2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
novorus.info
Славянск вече не се вижда…
Разбирам и споделям горчивината и обидата на хората, узнали днес сутринта неприятната новина, че опълчението напуска Славянск. Това засегна всички – и ура-патриотите и дери–гърло-патриотите и даже хладнокръвните охранители. А сега послушайте един човек, който прекара в Славянск последните месец и половина. От първите пътни постове в покрайнините до почти пълното обкръжение на града.
Когато се измъквахме от Славянск по заобиколните «партизански» пътища в средата на юни, няколко часа по-късно на същия маршрут се появи укроармейски пост. Край, града се оказа в капан. Снабдяването на гарнизона се превърна в главоболие, несъизмеримо с тактическата полза. Въпреки че, колкото и да тъжеше Игор Иванович в публичните си изяви, съобщавайки, че „по-дълго от 12 юли няма да издържим”, аз съм повече от уверен, че ако нацгвардията все пак беше влезнала в Славянск някъде към Нова година, превърнат в бетонна палачинка, от всяко второ мазе по тях щяха да гърмят автомати и гранатомети.
Всъщност съдбата на Славянск се реши още през април-май, когато беше превзет връх Карачун. Невъзможно е пълноценно и активно да се отбранява град, над който е надвиснала доминанта, дълга няколко километра, превзета от противника и покрита с вражеска артилерия. Да се сражаваш без да имаш противобатарейни средства е невъзможно, но опълчението и Игор Иванович можаха. При това така, че за броени дни напълно отказаха многократно превъзхождащия ги противник от влизане в контактен бой с опълчението.
Да щурмуват града те размислиха веднага, както разбирам, след като опълчението си върна обратно предградието Семьоновка. Славянск, разбира се, стана символ на „руската пролет”, дори повече – той влезе в историята. Завинаги. Но градът имаше други задачи. Славянск скова около себе си всички боеспособни подразделения на укроармията, позволи на опълчението в Луганск и Донецк да се мобилизира. Славянск даде възможност на чичко Мозък да пробие наземната и въздушна граници. Благодарение на това (няма нужда да разказвам за ютубовските виртуални бронирани войски) в региона реално се появиха разни работи, включително купените в ЦУМа установки „Тунгуска”.
Славянск позволи из целия регион да се организират едва ли не дузина укрепени центрове на съпротивление. В крайна сметка именно Славянск закотви повечето украински летаци. И „небето на славяните” се случи в пряк и преносен смисъл. Накрая, градът даде време на югоизтока да се създадат политически силови центрове, позволи те да получат легитимност и, разбира се, осигури "огнево прикритие" на референдума. И последно — през окопите на Славянск, с минимални загуби, преминаха хиляди не държали в ръце оръжие преди това опълченци и доброволци.
Към средата на юни Славянск надживя сам себе си. Сковавайки маневрите на огромна групировка, градът в същото време изискваше все по-голям гарнизон и започна в отговор да оплита ограничените човешки и технически ресурси на Народната армия на Донбас. Освен това, явявайки се юридически главнокомандващ на опълчението, Игор Иванович не можеше пълноценно да ръководи своята армия, бидейки в обсадения град.
Той имаше пряка покана да влезе в правителството на ДНР (за ЛНР не знам), но това е недостатъчно, както разбирате, за пълноценното управление на отрядите на опълчението, всеки от които е "събран около харизмата" на своя непосредствен командир. За това е нужен "мега-човекът", но "мега-човекът" седеше в Славянск и откровено тъжеше. Смело ще кажа, доскуча му да вдига във въздуха безкрайните складове с боеприпаси на връх Карачун и да удря укровските КПП-та из околностите.
Игор Иванович се нуждаеше от оперативен простор и тази нощ той го получи. При това той някога беше дошъл в Славянск със очукани автомати и даже гладкоцевни ловни карабини, а си тръгна с колона бронирани машини. Без да се броят останалите придобивки, което несъмнено е още едно свидетелство на поредната главозамайваща "победа" на украинската армия, която в качеството на трофей получи мишеловка. Вярно, мишеловката все пак не беше празна.
Доколкото разбирам укроармията в града засега още не е влязла, тъй като Игор Иванович, преминал през двете чеченски войни, разбира се е трябвало да се погрижи за достатъчно количество маневрени групи, съставени от гранатометчици и прикриващи ги звена. Не е случайно, че господин Тимчук вече заграчи за хилядите опълченци, "пробиващи си път вън от Краматорск" в посока Донецк. Господин Тимчук не е наясно, че шосето от Краматорск до Донецк е абсолютно свободно.
Но ако господин Тимчук си струва да се замисли за някого, то това са собственните му бойци, унило седящи в Краматорското летище и в Донецката аерогара. Доколкото разбирам, в близките часове ще започнат да ги зачисляват в "Небесната сотня". И още: господин Тимчук ще трябва да обяснява на своите читатели защо украинската армия два месеца воюва в Славянск и какво сега ще прави с него?
Тагове:
Правят министерство на истината Публикув...
Поздравления
Има си механизми за отвличане на вниманието. Лесно е да се предположи, че такива изпълняват "правилната" политика.
Засега фактите са, че територията, контролирана от сепаратистите се смалява.