Доста интересни исторически паралели могат да се направят, ако погледнем какви са били главните постулати на украинския национализъм преди век (той се оформя като течение в края на XIX в.) и в наши дни.

Ярък пример са възгледите на идеолога на укронационализма Дмитрий Иванович Донцов (1883-1973). За него обявяването на независима Украйна не е единствена самоцел. Първичната и главна цел според него е създаването на европейска украинска нация чрез ЧИСТКА на украинския народ, при което се отхвърлят всякакви популярни в края на XIXв. и началото на XXв. идеи на дружбата между нациите или, още повече, федерализма или автономията както в състава на Полша, така и в състава на Русия.

Донцов също така основава през 1914г. и оглавява Съюза за освобождение на Украйна (СОУ). Създава я под егидата на австро-унгарското Външно министерство с цел оказване на пропагандистка поддръжка на Централните държави във войната им срещу Русия. СОУ (организацията е закрита през 1918г. след като германците престават да я финансират) обединява украинските емигранти, претендиращи за ролята на представители на интересите на руските украинци. Задачите на съюза, имайки предвид кой е спонсора му, са доста показателни: отделяне на Украйна от Русия и образуване на самостоятелна монархическа държава – забележете – под протектората на Австро-Унгария и Германия. Донцов също така е водел националистка пропаганда сред руските военнопленници от украински произход, държани в лагерите в Германия, Австрия и Унгария. Межде другото той е превеждал и "Моята борба" на Хитлер и ако се сравни идеологията на двамата, то между тях може да се направят доста паралели.

Е, сто години по-късно почти нищо не се е променило в главите на украинските националисти. Вярно, няма я вече австро-унгарската империя, но пък я има американската. Националната украинска идея още не е измислена, няма и точно определение на това какво е украинската нация. Днешната киевска власт, все едно следвайки завета на Донцов, се опитва да създаде европейска украинска нация с помощта на чистки и бомбардировки в източните региони на страната.

Столетие по-късно главния стремеж отново не е независимостта сама по себе си, а превръщането в западноевропейски протекторат този път под похлупака (или по-скоро хомута) на ЕС и Вашингтон. Странна е тази независимост. По принцип независимост значи сам да определяш съдбата си и да взимаш самостоятелни решения, а не да си търсиш нов господар. Като искаш да бъдеш независим, тогава бъди последователен, бъде независим докрай. В противен случай всичко се свежда до банална и безсмислена русофобия. 
      

 

НИТО Е БЕЗСМИСЛЕНА
ОСВЕН ЗА РУСНАЦИТЕ

Националистическите течения, особено крайните са винаги подплатени от конкретни икономически интереси. Днес те се изразяват в контрол на коридори и течно гориво и подялбата на приходите. Две олигархични банди впиха зъби една в друга или пък три....Руския и украинския народ нямат нищо общо. Обаче Киев е столица на русите, а Москва - на нещо друго в исторически план. И докато руснаците не оправят тази историческа каша или не я подредят и осъзнаят украинският национализъм ще има почва винаги. Много ми е забавно в интернет по блогове като чета горките руснаци как сравняват Киев с Хазария, а всъщност кой кого и какво наследи ?

Всеки краен национализъм е опасен. тАКЪВ има и от руска страна - имперски, болшевишки и прочие. Историята не се връща назад, само временно