Задкулисни игри

Киев, 31.08.2015, — REGNUM 

Сесията на Върховната Рада на Украйна за пореден път бе съпроводена с грандиозен скандал. Във всеки случай това е първият път, доколкото мога да си припомня, когато в хода на обикновени общо взето улични безредици срещу силите на реда бе използвана бойна граната и огнестрелно оръжие. Пита се – срещу какво протестираха с използването на толкова силнодействащи средства?

Рада просто гласуваше на първо четене конституционни поправки по децентрализацията. Изобщо приемането на измененията в украинската конституция предполага 3 гласувания в парламента: за изпращане на проекта в Конституционния съд (просто мнозинство  — 226 гласа; гласуването мина на 16 юли), първо четене (просто мнозинство; гласуването мина на 31 авг.), второ четене (квалифицирано мнозинство – 300 гласа). При това 2 и 3-то гласуване трябва задължително да минат на различни сесии. Тъй като предишната сесия завърши на 17 юли, на 31 август беше назначена извънредна сесия.

На практика представеният на депутатите конституционен проект включва три основни елемента:

— Административно-териториална реформа, по която вместо съветската двузвенна система (област-район) се строи „европейска” на три звена (регион—район—община).

— Преразпределение на пълномощията в рамките на децентрализацията. Разширяват се пълномощията на засега още не съществуващите общини (тях едва започват да създават чрез доброволно-принудително обединяване на градовете и селата) и на централните власти, съкращават се пълномощията на населените места, райони и области.

— Споменават се „особеностите на осъществяването на местното самоуправление в отделните райони на Донецката и Луганска области”, които се „определят от отделен закон”.

От чисто формална точка „Радикалната партия” на Ляшко, „Десния сектор”, „Свобода” и УКРОП (партията, основана от олигарха Коломойски – бел. прев.) протестираха именно против последния пункт, тъй като смятат, че така се въвежда особен статут за Донбас, което, естествено, е недопустимо.

Междувременно в сегашното си състояние конституционните изменения към минския процес все пак нямат пряко отношение, тъй като няма постоянно действащ закон за особения ред на самоуправление на териториите на „отделните райони на Донецка и Луганска област”. Наличният временен закон е невъзможно да се изпълни, пък и той не дава правата, предвидени от Минск. Освен това има и други моменти, в частност конституционните промени не са съгласувани в ДНР и ЛНР.

Вярно, достатъчно компетентният Александър Михелсон от украинското издание „Цензор” обръща внимание на това, че законът винаги може да се промени, а киевските власти не дават гаранции, че това е невъзможно. Пък и западните гаранти на Минск, явно са по-заинтересовани от прекратяването на конфликта, отколкото дословното изпълнение на споразуменията.

Затова пък е важен друг фактор — социолозите отбелязват, че проблем номер едно за украинците се явява конфликтът на Юго-Изток. При това мнозинството смята за необходимо именно политико-дипломатичното решение на конфликта (в войната до победен край украинците особено не вярват, което безусловно е следствие от официалната пропаганда, обясняваща, че воюват с Русия). Тоест внасянето на промени в конституцията, позволяващи прекратяването на войната, гражданите по-скоро биха подкрепили.

Междувременно противниците на административно-териториалната реформа и децентрализацията са значително повече. Всъщност реформата унищожава средата на обитаване на сегашните местни и регионални елити. Сега те се обединяват около лвовския кмет и лидер на партията „Самопомощ” Садовий, който директно се противи на децентрализацията и разобличава опитите за подкуп на депутатите му от страна на подкрепящите реформите.

А сега ще се опитам да обясня политико-технологическия смисъл на кървавите стълкновения около украинския парламент.

1) На радикалните партии бе дадена възможност да се поразвихрят и да си устроят предизборен пиар за онази част от електората, която е за „войната до победния край” (но, удивително, далеч не всичките от тях се намират в зоната АТО).

2) На мнозинството граждани се обяснява, че конституционните промени са насочени не само за „европейска децентрализация”, но и за достигане на мир в Източната част на страната.

3) По такъв начин всички (и това е важно!) противници на реформата се обявяват и срещу мира, и срещу децентрализацията (нея, между другото, подкрепят около ѕ от избирателите). Плюс това обвиненията в тероризъм и подривна дейност в полза на Путин. По такъв начин извън скобите на политическия процес се изнасят не само Ляшко, Тягнибок, Ярош и Корбан, но и достатъчно прилични дейци като Садовий.

4) Изгодата – създава се (или след преизбирането, или вече в сегашната Рада) коалиция с тези партии, които гласуваха за конституционната реформа. Това са „Опозиционният блок”, „Възраждане” и „Волята на народа”, включващи в себе си немалко бивши членове на закритата „Партия на регионите”.

/ regnum.ru