Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
21.02.2016 20:28 - Как страните от ЕС загубиха независимостта си с един подпис
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1408 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 21.02.2016 21:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Европейският Стабилизационен Механизъм,

Или как Голдман Закс уви пипалата си около Европа

Елън Браун, 
Президент на the Public Banking Institute,
САЩ
18 април 2012

Превратът на Goldman Sachs, който не се получи в Америка, почти успя в Европа – постоянен, безвъзвратен и неоспорим спасителен фонд за банките, гарантиран от данъкоплатците.  

image

През септември 2008 Хенри Полсън, бивш изп. директор на Goldman Sachs, съумя да измъкне от Конгреса спасителен пакет в размер на $700 милиарда. Но за да се случи това, на него му се наложи да падне на колене и да заплаши, че иначе ще настъпи крах на цялата глобална финансова система, което ще доведе до военно положение; така еднократното финансово спасение бе получено. Искането на Полсън за постоянен спасителен фонд – т.нар. Troubled Asset Relief Program (TARP) – бе оспорено от Конгреса и в крайна сметка отхвърлено.

Към декември 2011 президента на Европейската Централна Банка Марио Драги, бивш вицепрезидент на Goldman Sachs Europe, съумя да одобри спасителен пакет в размер на 500 милиарда евро за европейските банки без да иска у някого разрешение за това. А през януари 2012 буквално посред нощ бе гласувана перманентната програма за финансова помощ, наречена Европейски Стабилизационен Механизъм (ЕСМ), при това събитието остана практически незабелязано от журналистите. ЕСМ налага на правителствата на членките на ЕС неограничен дългов праг, оставяйки данъкоплатците на произвола на надзорните органи на ЕСМ и техните наредби.

Банковият преврат на пръв поглед постигна триумф в Европа без да срещне съпротива. ЕСМ бе еднакво радушно приет от правителствата в Еврозоната, кредиторите им и „пазара”, тъй като това значи, че инвеститорите ще продължат да купуват суверенните дългове. Всичко се жертва заради исканията на кредиторите, тъй като къде другаде парите биха могли да се удържат стабилно, имайки предвид огромните дългове на правителствата в Еврозоната?

Дълговото робство към банките има и друга алтернатива. Но първо нека да погледнем по-внимателно нечестивата същност на ЕСМ и тихото окупиране на ЕЦБ от страна на Голдман Закс…

Тъмната страна на ЕСМ

ЕСМ е постоянен спасителен инструмент, призван да замени временните съглашения European Financial Stability Facility и European Financial Stabilization Mechanism веднага щом страните-членки, представляващи 90% от капиталовите ангажименти, го ратифицират не по-късно от юли 2012.

Немскоезичният клип от сайта за споделяне на видео youtube, публикуван през декември 2011 и наречен „Шокиращата истина за приближаващия крах на ЕС!” (“The shocking truth of the pending EU collapse!”), така ясно изобличава същността на ЕСМ, че си струва той да бъде цитиран подробно тук. В него се казва:

ЕС планира ново споразумение, наречено Европейски Стабилизационен Механизъм или ЕСМ: споразумение за дълг…. Одобрения капитал възлиза на 700 милиарда евро. Въпрос: защо 700 милиарда? [Вероятният отговор: това просто повтаря сумата 700 млрд. долара, които щатския Конгрес даде през 2008]….

[Точка 9]: „. . . членовете на ЕСМ безвъзвратно и безусловно се задължават да изплащат всяко капиталово искане, което им бъде предявено . . . в рамките на 7 дни от получаването на съответното искане”. …ако ЕСМ се нуждае от пари, тогава ние имаме 7 дни, за да платим…. Но какво значи”безвъзвратно и безусловно”? А ако имаме нов парламент, който може да не иска да превежда пари на ЕСМ?...

[Точка 10]: „Управителния борд може да реши да промени одобрения капитал и да промени точка 8… съответно”. Въпрос: …700 милиарда е само началото? ЕСМ може да трупа колкото си иска средства и когато си поиска? И тогава, според т.9, ние ще сме задължени безусловно и безвъзвратно да платим?

[Точка 27, 2-3 ред]: „ЕСМ, имуществото, средствата и активите му… получават имунитет от всички форми на юридическо производство…” Въпрос: тоест програмата ЕСМ може да ни съди, а ние не можем да го оспорваме в съда?

[Точка 27, 4 ред]: “Имуществото, средствата и активите на ЕСМ… ползват имунитет срещу претърсване, изземане, конфискация или всяка друга форма на отнемане или закриване от изпълнителни, съдебни, административни или правови действия”. Въпрос: това значи, че нито правителствата ни, нито законодателството или който е да е демократичен закон може да въздейства върху тази ЕСМ институция? Това е един наистина всемогъщ документ!
 
[Точка 30]: „Управителите, заместниците, директорите, заместниците, управ. Директор и персонала получават имунитет срещу законовите мерки по отношение на действията, извършени от тях… и са неприкосновени по отношение на официалните им бумаги и документи”. Въпрос: значи всеки, който е свързан с ЕСМ, става недосегаем? Те не носят отговорност за нищо?...  

Договорът учредява нова междуправителствена организация, на която сме длъжни да превеждаме неограничени активи в рамките на седмица, ако тя го пожелае, организация, която може да ни съди, но която е освободена от всякакви форми на съдебно въздействие и чиито мениджъри ползват същия имунитет? Няма независим надзор и тя не се подчинява на нито един съществуващ закон? Правителствата не могат да предприемат мерки срещу нея? Европейските национални бюджети са в ръцете на една неизбираема от никой междуправителствена организация? Това ли е бъдещето на Европа? Това ли е новия ЕС – Европа, лишена от суверенни демокрации?

Октоподът на Голдман стиска с пипалата си ЕЦБ

Миналия ноември, без много шум и почти незабелязано от пресата, бившия директор на Голдман Закс Марио Драги замени Жан-Клод Трише на върха на ЕЦБ. Драги не си губи времето и направи за банките това, което ЕЦБ отказа да направи за правителствата на страните-членки – щедри суми срещу много ниски лихви.

Френския блогър Симон Торпе посочва:

„На 21 декември ЕЦБ „отпусна” 489 млрд. евро на европейските банки срещу изключително ниската ставка 1% за над 3 години. Казах „отпусна”, но всъщност те просто включиха печатната машина. ЕЦБ няма пари, които да отпуска. Това отново е „Количествено Смекчаване” [1].

Парите бяха погълнати почти моментално от общо 523 банки. Това е направо лудост. ЕЦБ се надява, че банките ще направят с тези пари нещо полезно – например да отпуснат пари на гърците, които в момента плащат по 18% на пазара на облигации, за да получат пари. Но по тези пари няма никакви условия. Ако банките решат да изплатят бонуси с тези пари, няма проблем. Или пък те могат просто да преведат парите в офшорните зони”.

При 18% лихва дългът се удвоява за едва 4 години. Именно това лихвено бреме, а не самият дълг, спъва Гърция и други нации, изпитващи дългови проблеми. Торпе предлага очевидното решение:

„Защо да не отпуснат парите директно на гръцкото правителство? Или португалското, което се налага да заема пари срещу 11,9% лихва? Или унгарското правителство, което плаща 8,53%. Или пък ирландското (8,51%) и италианското, което плаща 7,06%?”

Основното възражение срещу тази алтернатива е, че според т.123 на Лисабонското споразумение ЕЦБ няма право да отпуска пари на правителствата. Но Торпе пояснява:

„Доколкото разбирам, точка 123 цели да попречи на правителствата да злоупотребяват с Центр. Банки, карайки ги да печатат пари за финансирането на излишните разходи. Това, както твърдят, е причината, по която ЕЦБ трябва да е независима от правителствата. Окей. Но това, което имаме в момента, е милион пъти по-лошо. ЕЦБ в момента е в ръцете на банковия сектор. „Искаме половин милиард наистина евтини пари!”, казват те. Добре, няма проблем. Марио е тук, за да оправи нещата. И няма нужда да се консултира с който и да е. Към момента, в който ЕЦБ ще направи официално си съобщение по въпроса, парите вече ще са се изпарили.

Ако ЕЦБ поне работеше под надзора на легитимните правителства, ние щяхме да имаме поне малко влияние, когато избираме тези правителства. Но групичката, която заграби властта, сега е напълно извън контрол.

Голдман Закс и финансовите технократи завзеха европейския кораб. Демокрацията бе изхвърлена зад борда, и всичко това в името на запазването на независимостта на централните банки от „гнета” на правителствата. Само че правителството означава народа, или поне така трябва да бъде. Демократично избраното правителство трябва да представлява хората. Европейците бяха подмамени да предадат тачената от тях демокрация на банда финансови пирати, при това останалия свят върви по същия път. Вместо да ратифицират драконовското споразумение ЕСМ, европейците по-добре да променят точка 123 от Лисабонското споразумение. Тогава ЕЦБ би могло да започне да отпуска кредити директно на правителствата на европейските страни-членки.

Другият възможен вариант е правителствата от Еврозоната да възстановят икономическия си суверенитет, възраждайки публично притежаваните централни банки и използвайки ги за отпускането на кредити на народа в полза на народа, ефективно и без лихви. Идеята не е нова и вече бива прилагана по-рано в историята, при това доста успешно, например в Австралия в случая с the Commonwealth Bank of Australia и в Канада – the Bank of Canada. Днес емитирането на пари и заеми се превърна в частното право на предприемчиви кръвопийци, използващи го за изсмукването на живителните сокове на икономиката. Това право трябва да се върне в ръцете на суверенните правителства. Кредитите трябва да станат публичен инструмент, използван и управляван в полза на хората.

Елън Браун е адвокат и президент на организацията Public Banking Institute, http://public bankinginstitute.org. В Web of Debt, нейната 11-а поред книга, тя описва как един частен картел успява да узурпира властта над създаването на парите и го отнема от обществото и как хората могат да си възвърнат тази власт. Нейните страници се намират на адрес: http://www.webofdebt.com и http://ellenbrown.com.

Запазени права: Ellen Brown

Добавени бележки

[1] Wikipedia: Количествено смекчаване (КС) – неконвенционална монетарна политика, използвана от централните банки за стимулиране на националната икономика, когато конвенционалната парична политика става неефективна. Централната банка купува финансови активи, за да инжектира предварително определено количество пари в икономиката. Това се отличава от по-традиционната политика на купуване/продаване на държавни облигации, което да поддържа пазарните лихвени ставки в определени стойностни граници. Центр. Банка прилага КС като купува финансови активи от банките и други бизнеси от частния сектор с помощта на нови пари, създадени по електронен път. Това действие увеличава излишните резерви на банките, а също повишава цените на купените финансови активи, което понижава доходността им. (http://en.wikipedia.org/wiki/Quantitative_easing?oldid=0 )






Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2461725
Постинги: 1040
Коментари: 1618
Гласове: 1411
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930