През последната седмица много шум в пресата направиха така наречените "Панамски" документи на юридическата фирма Мосак Фонсека, разположена в Панама. В общо 11-те милиона файла с обем над 2,5 терабайта, попаднали в ръцете на журналистите, се съдържа информацията за офшорните сметки на стотици световни лидери, дипломати, чиновници, бизнесмени и фирми.
Според официалната легенда анонимен източник се свързал с немското издание Зюдойче Цайтунг (ЗЦ) и щатската неправителствена организация ICIJ (Международна Коалиция на Разследващите Журналисти – ред.) и им предоставил заветните компромати. "Панамагейт" естествено се превърна в международна сензация, активно подгрявана от западните корпоративни медии (най-вече щатските и британските).
Само че същите тези медии по доста манипулативен начин боравят с документите и насочват вниманието на читателите само към отделни имена от панамския списък.
Поне засега най-пострадал от скандала се оказа исландския премиер, който има семейна фирма, регистрирана в Панама. Макар за момента да няма информация фирмата му да е замесена в някакви незаконни сделки и злоупотреба с данъци, на него все пак логично му се наложи да се оттегли.
Показателно е и това, че медиите се стараят да не накърнят интересите на щатските бизнесмени и фирми, които също въртят схеми през панамските офшорки.
В последното няма нищо учудващо, имайки предвид кой управлява ICIJ, представяща себе си като независима и обективна неправителствена журналистическа организация, бореща се за демокрация и справедливост. Реалността обаче говори за точно обратното. 
Дадената организация бива спонсорирана от такива "благотворителни" фондове като Фонда Карнеги, Фондацията на Форд, "Отвореното общество" на Джордж Сорос, спонсорирал не една и две цветни революции по света, фондовете на Рокфелер и много други бизнес акули и олигарси от Уол Стрийт, чиито финансови интереси са тясно свързани с външната политика на САЩ (и войните, които Белия дом и Пентагона водят по света, естествено).
В управлението на ICIJ пък влизат редица бивши високопоставени служители от Конгреса, Федералния Резерв, Държавния департамент и силовите ведомства на САЩ.
В американската политика това е широко разпространено – след като напуснат държавните постове най-изпълнителните функционери биват награждавани с длъжности във фондовете на олигарси и магнати като Рокфелер и Ротшилд, масовите корпоративни медии, мозъчни тръстове и хуманитарни организации, които представляват т.нар. "мека сила", използвана от Вашингтон по света там, където не може (по разни причини) да използват директната военна сила на НАТО. Това също е модерно да се нарича "елемент на хибридната война"
Панамската афера доказа и правотата на израза "Каквото и да стане по света, виновен е Путин".
Именно срещу руския президент бе насочена основната медийна атака покрай панамските офшорки, въпреки че името на Путин не фигурира нито в един от 11-те милиона файла! Нито на една страница! Бидейки майстори на манипулацията и пропагандата, западната преса умишлено слага снимката на Владимир Владимирович редом до статиите, посветени на панамските документи. В самите текстове няма данни, които да доказват връзката на руския президент с някакви финансови злоупотреби, но когато читателя/зрителя вижда изображението на Путин редом до "Панамската афера", той несъзнателно свързва Путин с корупцията дори в статията да се говори съвсем за друго. Елементарен, но ефикасен психологически трик, който между другото се използва и в маркетинга.
Западните медии твърдят, че негови познати са прекарвали пари през Панама, но го правят с изключително обтекаеми фрази, за да избегнат обвиненията в клевета (с което всъщност те се и занимават). Опитвайки се да уличат Путин, обаче, те не предоставят никакви сериозни доказателства в полза на нападките си. Затова, общо взето, тази антипутинска кампания не постигна особен успех.
Така че приказките за "демокрацията" и "борбата за справедливост и законност", излизащи от устата на американските и европейските "свободни" псевдожурналисти, не са нищо повече от евтина пропаганда и лицемерие. Жалко, че повечето български журналисти се учат от тях и се опитват да им подражават.