По примера на протестите в България и Украйна може да се види каква е разликата между протеста, организиран от политическа сила (както е в Украйна) и протеста, предизвикан от общото гражданско недоволство срещу всички политически сили (поради което нито една от българските партии не може да яхне протеста).

Когато протест се организира от политическа сила, той неминуемо води до насилие, тъй като крайната цел в него е завземането на властта без значение какви лозунги се използват – било то демокрация, било то евроинтеграция, било друг въздух под налягане. Използва се силов сценарий, както например се случва в Украйна, където по последни данни, например, сред полицаите има повече пострадали, отколкото сред протестиращите.

В София до момента не се е стигало до сериозни сблъсъци, тъй като няма достатъчно изявена сила, която да подстрекава към насилие. Което всъщност е хубаво, тъй като кръвопролитията така или иначе няма да доведат до нищо. Пък и в България се е образувала уникална ситуация – всички отдавна са се договорили под масата, затова няма и особен смисъл да се борят един с друг. Те и без това след всеки мандат си разменят креслата.

И ако мирният протест в повечето случаи не води до смяна на властта, то протестът, воден от политическа сила, почти винаги води до преврат, тъй като това е и основната му цел. Въпросът е, че обикновено тази смяна не води до нищо добро.