път да идат да гласуват и минималния праг от 30% избирателна активност няма да бъде достигнат. Парламентът ще интерпретира това като победа и за пореден път мнението на хората ще бъде пренебрегнато.
Бележки
[1] Дори ако бе гласувала цяла Холандия, резултатът пак щеше да бъде „НЕ”: http://www.rtlnieuws.nl/nieuws/politiek/ook-als-heel-nederland-had-gestemd-was-uitslag-nee-geweest
10 април 2016
Тагове:
