Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
26.02.2014 13:51 -
Паметник за оцветяване
Не мина много време и Паметникът на Съветската армия пак осъмна оцветен. И преди съм писал по темата във връзка с предишните "декорации" на монумента и, както подозирам, това няма да е последния път, в който го правя.
Този път формален повод за "оцветяването" станаха събитията в Украйна. По стечение на обстоятелствата единият от двамата ми дядовци беше украинец (женен за рускиня), който прекара войната на борда на боен кораб в състава на Северния (по онова време съветски) флот. Затова когато видях снимките на надраскания паметник, неволно си спомних за него и си помислих, как той би възприел подобен акт.
Е, той би го възприел много болезнено и не би разбрал какво може да оправдае такава вандалщина, имайки предвид че това не е първия подобен случай. Първо това щеше да е обида към родния му край, второ – обида към съветския войник, какъвто беше и той самият. Мисля си и че е по-добре, че той не доживя няколко години до разпада на СССР и не видя какво впоследствие се случи (а и продължава да се случва) в Украйна. Ясно е, че щеше да му е много тежко.
Освен това той никога не е имал никакви скрупули спрямо руснаците, никога не ги е обвинявал за нищо, не делеше съветската си родина на наша и ваша, нямаше никакви национални комплекси, претенции или каквото и да било друго. Живееше си съвсем нормално, обичаше Русия и Украйна еднакво силно и нямаше предразсъдъци.
А паметникът? Е, той вероятно ще си остане основна арена за изява и на русофоби, и на либерали, и на псевдо-демократи, Иво Инджев сигурно също ще се мярка там, стига да има подходящи политически поводи, свързани с Москва. А такива, естествено, ще има и занапред. И пак удара ще поемат каменните войници. Те не могат да отвърнат, нали?
Този път формален повод за "оцветяването" станаха събитията в Украйна. По стечение на обстоятелствата единият от двамата ми дядовци беше украинец (женен за рускиня), който прекара войната на борда на боен кораб в състава на Северния (по онова време съветски) флот. Затова когато видях снимките на надраскания паметник, неволно си спомних за него и си помислих, как той би възприел подобен акт.
Е, той би го възприел много болезнено и не би разбрал какво може да оправдае такава вандалщина, имайки предвид че това не е първия подобен случай. Първо това щеше да е обида към родния му край, второ – обида към съветския войник, какъвто беше и той самият. Мисля си и че е по-добре, че той не доживя няколко години до разпада на СССР и не видя какво впоследствие се случи (а и продължава да се случва) в Украйна. Ясно е, че щеше да му е много тежко.
Освен това той никога не е имал никакви скрупули спрямо руснаците, никога не ги е обвинявал за нищо, не делеше съветската си родина на наша и ваша, нямаше никакви национални комплекси, претенции или каквото и да било друго. Живееше си съвсем нормално, обичаше Русия и Украйна еднакво силно и нямаше предразсъдъци.
А паметникът? Е, той вероятно ще си остане основна арена за изява и на русофоби, и на либерали, и на псевдо-демократи, Иво Инджев сигурно също ще се мярка там, стига да има подходящи политически поводи, свързани с Москва. А такива, естествено, ще има и занапред. И пак удара ще поемат каменните войници. Те не могат да отвърнат, нали?
Тагове:
Търсене
За този блог
Гласове: 1754