Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
19.03.2015 16:51 - Делниците на украинския феодализъм
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1760 Коментари: 0 Гласове:
5



Рейтингът на киевската власт пада, но единствената алтернатива може да стане установяването на диктатура

А. Иванов, svpressa.ru
17/03/2015

Популярността на украинската власт стремително пада. В страната даже действа негласното правило да не се публикуват рейтингите на политическите лидери. Въпреки това, съгласно последните допитвания на Research & Branding Group, оглавявана от Евгений Копатко, рейтингът на партията на Петър Порошенко се е смъкнал до 13%, а на партията на Арсений Яценюк – до 4%. Възниква въпросът коя политическа сила може да акумулира протестните настроения на украинците? 

Засега зад „Блока Порошенко” се движи „Самопомощ” на кмета на Лвов Андрей Садовой, за нее днес са готови да гласуват от 7 до 9%. За „Баткившина” на Юлия Тимошенко и „Опозиционния блок” – до 6%. По такъв начин се получава, че почти 2/3 от украинците не виждат в съвременните политици изразители на своите интереси.

Очевидно е, че риториката на политиците откровено не работи. Преобладаващото мнозинство граждани вече изпита на гърба си отрицателните последствия от икономическите реформи, при това всички очакват само влошаване в бъдеще. Милитаристката демагогия с всеки изминал ден губи популярност, което нагледно се вижда от провала на мобилизацията.


Логичен би бил ръстът на симпатиите спрямо левите партии. Но те са обявени за врагове на народа, а компартия пък дори се намира под заплаха да бъде забранена. В тази ситуация все по-голяма тежест придобиват регионалните елити.

Днес олигархът Игор Коломойски вече фактически контролира Днепропетровската, Запорожската, Херсонската и Николаевската области. В Одеска област губернатор стана също човек на Коломойски, Игор Палица. Наскоро Коломойски заяви, че се кани тройно да увеличи числеността на подконтролните му батальони и да ги екипира със съвременно оръжие. Напълно е възможно олигархът да реши да създаде някаква политическа сила, за да лобира активно интересите си на политическото поле на Украйна. Макар да не е изключено, че той ще вземе курс на фактическо отделяне на „владенията” си от държавата при формално съблюдаване на украинските закони.  

Подобни тенденции се забелязват и в други области на Украйна. Разбира се, при такава ситуация е сложно да се говори за пълноценен политически живот, когато партиите се надпреварват между себе си за симпатиите на гражданите. Фактически Украйна се насочва към неофеодализъм, при който във всеки регион вътрешната политика ще се определя от един или друг клан, управляващ дадената територия. Само че колко дълго ще може украинският народ да оцелее така?

По мнение на директора на Центъра за политически маркетинг (Украйна) Василий Стоякин украинските граждани засега нямат възможност да изразяват своето мнение:

– Според мен сега няма определени причини за падане на рейтинга на украинските власти. Ниските рейтинги са свързани не толкова с лошата социално-икономическа ситуация, колкото с това, че следващите избори са достатъчно далеч и хората нямат причини да формулират симпатиите си. Низкия рейтинг в междуизборния период е напълно обичайна ситуация.

Относно възможностите за опозицията, то въпросът за нея е малко неактуален. Просто е неразбираемо що за власт е в момента и към какво и кого може да има опозиция. Да кажем има „Опозиционен блок”. Към какво е опозиция той? Той просто спекулира върху възгледите, които сега са в полуапокрифно състояние.

Необходимо е изначално да се определи каква политика провежда сегашната власт, кое елементи на тази политика предицвикват народното недоволство. После може да се прави извод относно това кой в тази власт ще бъде опозиция. Ако хората са недоволни от мира, то опозиция ще бъде Ярош. Ако хората са недоволни от икономическото положение, тогава е нужна сила, която би излязла с алтернативно икономическа програма. А такава политическа сила в Украйна в момента няма. Засега не се осъзнава връзката между кризата и действията на определилия се по време на майдана елит.

«СП»: – Какви идеологически настроения сега преобладават в украинското общество?

– Сега украинското общество е в такова състояние, че дори да се мисли за недоволство е някак неудобно. Настроенията са, че хората уж са победили вече, изгонили са Янукович, накараха Москва да се откаже от „окупацията на Донбас”. И това че при тези „успехи” ситуацията в страната само се влошава предизвиква неудобство. И не е ясно трябва ли просто да се изтърпят сегашните трудности или трябва да се излезе срещу властта. Засега хората правят избор в полза на „изтърпяването”.

«СП»: – Излиза че недоволството от падането на жизненото равнище и новите мобилизационни вълни няма да прелеят в политически протест?

– Пред хората стои въпросът дали може изобщо да се противопоставят на новата власт. Нали сегашната власт победи в резултат на майдана. Такъв проблем имаше и през 2005-та. Но тогава Тимошенко подхвърляше теми за обсъждане, всякакви корупционни скандали, с тях можеше някак да увлекат хората. Сега такива теми не подхвърлят. 

Мисля че скоро политическа реализация на съществуващото недоволство няма да има. Макар някои сили да работят в тази посока. Забележима е активността на обединението „Свобода”, което никога не е било чуждо на социалната тематика. Сега тази партия се опитва да набере точки с критика към социално-икономическата политика на правителството.

«СП»: – Никъде не са се дянали хората на Юго-Изток, на които не е близка силната антируска риторика.

– Хората на Юго-Изток сега се чувстват подтиснати. Те действително са мачкани с груба сила. Мнението им не се зачита, но сред хората преобладава уплахата. Фактът, че тези граждани гласуват за „Опозиционния блок”, говори за много неща.

«СП»: – Тоест политически потресения засега не се очакват.

– Проблема за сегашната власт е в недоволството на местните елити. Сега се решава въпросът с особения статус на Донбас. Региона ще получи някакъв особен статус, половинчат, не устройващ Донбас. Но още по-недоволни ще са регионалните елити, които внесоха своя принос в запазването на „териториалната цялост” на Украйна. Излиза, че Днепропетровск се е борил за „единна Украйна”, а всички права ще получи Донецк. 

Затова ще започне борба за федерализация в другите региони. И да противостои на това на Киев ще е много сложно. Когато в борбата се включват местните елити, то у хората се появява мотивация.

«СП»: – Съществува факторът Коломойски, който едва ли не строи самостоятелно държавно образование.

– Коломойски е първия сепаратист макар засега да е под флага на „единна Украйна”. Въпросът е в това каква форма на суверенитет той ще сметне удобна за себе си. Ясно е, че той няма да се откаже от нищо от това, което вече има. 

Сепаратизмът на Коломойски може да прелее в широко политическо движение. Има съобщения, че той създава някаква своя партия „Възраждане”. Предполага се, че есента едновременно с регионалните избори ще има и предсрочни избори в украинския парламент. И на тези избори Коломойски ще се опита да изиграе самостоятелна роля, това вече е достатъчно очевидно.

По думите на директора на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребинский в Украйна не са останали вменяеми политически сили, които биха могли да изразят народното недоволство:

– Първо, същия Евгени Копатко говори за партийни рейтинги, а не за личните рейтинги на президента и премиера. Тези рейтинги също падат, но засега те са достатъчно високи. Преди месец и половина рейтингът на Порошенко бе около 45%, а на Яценюк – 40%. Тоест, личният рейтинг на политиците остава висок. Партийните рейтинги падат и критически.

Главното е, че в Украйна е зачистено политическото пространство. В медиите не са представени тези, които биха могли да съставят сериозна опозиция на действащата власт. Гражданите не виждат просто никой, на който те биха могли да пренесат своите симпатии. Опозиционните настроения нарастват, но физически няма субекти, които биха могли да се възползват от тях.

Около преди два месеца своята подкрепа увеличаваше „Опозиционния блок”. Но от него изхождат критически забележки не по ключовите въпроси на войната и мира. Дори ресурсите, които тази партия владее – ТВ-каналът на олигарха Льовочкин „Интер” и ТВ-каналът на Ахметов „Украина” – не работят в подкрепа на „Опозиционния блок”. Тези канали продължават линията на твърдото противостоене на Украйна спрямо Донбас и Русия. Хората просто не могат да чуят другата гледна точка.

И докато това продължава, Украйна ще се движи към всеобщ хаос, а не към смяната на властта.

По-рано в страната имаше своеобразно „махало”. Първо получаваха власт хората, които се опираха на центъра и западната част на страната. След това те се проваляха и ги заместваха тези, които се осланяха на източните и южни региони. Но такова повече няма да има. Ако преди имаше относителна демокрация, то сега я няма. Даже експертно мнение в медиите не може да има, ако то решително се отличава от сегашния мейнстрийм. Сега критика може да има само отдясно. Тоест, че убиваме малко, не сме достатъчно анти-руски, лошо затваряме границата. Такава критика е възможна, а друга не. 

«СП»: – Към каква идеология сега се склонява украинското общество?

– Националистите и така са на власт. Комунистите бяха премахнати от политическото поле. Възможно е да се появи нужда от прагматици, които да кажат, че не трябва да се прави еднозначен избор в полза на едната страна. Но такива прагматици днес не виждаме.

«СП»: – Ще могат ли регионалните елити да формират свои политически сили?

– Има такава вероятност. Но засега виждаме само опитите на Коломойски да обозначи такова направление. Макар че това може да бъде перспективно.

– Трябва да се разбере спецификата на съвременната украинска социология, много хора се боят да дават честен отговор – смята председателя на комитета на държавното строителство на Новоросия Владимир Рогов. – Но даже в условията на парализиращия волята страх са високи показателите на народното недоволство от режима.

Друг е въпросът доколко наличните политически сили отразяват настроенията на хората. Прекрасно разбираме, че „Опозиционния блок” се контролира от господин Льовочкин, който е добре интегриран в постмайдановото пространство и близко взаимодейства с Петър Порошенко.

Но западните сили, разбиращи спадането на популярността на властите, започнаха да подготвят резервни варианти за провеждането на поредните „избори без избор”. В качеството на резервни проекти започнаха да създават нови партийни проекти, които показват някаква опозиционност, но, по същество, изразяват старата политика. Това е партия „Самопомощ” или Татяна Монтян, която много остро критикува президента.

Реалната опозиция, която е против случилия се държавен преврат, продължава да съществува извън рамките на правното поле.

«СП»: – Недоволството може да се излее в подкрепата на какви идеологии?

– При сегашното колосално обедняване на народа обществото трябваше да се склони към лявата идеология, да се склони към социал-демокрацията или към компартията. Но това не се случи. Нали работи механизмът на репресиите. Постоянно се върти въпросът за забрана на компартията, наскоро за издирване бяха обявени още няколко бивши депутати от тази политическа сила. Народът еднозначно няма да получи право на избор, изборът ще бъде направен вместо него.

Хората трябва да чакат само идването на ултрадесния режим. Обедняването радикализира хората, а радикалността може да се прояви само в една посока. „Слава на Украйна!” ще звучи все по-силно, а всички несъгласни ще се обявяват за врагове на държавата.  

«СП»: – Каква роля в политическия живот ще играят регионалните елити?

– Сега виждаме, че хората на Коломойски са представени в различни фракции в Радата (укр. Парламент – бел. прев.). Сега Коломойски взе решение да утрои батальоните си. Значи той и другите олигарси се готвят за решаващата схватка за оставащите активи на украинската държава. Надали Коломойски ще реализира свой политически проект, той по-скоро ще купи няколко от не най-големите.

Но всички прекрасно знаят, че изборите имат малко отношение към избора на хората. Партията на Яценюк преди изборите в Радата имаше реален рейтинг 10%, а получи над 20%. Социологическите служби, финансирани от Запада, получиха готови „резултати” за екзит пол. И виждаме, че по такъв начин „пречупиха” Порошенко, който бе безусловен лидер в гонката. Всички политически играчи просто се назначават, а после се легализират с помощта на насилие.

«СП»: – В каква посока ще се развива политическия живот в Украйна?

– Сега се наложи следната система. Олигарсите получават контрол над териториите срещу гаранция от тяхна страна да потиснат там опозиционните настроения. Ако олигархът контролира региона и сурово пресича всякакво народна недоволство, то в качеството на бонус той получава възможност да „прибира” част от местните активи и да ограбва остатъците от действащата икономика.

Друг метод за зачистване на политическото поле са самоубийствата. В моята родна Запорожска област самоубийства извършиха бившия губернатор, кмета на Мелитопол, и замначалника на местното СДВР, подобен случай имаше в Харковската област.  

«СП»: – Но тази ситуация не може да продължи безкрай.

– Много показателен е случаят с 22-годишното момче от Запорожието Максим Гриндюк. Той просто залепил няколко десетки листовки, на които били изписани размерите на заплатите, пособията и нивото на цените. Сега прокуратурата настоява той да бъде осъден на 15 години за „създаване на терористическа организация”. Репресиите на киевските власти нямат прецеденти. За огласяване на реалната заплата може да влезеш в затвора!

Но Украйна я чака взрив. Трябва да се разбира, че правоприемник на Украйна ще стане Новоросия, която и ще се занимава с възстановяването на страната. Сега на хората внушават, че дори не трябва да се мисли за интересите на простия работещ човек. Засега властта в Украйна функционира по феодален принцип, с васали и суверени в регионите.







Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2483255
Постинги: 1040
Коментари: 1618
Гласове: 1411
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031