Дестабилизацията на режима върви с пълна пара

Роман Григоренко 13/07/2015
ИА REGNUM.

Конфликтът в Мукачево между бойците на местната групировка на „Десния сектор” и местната „власт” или, казано по-просто, мафията по повод преразпределянето на контрабандата на цигари показа колко слаба днес е властта в Украйна. На практика тя се въргаля в краката. Сдържа началото на войната „всички срещу всички” само един фактор – наличието (засега) на средства за поддръжка на различните кланове в хунтата. Обаче, изглежда, Мукачево обозначи началото на нова тенденция – питката става все по-малка и клановете минават на силови начини за решаване на вътрешните конфликти.

В тази връзка може да се каже, че на примера на Мукачево се вижда зараждането на още един, вече втори поред сериозен разлом вътре в киевската хунта. Първият разлом е все по-влошаващата се финансово-икономическа ситуация в страната. Гражданската война, спирането на промишлеността, трудовата миграция, всичко това  и много друго се явява сериозен глобален разлом вътре в украинското общество, намиращо се под петата на неофашистката хунта. Но феноменът „Мукачево” говори за появата на нови сериозни разломи вече на ниво елити и кланове. Днес Мукачево, утре Харков, после Одеса и край – всичката териториална, държавна и политическа цялост на страната ще съществува само на хартия и във възпаленото въображение на Порошенко, Саакашвили и някои други високопоставени представители на хунтата.

Ако говорим на стандартен политологичен език, събитията в Мукачево говорят за няколко кардинални тенденции в живота на украинското общество и държава. Първо, предвид неспособността да се справят с текущите трудности държавните институти губят политическа и обществена легитимност. Второ, в резултат на поддръжката, оказвана на тер. батальоните, държавата загуби монопола върху упражняването на насилие. И ако в случая с ЛНР/ДНР слабата украинска държава още можеше да канализира енергията на бабаитите, то в условията на мир и „смаляването на финансовата пита” тази дива и разрушителна енергия вече не може да се канализира навън. А направлявайки се навътре, тази енергия просто ще съкруши сегашна Украйна.

Трето, държавата изгуби право на арбитраж. Както пише в статията „Шест лоши последствия за Украйна и Порошенко след събитията в Мукачево” Светослав Шевцов, „тоталната корумпираност на всички съдилища, прокуратури, МВР доведе до това, че обикновения гражданин почва да търси истина и защита или от „Робин Худовете”, или надявайки се на своите си сили. Рано или късно това неизбежно довежда до силово противопоставяне. Първо локални, после всеобщо”. (http://hvylya.net/analytics/politics/shest-plohih-posledstviy-dlya-ukrainyi-i-petra-poroshenko-posle-sobyitiy-v-mukachevo.html).

Можеше да се предположи, имайки предвид подконтролността на Ярош спрямо отвъдокеанските му господари, че избухналия въоръжен конфликт ще може да бъде потушен. Само че поведението на Ярош, който така и не заповяда на обкръжените бойци да се разоръжат говори за това, че той чувства подкрепа за действията си. И той е прав (за това по-долу). Ако той предаде момчетата си на СБУ и прокуратурата, тогава разломът ще премине през „Десния сектор” и не е факт, че Ярош и в бъдеще би удържал контрола си над него. А ако той ги сдаде, а момчетата не се подчинят и ги ликвидират в резултат на щурм на селото, това въобще ще заложи мина с забавено действие под всички доброволчески формирования и отношенията им с властта.

Така или иначе този конфликт вече се прехвърли на конфликта между доброволческите батальони и подразделенията на ВСУ и МВР, които блокираха базите на „ДС” в цяла Украйна. Немаловажно е и че Порошенко, може би, би желал да ги ликвидира, но нюансът се крие в това, че властта му се опира съвсем не върху щиковете на ВСУ и Нацгвардията, а на бойците на тербатальоните, „Десния сектор”, ОУН и др. Затова, давайки заповед за ликвидацията им, той реже клона и под себе си, тъй като при такова положение няма как да се мисли за ново настъпление срещу ДНР/ЛНР – трябва да се следи за това ВСУ и ДС да не започнат да стрелят помежду си.  

Има и още един нюанс. Ярош е човек на Наливайченко, а вторият с шумната си оставка от поста глава на СБУ започна своя президентска кампания. И ето Наливайченко тъкмо започна да осъществява политически чадър за ДС. На страницата си във Фейсбук бившия глава на СБУ заяви, че да се слага равенство между доброволците и терористите е недопустимо. А с депутатите, които прикриват контрабандата, трябва да се разберат на заседанието на  парламента в понеделник: „Ситуацията в Мукачево е следствие от бездействието на властите в решаването на насъщните проблеми на хората, имитацията на борбата с корупцията и нерешеността на въпросите около доброволческите батальони. Хората и в Киев, и провинцията са възмутени от лъжите, с които властта се опитва да прикрие своето равнодушие и бездействие, срастването на властта и криминалитета, „процъфтяването“ на корупционните схеми”. Ето така.

На този фон се случват три показателни събития.

Първо, Порошенко показа своята слабост, неспособност открито да заеме позиция в полза на една от страните в конфликта и открито да се дистанцира от сблъсъка на интереси на клановете в Мукачево. Главата на фракцията „Блокът на Петър Порошенко” (БПП) Юрий Луценко, коментирайки събитията в Закарпатието, подчерта, че събития в Мукачево станаха резултат от конфликта между незаконните въоръжени формирования и мафията: „Събитията в Мукачево станаха точка на съприкосновението на две злокачествени явления: незаконите формирования и вкоренилата се мафия. Нито един патриотизъм не може да оправдае наличието на въоръжени до зъби хора на 1600 км от фронта. Престъпността няма партийна окраска. Също така никакви думи за стабилност не трябва да заменят борбата с организираните контрабандисти и наркодилъри, които открито сътрудничат със силовите ведомства и местната власт”.

Второ, бойците на 17-а танкова бригада на ВСУ излязоха с рязка критика по адрес на командването си и ръководството на ВСУ и отказаха да изпълняват заповедите на вишестоящото командване. Няма да е голяма смелост да се предположи, че даденото заявление отразява мнението на значителна част от подразделенията на ВСУ (украинската армия – прев.). В резултат на това в Киев трябва да са много внимателни, иначе ВСУ и ДС (Десния сектор – прев.) могат да се обединят в общ поход към Киев.

Трето, след Мукачево с заявление за необходимостта от разпускане на сегашната Върховна рада (укр. Парламент – прев.) излезе „Опозиционния блок”, финансиран от Коломойски: „Коалицията на войната е нужно да бъде разпусната и да се определят нови избори в украинския парламент. В Украйна държавата повече няма монопол върху използването на сила и правоохранителна дейност. Военизираните структури с неопределен статус, имащи излишъци от тежко въоръжение, устройват разборки дори не в прифронтови, а в мирен град в западната част на страната. Незащитеността на населението на Украйна, обедняването му, корупцията – всичко това е резултат от дейността на сегашната коалиция на войната и парламента”.

Надали всички тези събития са чиста случайност или съвпадение. Рано или късно в условията на относително примирие в югоизточната част на страната разрушителната енергия на един от клановете на сегашната хунта отвори една или друга гнойна рана в покрайнината (Мукачево, Харков, Одеса, Лвов и т.н.) и задейства вече абсолютно логичната и закономерна последователност на стъпките по твърдия и радикален разлом на цялата сегашна политическа конструкция на тази недодържава.

По такъв начин при всички положения конфликтът в Мукачево показа следното: първо, политическото противопоставяне сред клановете на хунтата расте, второ, дестабилизацията на режима върви с пълна скорост, трето, войната на клановете за финансовите източници и ресурси на фона на влошаването на финансово-икономическите показатели на страната се усилва.

В този план си струва още един път да се отбележи правилността на позицията на Москва по линията на Украйна — заложено бе върху бавното финансово-икономическо удушаване на хунтата в нейната собствена бърлога, за да може построената от американците система да рухне не отвън, а отвътре. Само в този случай процесът на денацификация, деукраинизация и новата русификация на заблудилата се покрайнина на руския мир ще бъде в пълен мащаб. И на примера на Мукачево виждаме първите плодове. 

 

 

чудесен анализ и най - вече поднесен дуракоустойчиво....

и ще надвие с чужда помощ вътрешните противници до установяване на "нормален" фашизъм на Франко и Пиночет. Прочее някои у нас хвалят Пиночет за успехи в Чили, така ще хвалят и фашизъм в Украйна.(НО Укрйна е в Европа и е до Русия, тъй че ще видим)