В последната седмица толкова се изговори за тероризма, че няма накъде повече. Вече всички знаят, че тероризма е глобална заплаха и че с него трябва да се води борба. При това най-активно това го повтарят тези, които... допринасят най-малко за тази борба. 
Ако говорим конкретно за Франция в нея ислямистите се чувстват доста комфортно от години. Безпроблемно пътуват (и продължават да го правят, въпреки твърденията на властите) до Сирия и региона, воюват си, после се връщат в Европа. Аналогична е картинката и в останалите западноевропейски страни.
Никой не ги пипа, е, от време на време ги викат на разпит, но нищо повече. Жив пример е единия от парижките терористи, когото издирват в момента. Същият преди време се опитал да попадне в Сирия, турските власти го спрели и върнали обратно в Белгия, съобщавайки, че е терорист. Белгийските власти не се трогнали от това и само го поразпитали и пуснали да си ходи.
Същите хора сега твърдят, че се борят с тероризма и лобират за разширени правомощия за следене и ограничаване на личните свободи. Но за какво? Те и сега имат достатъчно средства за следене, подслушват всички, които ги интересуват, знаят ислямистите поименно. И за какво тогава им е допълнително следене? После пак да кажат "ами ние тоя го познаваме, имаме го в базата данни". И какъв е смисъла тогава?
Пък и самите атентати се случват все в подходящ за политиците момент. Случва се терористичния акт и хоп! властите взимат някакво решение, което преди това се е бавило с месеци или години. Не, не намеквам за конспирации и тем подобни. На службите дори не им е необходимо сами да организират някакви атентати, на тях им е достатъчно просто да не пречат на терористите и да им позволят да осъществят престъплението си.
Ярък пример за това е 11 септември 2001, когато групата около Буш, начело с Чейни и Ръмсфелд, направи всичко възможно атентатите да се случат. Тези атентати имаха огромно историческо значение, тъй като определиха политиката на САЩ за идните десетилетия, позволявайки експанзията в Близкия Изток.
А ако говорим за службите, за тях по-голям проблем са не ислямските радикали, а опозиционните партии, независимите журналисти и активните граждани, склонни към организиран протест. Именно срещу втората група са насочени тъй наречените мерки за "ситурност", а съвсем не към терористите, които безпроблемно си набавят оръжие и устройват касапница насред центъра на Европа. Нищо че срещу тях се "борят".
Най-усърдно срещу терора се "сражава" естествено Вашингтон. Така бомбардираха Сирия цяла година, че ИДИЛ успяха да превземат 2/3 от страната. Теб те бомбардират, а ти ставаш все по-силен. И как става това?

Всичко е просто: ако наистина искаш да решиш някакъв проблем, ти го решаваш и проблемът изчезва. А ако проблема не изчезва и се задълбочава? Значи желание липсва!