Четох аз една статия за декемврийския панаир на книгата в София и от любопитство прегледах коментарите под нея. Честно да си кажа, останах с доста неприятно впечатление -- едни коментираха, че малките деца на техни познати/приятели, които живеят в чужбина не говорят български. Дали защото родителите им се срамуват от българския си род, дали защото смятат, че българския е малък, провинциален език, който е безполезен в "цивилизования" свят. И други коментари прочетох относно родния ни език, които даже поставяха под въпрос смисъла на съществуването му.
Порази ме колко лошо хората говорят за собствената си идентичност. Не вярвам да се намери чужденец, който да каже по-обидни думи за българите от самите българи. Бих опитал да разбера коментаторите под статията ако те плюеха някой друг, но да плюеш самия себе си...
Може би наистина българското няма смисъл да съществува щом българите се отнасят толкова зле към себе си. Но не е правилно това, не всички мразят собствената си земя и история, намират се достатъчно такива, които уважават и обичат страната си, независимо от това в какво положение е изпаднала тя.
Не плюйте собствения си род, защото ако изгубите историята, културата и паметта на предците си, ще изгубите и самите себе си.