Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
03.06.2014 21:11 -
Разни хора, разни идеали
Има едно нещо в украинската криза (всъщност трагедия би било по-правилно, макар че каквато и дума да употребя тя пак няма да е нито точна, нито достатъчна), което просто ме поразява – отношението към случващото се в Луганск и Донецк от двете страни на Днепър. Всъщност жителите на източните и западните региони на Украйна в исторически план винаги са имали различен поглед върху това каква трябва да е Украйна, а и манталитетът им също се различава.
Просто икономическата и социалната криза в страната стигнаха до точката на кипене, изостряйки до крайност тези различия и създавайки все по-дълбока пропаст между населението на левия и десния бряг на Днепър. И в крайна сметка доведоха до гражданска война. Самоназначената власт в Киев нарича това "антитерористична операция", но каквото и име да ѝ измислят, това не променя същината на въпроса.
Докато в Киев си живеят (почти) както обикновено, гледат на всичко през призмата на Евромайдана (който не им докара нищо освен един олигарх-президент) и твърдят, че Украйна трябва да е едно цяло, на изток падат бомби и снаряди. Властите може да казват, че трепят терористи, но повечето жертви са сред мирното население. Освен това украинските военни не предоставят бежански коридори и, очевидно, нямат намерение да се справят с настъпилата хуманитарна криза. Пък дори и да имаха намерение, пак нямаше да могат да направят нищо, защото в хазната няма пари.
Няма пари дори за бельо и храна на войниците, сред които вече се надигат бунтове. Заради това, че бяха натикани в армията и пратени в източните региони, много хора загубиха работата си (бидейки единствения работещ член на семейството), други по същата причина не могат да си плащат кредитите, трети пък изобщо не е трябвало да бъдат мобилизирани заради здравословни проблеми. И цялата тази гладна, немита и деморализирана тълпа трябва да се бори с сепаратизма на изток, което общо взето не и се получава много успешно.
Майките на войниците от западните региони също вече се надигат на бунт и настояват правителството да върне синовете им, блокират пътищата с живи вериги, организират протести, но очевидно Турчинов и компания не ги чуват. Като казах Турчинов, на днешното заседание на украинския парламент той ръкопляскаше на бомбардировките и убийствата в Славянск и Луганск и повтаряше рефрена за победната борба срещу "терористите".
И за каква единна Украйна можем да говорим, когато в единия край на страната се води гражданска война, а в другия се правят, че не се случва нищо противоестествено и си живеят както обикновено, мечтаейки за европейски визи. Да, когато не те разсейва шума от падащи наоколо снаряди е по-лесно да мечтаеш за европейско бъдеще. Каквото и да е то...
Просто икономическата и социалната криза в страната стигнаха до точката на кипене, изостряйки до крайност тези различия и създавайки все по-дълбока пропаст между населението на левия и десния бряг на Днепър. И в крайна сметка доведоха до гражданска война. Самоназначената власт в Киев нарича това "антитерористична операция", но каквото и име да ѝ измислят, това не променя същината на въпроса.
Докато в Киев си живеят (почти) както обикновено, гледат на всичко през призмата на Евромайдана (който не им докара нищо освен един олигарх-президент) и твърдят, че Украйна трябва да е едно цяло, на изток падат бомби и снаряди. Властите може да казват, че трепят терористи, но повечето жертви са сред мирното население. Освен това украинските военни не предоставят бежански коридори и, очевидно, нямат намерение да се справят с настъпилата хуманитарна криза. Пък дори и да имаха намерение, пак нямаше да могат да направят нищо, защото в хазната няма пари.
Няма пари дори за бельо и храна на войниците, сред които вече се надигат бунтове. Заради това, че бяха натикани в армията и пратени в източните региони, много хора загубиха работата си (бидейки единствения работещ член на семейството), други по същата причина не могат да си плащат кредитите, трети пък изобщо не е трябвало да бъдат мобилизирани заради здравословни проблеми. И цялата тази гладна, немита и деморализирана тълпа трябва да се бори с сепаратизма на изток, което общо взето не и се получава много успешно.
Майките на войниците от западните региони също вече се надигат на бунт и настояват правителството да върне синовете им, блокират пътищата с живи вериги, организират протести, но очевидно Турчинов и компания не ги чуват. Като казах Турчинов, на днешното заседание на украинския парламент той ръкопляскаше на бомбардировките и убийствата в Славянск и Луганск и повтаряше рефрена за победната борба срещу "терористите".
И за каква единна Украйна можем да говорим, когато в единия край на страната се води гражданска война, а в другия се правят, че не се случва нищо противоестествено и си живеят както обикновено, мечтаейки за европейски визи. Да, когато не те разсейва шума от падащи наоколо снаряди е по-лесно да мечтаеш за европейско бъдеще. Каквото и да е то...
Тагове:
Търсене
За този блог
Гласове: 1754