През последните седмици действията на руските ВКС (Военно-Космически сили) в Сирия ни поднасят все нови и нови изненади, не само покрай сваления Су-24М и недоказаните обвинения за стрелба по цивилни обекти, но и изненади, свързани с постоянната успешна демонстрация на нови видове руско въоръжение, особено високоточните крилати ракети.
Новост бе и участието на великолепната тройка на Туполев – Ту22М3, Ту-95МС и Ту-160, получили бойното си кръщение именно в сирийското небе. За последния от тримата – Ту-160 – и ще разкажа в този постинг.

Ту-160

За този свръхзвуков стратегически бомбардировач-ракетоносец с изменяема стреловидност на крилата, както е пълното му определение според класификацията, важи израза "размера има значение". И наистина – "Блекджек" (по кодификацията на НАТО или "Белия лебед", както е по-известен при нас) оглавява едновременно няколко класации: за най-голяма съвкупна мощност, за най-тежък боен самолет, за най-голяма маса на носимото въоръжение и за най-високоскоростен бомбардировач.

Работата по проекта започва още през 1970-те години, своите варианти предлагат и конструкторите на "Сухой" и "Мясищев", но в крайна сметка държавната комисия гласува доверие на не по-малко знаменитите "Туполев", които освен това имат и предишен опит в дадената област. Трябва да се отбележи, че по проекта са задействани почти 800 различни профилни предприятия!


Ту-160 на руските ВВС (2007г.). Всеки от стоящите на въоръжение в руските ВВС "Бели лебеди" има свой личен бортови номер и име. Моделът на снимката е с бортови номер 19, червен и е кръстен на името на главния конструктор на бомбардировача В. Близнюк (снимка: wikipedia.org)
Първия си полет машината осъществява в края на 1981г. и започва да се експлуатира през 1987г. (серийното производство започва през 1984г. в Казанския авиозавод). Вероятно доста хора, гледайки тези цифри, ще си кажат, че самолета е "стар и тия руснаци го ползват, щото не могат да разработят нов". Не, това е много грешно съждение и веднага ще дам нагледен пример с американците. Ту-160 е пряк аналог на щатския В-1 Lancer, който също е разработван през 1970-те години и продължава да се използва до днес (той многократно бива задействан в натовските операции в Афганистан и Сирия). Така че възрастта тук не играе никакво значение. Двата модела също така доста си приличат външно, но не защото конструкторите са крали идеи едни от други, а защото бомбардировачите са построени по една и съща аеродинамична схема и изпълняват еднакви задачи. При автомобилите е същото – всички модели от една епоха силно си приличат, независимо от страната-производител.


Прекият конкурент на Ту-160: американския В1-В Лансер, сниман над планините на Афганистан през 2008г. (снимка: wikipedia.org)
Основните характеристики на машината са следните:

двигатели/мощност: 4Х25,000кгс (най-мощния боен самолет в света)
екипаж: 4 души.
дължина/ макс. размах на крилете/ височина: 54,1м./ 55,7м./ 13,2м.
макс. тежест при излитане: 275т.
максимално въоръжение: 45т.
боен радиус на действие: 6 000км.
макс. далечина на полета без дозареждане: 14 000км.
макс. скорост: 2 000км/ч.
таван на полета: 15,6км.
общ обем на резервоарите: 171 000л.

Общото количество произведени Ту-160 наброява 35 единици (27 серийни единици и 8 прототипа). На въоръжение на руските ВВС се намират 16 машини, две от които са Ту-160М (121 гвардейски ТБАП, авиобаза Енгелс). Съдбата на останалите 19 "Бели лебеда", оказали се в Украйна след разпада на СССР, е доста по-сложна.

След разпада на СССР и дележа на гигантските оръжейни запаси на бившата империя Украйна получи авиобазата Прилуки заедно с разквартированите в нея 19 бомбардировача Ту-160. От 1998 насам по американската програма Нан-Лугар Украйна утилизира 10 самолета, един се превърна в музеен експонат, останалите 8 (в резултат на дълго пазарене от украинска страна) бяха върнати на Русия в обмен на опрощаване на внушителна част от газовите дългове на новата украинска република.

Що се отнася до финансираната от Вашингтон програма по унищожаване на украинските "Бели лебеди", според някои публикации в медиите американците правят това, за да не позволят на китайците, проявяващи сериозен интерес към технологиите, скрити в тези уникални съветски самолети, да ги закупят от Украйна.

Така или иначе Ту-160, въпреки възрастта си, остава ценен и крайно ефективен бомбардировач. Възможностите си – вече в реални бойни условия – той отново успешно демонстира съвсем наскоро. От 17 до 20 ноември 2015 Ту-160 наред с Ту-22М3 и Ту-95МС нанасяха резултативни въздушни удари по цели на терористите в Сирия с помощта на новите крилати ракети от серията "Калибър" и Х-555 и Х-101 (за които това също бе боен дебют, не останал незабелязан от западните медии и военни). При това, благодарение на големия обсег на крилатите ракети, на бомбардировачите не се наложи да напускат руското въздушно пространство.

МО на Русия планира да закупи още 50 самолета Ту-160 до 2020 година, с което производството на този уникален бомбардировач отново се възобновява. Моделът ще носи обозначението Ту-160М2 и, запазвайки в голяма степен познатия си външен вид, ще включва редица дълбоки технически подобрения, нова електроника, радари и др.