Иван Бояджиев,
25 март 2016

„Добрите” и „Лошите” Терористи

Когато стане въпрос за политическите катаклизми, бушуващи в Близкия Изток, и войната в Сирия в частност, едно от най-често споменаваните понятия е ИДИЛ или „Ислямската държава” (ИД) – бързо разрастваща се и кървава терористична организация, развяваща черния флаг на радикалния ислям и заплашваща глобалната безопасност.

Според различни източници ИД бива основана още през 1999 от йорданския гражданин и радикален ислямист Абу Мусаб ал-Заркави, който през октомври 2004 се заклева във вярност на Осама бин Ладен, лидера на Ал-Кайда. Организацията сменя названията си няколко пъти, от Ал-Кайда в Ирак (АКИ) до Ислямската държава в Ирак (ИДИ) през 2006 и ИДИЛ понастоящем, продължавайки през това време постоянно да се обединява с други подобни групировки. [1]

Успешния поход на Ислямската държава в Ирак и Сирия, наред с крайната жестокост и постоянно присъствие в международните медии, направиха от нея истинска търговска марка. САЩ и съюзниците им определят ИД като главен враг на света и – както те искат от нас да вярваме – те се борят с нея. Обаче, въпреки публично заявявания стремеж да победят тероризма, ИД и всички останали бунтовнически групировки (наричани по различен начин, но споделящи практически еднакви радикална идеология и насилствени методи като ИДИЛ) в Сирия са по-силни от всякога и могат да се похвалят с добре организирана мрежа на снабдяване с провизии и оръжие и постоянен приток на нови доброволци.

По зла ирония човек остава с впечатлението, че тези, които най-шумно твърдят, че се борят с тероризма, са тези, които ги пораждат и въоръжават, начело със САЩ. Макар даденото твърдение да звучи като конспиративна теория, редица факти подкрепят това подозрение.

Подобен очевиден факт може да се открие сред документите на Разузнавателната служба на Министерството на отбраната на САЩ (DIA), получени от надзорната организация Judicial Watch. [2] Докладът на DIA от 2012 година отбелязва, че АКИ/ИДИЛ е „поддържала сирийската опозиция от самото начало, оказвайки идеологическа и медийна помощ”. Документът сочи, че действията на опозицията/ИДИЛ са подкрепяни от Запада, монархиите в Персийския залив и Турция. В него също се казва, че „създаването на обявена/необявена салафитска провинция в източна Сирия (Хасака и Дейр ес-Зор)” е „именно това, което искат подкрепящите опозицията сили, за да бъде изолиран сирийският режим”. Зони на безопасност под закрилата на международните организации за бунтовниците и зони, забранени за полети, помогнали няколко години преди това за свалянето на Муамар Кадафи в Либия, също се предвиждат в документа. Последното подсказва, че главната цел на САЩ продължава да бъде смяната на режима, а не ликвидирането на ИДИЛ, които те възприемат по-скоро като агент на влияние, а не като глобална заплаха.

Турската връзка

Антиправителствените сили в Сирия не биха могли толкова дълго да водят мащабни бойни действия без постоянен приток на оборудване и въоръжение. Основната част от тези доставки идват от Турция. Според интервю на Washington Post с командир на ИД на име Юсаф, някои бойци – дори високопоставените членове на Ислямската държава – се лекуват в турски болници. Повечето от бойците, присъединили се към терористичната организация в началото на войната през Турция, както и оборудването и провизиите им, както признава ислямистът. [3]

Както става известно от статия на Daily Mail от 2014 година, множество чуждестранни бойци се присъединяват към ИДИЛ в Сирия и Ирак, пътувайки през Турция, но Турция не се опитва да ги спре. Статията описва как чужди бойци, особено от Британия, попадат в Сирия и Ирак през турската граница. Те наричат границата „Входът към Джихада”. Турските войници или си затварят очите, или им позволяват да преминат, в някои случаи джихадистите плащат на граничарите по 10 долара, за да може да минат през бариерата. [4]

CNN Turk разказва на 29 юли 2014 за това как в центъра на Истанбул места като Дузце и Адапазари са се превърнали в сборни пунктове за терористите. Някои религиозни сборища са станали тренировъчни пунктове на ИД. Видеозаписи с подобни тренировки могат да се гледат на турския пропагандистки сайт на ИДИЛ takvahaber.net. Според CNN Turk, турските служби биха могли да прекратят тази дейност ако имаха такова желание. [4]

Видео, разпространено от сайта Nuhaber, пък показва конвои на турските военни, безпрепятствено превозващи бронирани машини и муниции на фона на знамената на ИДИЛ в Кераблус и граничния пункт в Каркамис (25 септ. 2014). Върху камионите се забелязват надписи на турски. [4],[5] Снимка, публикувана от ресурса OdaTV, пък показва турски войник, позиращ заедно с бойци на ИД. [6]

Заявленията на някои високопоставени представители на САЩ също уличават Турция и страни като Саудитска Арабия и Катар в подпомагане на джихадистите. Например, през септември 2014, Ген. Мартин Демпси, глава на армията на САЩ, казва по време на заседание на Конгреса: „Знам, че някои от главните ни арабски съюзници спонсорират ИДИЛ”. Сенатор Линдси Греъм от Комитета по въоръжените сили опитва да намери оправдание на това: „Те ги спонсорират, тъй като Свободната сирийска армия (ССА) не може да пребори сирийския президент, те се опитват да победят Асад”. Месец по-късно Вицепрезидента на САЩ Джо Байдън отива още по-далеч, обяснявайки, че Турция, Катар, ОАЕ и С. Арабия „били толкова решени да свалят Асад… че раздавали стотици милиони долари и хиляди тонове оръжие на всички, които искали да се бият срещу Асад… (включително) Ал-Нусра и Ал-Кайда, а също екстремистки елементи на джихада, прииждащи от всички точки на света… а също тази група, наречена ИДИЛ”. [7] Колкото и да е парадоксално, споменатите по-горе страни в същото време са важни съюзници на САЩ в региона, както и членове на водената от американците коалиция за борба с терористите, и те едновременно спонсорират тези терористи, а САЩ, все едно са странични безучастни наблюдатели, нямат желание да направят нищо срещу това.

Вероятно едно от най-явните доказателства за турската намеса в сирийската война бе представено от Русия под формата на разузнавателен доклад, внесен в Съвета за Безопасност на ООН през февруари 2016. [8] Докладът описва как бунтовниците са обучавани и въоръжавани на турска територия а след това, под надзора на турските служби (MIT), проникват в Сирия. По-рано, през декември 2015, руското Министерство на отбраната организира пресконференция, на която разкриха връзките на Турция в незаконната търговия с иракска и сирийска нефт, добивани на териториите, контролирани от ИДИЛ и това, че турския президент и членове на семейството му печелят от това. Схемата, маршрутите и мащаба на тази търговия (достигаща до 200 хил. тона петрол на ден) биват детайлно описани и придружени от карти и спътникови снимки. [9]              

Друг достатъчно значителен филиал на Ал-Кайда в Сирия, Джабхат ал-Нусра, признат от ООН, САЩ и други страни като терористична организация [10], по някои данни получава помощ от членове на т.нар. антитерористична коалиция. Както съобщава канала RT, сериозен автомобилен трафик може често да се види на граничния пункт Баб ал-Салам на турско-сирийската граница, в покрайнините на северния сирийски град Азаз, който частично се контролира от Ал-Нусра. Според главата на руския център за наблюдение на примирието Ген.-лейтенант Сергей Кураленко десетки турски военни машини навлизат в кюрдския регион на сев. Сирия, войници са наблюдавани да копаят окопи в района, а турската артилерия редовно обстрелва сирийските и кюрдски сили. [11],[12]

Колкото и да е странно на пръв поглед, ислямистите са съумели да изградят връзки и с Израел, както съобщава израелската преса. Според тези съобщения в района на Голан Израел е създал алианс с Фронта Ал-Нусра. За джихадистите и техните семейства на контролираната от израелците територия е построен специален лагер. С командирите на ислямистите се провеждат редовни срещи, също така им се предоставя военна и друга критически важна за тях помощ. Смята се, че Израел използва джихадистите най-вече като инструмент срещу Иран и Хезбола, които са в съюз с президента на Сирия Башар Асад. [13]

Препратки:

[1] https://en.wikipedia.org/wiki/Islamic_State_of_Iraq_and_the_Levant

[2] http://www.judicialwatch.org/document-archive/pgs-287-293-291-jw-v-dod-and-state-14-812-2/

[3] https://www.washingtonpost.com/world/how-turkey-became-the-shopping-mall-for-the-islamic-state/2014/08/12/5eff70bf-a38a-4334-9aa9-ae3fc1714c4b_story.html

[4] http://www.huffingtonpost.com/david-l-phillips/research-paper-isis-turke_b_6128950.html

[5] http://www.nuhaber.com/haber/208/iste-turkiye-isid-cetelerine-tank-ve-muhimmat-verirken-kameralara-yakalandilar-iste-o-goruntuler

[6] http://odatv.com/n.php?n=turk-askeri-isidle-hatira-fotografi-mi-cektirdi--1110141200

[7] http://www.globalresearch.ca/the-relationship-between-washington-and-isis-the-evidence/5435405

[8] http://www.voltairenet.org/article190363.html

[9] http://www.voltairenet.org/article189526.html

[10] https://en.wikipedia.org/wiki/Al-Nusra_Front

[11] http://www.globalresearch.ca/turkey-protects-and-supplies-al-nusra-camps-at-its-border-inside-syria/5511877?utm_campaign=magnet&utm_source=article_page&utm_medium=related_articles

[12] http://www.globalresearch.ca/u-s-supplies-isis-through-turkey/5512221

[13] http://www.globalresearch.ca/israels-dangerous-game-with-syrian-al-nusra-islamists/5458515