Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
22.12.2012 18:06 - Как да се избяга от робството на банките
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 3410 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 22.12.2012 18:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
От държавен дълг към държавни пари Рудо де Рюйтер,
Независим изследовател,
Холандия
28 ноември 2011 / courtfool.info
От Брюксел искат ключовете от националните трезори на 17 евро-страни. По думите им само по този начин те могат да спасят еврото. Договорът ЕСМ вече е подписан. Ако членовете на националните парламенти го ратифицират, това ще бъде краят на нашите независими демокрации. Искаме ли това да се случи? Има ли алтернативи? За тези, които знаят как работи паричната система, логичното решение на днешните проблеми изглежда просто. Банкова реформа. По телевизията, поне в Холандия, тази тема все още е табу. [1], но ако искате да знаете как работи, можете да намерите обяснение тук. (А ако вече знаете всичко това, може направо да прескочите на 2 точка — Банкова реформа.) 1. Днешната парична система Банкерите по света днес имат парична система, която се основава на правенето на пари от въздуха. Почти всички пари в банковите сметки представляват въздух под налягане. В обръщение има само много малка част истински пари. Как така? Банкирането е счетоводство Всеки път, когато банкер отпуска заем, той не предоставя пари, а просто баланс. Заемът не е нищо повече от числа, изписани във ведомостите на банкера. Да кажем, че искате заем от банката си наречена, примерно, „Банка Затруднение“. От едната страна на бюрото е банкерът, който записва, че му дължите 250,000 евро, а от другата — че той ви дължи 250, 000 евро. Тази сума се появява във вашата сметка. Може да я изхарчите. Може би ще си купите малка къща? Добре, нека бъде малка къща. След това вие подписвате чек и го давате на продавача на къщата. Той ще занесе този чек в банката си наречена, примерно, „Червен Щит“. Тази банка ще иска да осребри чека във вашата банка, така да се каже, в истински пари. В „Червения Щит“ знаят как колегите им са измъкнали цифрите като фокусник от шапката си и нямат намерение да получат въздух под налягане вместо пари. Така, на „Банка Затруднение“ ще и се наложи да представи истински пари. Обаче, на практика, не винаги се получава такава ситуация, тъй като „Червеният Щит“ също постоянно отпуска заеми. Част от тези заеми ще бъдат изхарчени и под формата на разплащания с клиентите на „Банка Затруднение“. Така излиза, че „Червеният Щит“ обменя своето парично искане в размер на 250,000 евро към „Банка Затруднение“ срещу парично искане в размер на 250,000 евро от „Банка Затруднение“ към „Червения Щит“. image Лихви върху въздух под налягане. По такъв начин банките могат да вкарват в обръщение все нови и нови заеми. Една порция празен въздух се заменя срещу друга и клиентите не забелязват как ги мамят. Тъй като върху този празен въздух трябва да се плаща лихва. Просто за забавление можете да погледнете примера, в който банките създават милиони без да се нуждаят дори от един цент истински пари. В реалността схемата е малко по-сложна, но все пак. Да предположим, че има 3 банки, които съответно обслужват 20%, 30% и 50% от населението. Приемаме, че и трите банки имат един и същи тип клиенти, които имат еднакви кредитни нужди и разходи. Демонстрира се, че всички плащания, които банките трябва да осъществят в момента, в който кредитополучателите харчат заема си, се компенсират от приемането на тези плащания.

image
Кредитополучателите в първата банка харчат 20% от заемите си в разплащания с клиенти на собствената си банка, 30% с клиенти на Банка 30% и 50% с клиенти на Банка 50%. И така нататък. Ако съберем всички суми от заеми заедно, всяка банка получава толкова, колкото е създала. Воала, 100 млн. евро създадени под формата на баланси в банковите сметки без нуждата и от един цент истински пари. Ако попитате някой банкер дали създава пари от въздуха, той принципно ще ви каже, че предоставя заеми само ако има съответните баланси пред себе си. Обаче, тези баланси се увеличават автоматично чрез заемите, които се отпускат вкупом от банките. Междубанкови плащания Всички плащания се осъществяват по един и същи начин. Когато осъществявате плащане на клиент на друга банка, тогава вашият банкер трябва да направи плащането към другата банка. Но същия ден ще има и плащания от страна на клиенти на други банки към клиенти във вашата банка. Всички тези междубанкови плащания просто се кръстосват едни с други. Това, което банките накрая плащат едни на други са малките разлики между входящите и изходящи пакети плащания. За да осъществяват тези плащания, всички банки имат сметка в централната банка. Сумите в тези сметки се смятат за истински пари. (При желание банките могат да поискат цялата сума в банкноти, тъй като централната банка има правото да ги печата.) В централната банка правилото гласи, че банките трябва да имат положителен баланс в края на деня. Когато на банкера не му стигат пари, тъй като е получил малко по-малко, отколкото е отпуснал, той ще заеме пари за през нощта от свой колега, който е инкасирал малко повече, отколкото е отпуснал. А когато колегите не си доверяват взаимно, както по време на кредитната криза през 2008 и сега отново, в продължение вече на няколко месеца, банкерът може да тегли заем от централната банка срещу процент, по-висок с четвърт. Банкерите помежду си image
Банкерите имат договорени помежду си правила относно изисквания капитал спрямо пресметнатите рискове, такива като рисковете при непогасени заеми. Капиталът представлява само част от тези рискове, но по този начин създаването на пари от въздуха е леко укротено и банките се балансират по-добре едни спрямо други при предоставянето на заеми. Това повишава взаимното доверие при отпускането на пари едни на други, така че те всички могат да оптимизират възможностите си за печалба. Така че, първо на първо, банкерите си остават банкери в отношенията си един с друг. Когато клиентите на големите холандски банки се разгневиха заради грабителската култура на своите банки и масово прехвърлиха парите си на банка Триодос (представляваща нещо като зелена банка), големите банки се сблъскаха с недостиг на пари. За техен късмет Триодос се оказа не най-злата банка и накрая отпусна тези пари обратно на същите холандски банки. (Съжалявам приятели, етични банки няма, но банки, които изглеждат симпатични, има. Но при такава парична система няма как да очаквате друго, нали?) Но при появата на сиви облаци на хоризонта и банките биват заплашени от тежки загуби, взаимното доверие изчезва веднага. Всеки банкер се опитва в такъв случай да се задържи на повърхността. Всеки се опитва да увеличи паричните си резерви и да намали рисковете. В резултат, в течение на месеци, индустрията трудно може да получи нови заеми и страната отново бива залята от нови вълни уволнения и крахове. А ако лошото време се задържи, тази ситуация може да се задържи дори с години. Това е една прекрасна банкова система, нали? Сумите се придвижват от сметка в сметка Да се върнем на примера с продадената къща. Продавачът сега притежава 250 хил. Евро от въздуха, които той също ще изхарчи. По такъв начин, тези така наречени пари преминават от една сметка в следващата. Така, дори ако никога не сте теглили заем, във вашата сметка има само въздух, който сте получили за своята работа или за стоки, които сте продали. Ако, например, сте в банка ING, тази банка притежава само 3 цента истински пари за всяко евро, което се намира на баланса във вашата сметка. Все по-малко пари в джоба ви Всъщност, с помощта на празен въздух те умножават тези 3 цента 33 пъти. Това означава, че ако депозирате банкнота от 100 евро във вашата сметка в банка ING, те ще отпуснат 3300 евро. Казано иначе, за всяко евро, което не стои в джоба ни, банките събират умножено число лихви. Навярно сега разбирате и защо банкерите ни убеждават да извършваме колкото се може повече електронни плащания. Кредитни карти, банкови карти, карти за гориво, предплатени, чипове, карти за обществен транспорт – всичко това цели едно нещо: да направи така, че да се нуждаем от колкото се може по-малко количество пари в брой.

image

Обаче това има и обратна страна. Паричните резерви (банкнотите и обменяемия баланс в централната банка) служат не само за предоставяне на пари в брой на клиентите и покриване на малките разлики между входящите и изходящи плащания, но те са и първите резерви, с които се абсорбират загубите. Но тъй като приходите при процентно по-ниски парични резерви се увеличават непропорционално, изкушението да се поемат повече рискове е голямо. По този начин с нашите модерни пари под формата на пластмасови карти ние допринасяме за безразсъдното кредитно поведение на банкерите ни. Нека видим какво се случва, когато донесем банкнота от 100 евро в нашата банка и я депозираме в сметката си. При 3% парични резерви банката има само 3 цента за всяко евро във вашата сметка.
image В дясната колонка виждате, че доходите растат непропорционално, когато процентът парични резерви намалява. И — обратно — ако искате да се върнете от 3% на 4% със същото количество парични резерви, ще трябва да се отървете от ј от непогасените заеми... Всички количества са временни Във определени моменти ще трябва да изплащате баланса, получен от „Банка Затруднение“. От цялата маса „пари“, намиращи се в циркулация, вие ще трябва да спечелите достатъчно, за да платите вноските си. „Банка Затруднение“ записват във ведомостите си, че сумата, която им дължите, намалява като те също намаляват сумата, която ви дължат. Тази сума изчезва от сметката ви. По този начин създадените баланси отново излизат от обръщение. Така „парите“ в страната намаляват. Лихви Лихвата, която плащате, не изчезва от обръщение. С нея банкерът заплаща всичките си разходи (като лихви, застраховки, персонал, поддръжка, фактурите на компаниите, които предоставят е-банкирането и т.н.) и увеличава капитала, за да може той да отпусне още повече кредити следващия път. “Паричната маса” трябва да расте Класическия риск за банкера се състои в това, че кредитополучателите може да не изплатят заемите си или да ги изплатят само частично. А когато залогът се оказва недостатъчен, се появяват проблеми със счетоводството му, което значи, че споменатите суми рано или късно ще трябва да бъдат записани като загуби. За да се намали риска от неизпълнение на плащанията, банките се стараят да вкарат в обръщение колкото се може повече заеми. Тъй като колкото повече „пари“ се добавят към това, което се намира в обръщение, толкова по-малка ще е стойността на всяка единица пари. Това представлява добре познатата инфлация. Сумата, която длъжникът трябва да върне, е фиксирана. И тъй като тази сума с течение на времето губи от стойността си, на него му става по-лесно да я заработи. Ако трябва да платим 6% лихва, а инфлацията е 2%, товарът на лихвата намалява с 1/3. [графика]. По този начин количеството неизпълнения на плащанията значително намалява. Между другото, ползата за кредитополучателите е равна на обезценяването, което ползвателите на парите изпитват върху себе си. Всъщност, като ползватели, те също плащат част от лихвата. Да работиш все по-здраво и по-здрав Същата тази инфлация ни кара да работим все по-здраво. Всеки път, imageкогато в обръщение влизат повече „пари“, ние трябва да се опитваме да заработим повече, ако не искаме да обеднеем. Разбира се, управителят на централната банка никога няма да ни каже, че банкерите се нуждаят от ръста на паричната маса. Официалното обяснение е, че инфлацията води до по-голяма икономическа активност. А това от своя страна е източника на широко разпространеното схващане, че икономиката трябва да расте, за да бъде устойчива. Това е една много опасна приказка. Безкрайния икономически ръст е невъзможен на ограничената планета Земя. И колкото по-дълго продължаваме да вървим по тази пътека, толкова повече разрушение предизвикваме. Можем да кажем, че парична система, която се нуждае от нарастваща парична маса, за да функционира, не е подходяща за общество, което иска да бъде устойчиво. Държавен дълг Нашето правителство разполага с „пари“, събирайки данъци. С тези данъци може да се финансират различни неща, които са важни за всички нас, като например канали, пътища, мостове, училища, болници, полиция, армия и др. Често се случва, че правителството харчи пари преди да са събрани съответните данъци. В днешната система при такава ситуация правителството трябва да заеме пари и да плати лихва върху тях. Това е добре известния държавен или публичен дълг. Може и да сме привикнали към това, но всъщност това е нещо странно. Вътре в общността хората изпълняват дейности нужни на общността, всеки получава заплащане за своя принос и в последствие се оказва, че има останал дълг. А върху този дълг всички ние плащаме лихви чрез допълнителни данъци. Създаване на пари от частно управлявани банки Това е предизвикано изключително от това, че в миналото членовете на парламента отстъпват създаването на пари на частните банкери. Това се случи във време, в което хората вярваха в приказката, че само банкерите могат да поддържат парите им в добра форма. Излиза, че ако правителството вкарваше парите в обръщение, щеше сигурно да настане катастрофа! Демокрация без пари Резултатът е, че все още смятаме, че живеем в демокрация, при положение, че един от най-важните атрибути на обществото, създаването на пари, е в ръцете на частни банкери. De Nederlandse Bank N.V. (Холандската централна банка) е управлявана от частни лица и е независима от правителството. По-рано те също така независимо определиха лихвените ставки в „интерес на икономиката“, както те казват. Днес това се прави от Европейската Централна Банка (ЕЦБ), където 17-те независими централни банки от еврозоната играят ролята на собствениците и мениджърите. Една лихвена ставка за всички ЕЦБ си е поставила невъзможното предизвикателство да определи една лихвена ставка за 17-те различни страни, имащи абсолютно различни икономически показатели, които имат много различен производителен потенциал. Разбира се, напълно невъзможно е да се определи лихвена ставка, която да има оптимален ефект за всички страни. Промяна на лихвената ставка може да бъде от полза за една или няколко страни. Другите страни поемат последствията. Еврото, най-скъпият паричен експеримент правен някога Еврото вероятно ще се запомни като най-скъпия паричен експеримент правен някога. От старта на проекта през 1970, вече се знаеше, че този експеримент е обречен да се провали, но банкерите и твърдоглавите политици наложиха единната валута въпреки всичко. Работата е там, че общата валута може да работи само в икономически хомогенна среда. [2] [3] [4] Ето защо е така. Когато потребителите в страни с по-ниски възможности за производителност предпочитат по-евтини и качествени продукти от чужбина, външният дълг ще се увеличи. В същото време собствената производителност на страната ще спадне. Страна, която разполага със собствени пари, може да ги девалвира. Това прави вносните продукти по-скъпи за собственото население, а продуктите за износ по-евтини за чуждите купувачи. Дългът ще намалее, а производителността отново ще се повиши. Девалвацията беше доста често използвана мярка преди въвеждането на еврото. Еврото действа като фиксиран обменен курс. Страните с по-ниска производителност се оказват като плъхове, хванати в капан. Те никога няма да могат да се измъкнат от капана на дълговете. Ето защо избраният метод за струпване на все нови дългове върху плещите на тези страни е странен и зловреден. Еврото в комплект с членство в ЕС Банкерите успешно лобираха за правилото, че не можеш да се откажеш от еврото без да напуснеш ЕС. Е, това е като да убиеш с един куршум два заека. Европейският Съюз Все повече хора проумяват, че ЕС е много по-малко демократичен и социален, отколкото желаят гражданите на Европа. Въпреки че това беше така още от самото начало, много хора откриват едва сега, че Европейския Парламент е фарс, а не истински парламент с демократична власт. Също така все повече хора откриват, че Европейската Комисия (ЕК) и ЕЦБ придърпват всичката власт към себе си. Между другото, за ЕС и ЕЦБ договорът ЕСМ [5] ще бъде пробивът, който ще избута настрана всички национални парламенти. За тях ратификацията на този договор е като да си отрежат парче от тортата, тъй като повечето парламентаристи още спят или не могат да повярват какво става. (Или може би те са съучастници?) Европейският Съюз разглежда икономиката на свободния пазар като свой основополагащ принцип. Между другото, почти всеки разбира, че дерегулацията на банките, приватизацията на инфраструктурни обекти и отмяната на различни държавни задачи води до сурови последствия за обществото и го заплашва с кризи. Тези принципи са остарели. Застъпниците им могат да постигнат целите си само по насилствен път. Гърция няма да бъде последната жертва. Сценарият МВФ ЕК и ЕЦБ сега взаимодействат с МВФ, за да смажат страните с прекалено високи дългове с още по-големи дългове. Сценарият за заграбване на властта бива упражнен от МВФ многократно през последните петдесет години. Този сценарий изглежда така: тласкаш страната към трудно положение, и когато тя затъне в дългове, я смазваш с огромни заеми по такъв начин, че да не може дори да плати лихвите по тях. След това страната се поставя под контрол и се прави всичко, за да може правителството да се ослаби напълно чрез налагането на все нови орязвания на разходите. Нека населението кърви, така то ще може по-бързо да се укроти, когато му се позволи да си поеме глътка въздух. А когато нещата се дезорганизират до крайност, нека чуждите инвеститори изкупят богатствата на страната и наложат абсолютно свободна икономика със свободен пазар. Ние също Всеки, който се спре за минута и помисли над този въпрос, вижда, че сценарият със спасителните мерки накрая вкарва всички евро-страни в дългове. Това също вече е било предвидено в този криминален сценарий. Огромните заеми първо служат като предлог за налагане на покровителство. Когато това се направи, те могат да заявят, че страната никога няма да може да изплати заемите си. А с помощта на тези лоши заеми те могат да завлекат и следващите си жертви в дълговата яма; това са страните, които поръчителстват тези кредити. Те ще трябва да орежат разходите си, за да изплатят загубите. Пред всички останали страни отново и отново ще бъде повторен същият рефрен, че правителствата трябва да орежат разходите. Отново и отново. Докато от ролята и функциите на националните правителства не остане почти нищо, позволявайки на Брюксел да поеме пълния контрол. Разбира се, това ще бъде придружено от тежки социални вълнения. Може да прочетете още за това в книгата на Наоми Клайн, „Шоковата Доктрина“ (The Shock Doctrine). 2. Банковата реформа
Държавни пари Решението е просто. Вместо да се наливат нови десетки милиарди в еврото, което е обречено да изчезне рано или късно и вместо да позволяваме на недемократичната Европейска Комисия и ЕЦБ да ни назначават нови орязвания на публичните разходи, можем да въведем държавни пари, наричани също публични пари. (Това НЕ е същото като парите, които имахме преди Еврото! Те не биха решили проблемите ни!) Технически това би могло да се направи достатъчно лесно. На мястото на днешната централна банка ще бъде създадена нова централна банка, така да се каже, централна банка, принадлежаща на държавата. Отговорен за нея ще бъде Министърът на финансите и ще я контролира Парламентът. Комисия от подбрани хора ще се грижи за дългосрочните интереси на паричната система. Тази държавна банка ще бъде единствената банка, имаща право да създава пари. Всички заеми ще бъдат предоставяни в държавни пари, било то в електронна форма или в брой. Ще бъде забранено на търговските банки и финансовите институции да създават баланси от въздуха. Всички нови баланси трябва да бъдат напълно покрити с държавни пари. Днешните банки ще останат отговорни за заемите в евро, които не са били изплатени в момента на реформата. Ако пожелаят, те биха могли да станат посредници между държавната банка и населението в предоставянето на заеми, също ще могат да стопанисват сметките на клиентите си от името на държавната банка. В този случай в съществуващите сметки на населението няма да настъпят никакви промени. Балансите в евро ще бъдат трансформирани 1:1 в държавни пари. Бидейки посредници, банките няма да получават лихви, а такса за услугите си. Емисия на държавни пари Емисията на държавни пари предоставя сравнимо количество, пресметнато в евро. Тези пари могат да се съхраняват в държавната банка с цел изплащане на дългове и като огромен стратегически резерв. Мисля, че не трябва да се отхвърля вероятността, че в определен момент новите държавни пари ще бъдат атакувани на обменните пазари. Ние бихме били единствената страна в света, имаща свои собствени държавни пари, и мощните частни банкери няма особено да се зарадват на това. Никакви орязвания на разходите Мотив за днешните орязвания на разходите са гигантските заеми, които МВФ, ЕК и ЕЦБ злонамерено стовариха на Гърция, която и без това бе затънала в сериозни дългове. Предвидимо бе, че след като МВФ, ЕК и ЕЦБ застанат на кормилото, заемите ще бъдат обявени за невъзстановими и че загубите ще бъдат прехвърлени на евро-гражданите в други страни. Не толкова отдавна спасителният фонд EFSF имаше капацитет за отпускане на 440 милиарда евро. Това прави средно 1320 евро на гражданин от еврозоната. На 27 октомври 2011г. от тях бяха останали 250 млрд., когато главите на държавите от еврозоната ги превърнаха в 1 трилион (1000 милиарда), благодарение на един счетоводен трик. (Да, наистина, формулата с празния въздух.) Естествено, сега ние сме гаранти по тези 1000 млрд. евро или, с други думи, това прави средно 3300 евро за всеки жител на еврозоната. Когато този спасителен фонд, ЕСМ, бъде ратифициран от националните парламенти, към него ще се прибави допълнително задължение в размер на 700 млрд. евро (2100 евро на евро-гражданин). Впоследствие фондът ЕСМ може да бъде повишаван безкрайно без одобрение от страна на националните парламенти. Така че мотивите за ограничаването на разходите не са свързани с това, което се случва в евро-страните. Разбира се, всяка страна има своите конкретни проблеми, които изискват подходящите мерки, но това не значи задължително, че ние трябва да се откажем от правителствата си и социалните, културни и други придобивки. Нека сложим край на еврото, край на ЕС и край на орязванията на разходите. Пенсионни фондове

Можете да спестявате пари image
за пенсия през целия си живот, но това, какво можете да направите с тях, силно зависи от моментната ситуация. Още преди 1980 беше очевидно, че около 2015 ще се образува огромна сива вълна от хора на възраст 65 години и повече, която ще бъде посрещната от все повече намаляващ дял хора в работоспособна възраст. Пенсионните фондове накараха клиентите си да вярват, че те ще получат пенсия с гарантирана стойност, нещо което никога не трябваше да се обещава при такава предвидима ситуация. На последното поколение пенсионери, благодарение на благоприятното съотношение между големия процент работещо население спрямо сравнително неголямото количество пенсионирани хора, можеше да се плаща директно от събраните пенсионни вноски от работещите. Това време свърши. Пенсионните фондове често инвестират част от пенсионните вноски в държавни облигации. Така че, всъщност, част от пенсиите вече се плаща от правителство с помощта на нашите данъци. Друга част от пенсиите идва от доходите от чуждите инвестиции. Казано иначе — от печалбата на компании, намиращи се в други точки на света. Казано още по-иначе — от факта, че работници на други места по света вършат част от труда си, за да изплащат нашите пенсии. Тоест се получава нещо като финансов колониализъм. Аз лично бих предпочел ние сами да се погрижим за себе си и своите възрастни. По мое мнение ние ще имаме достатъчно пространство за това, ако прогресивно насочим икономиката си към устойчивост и взаимодействие, а не към надпреварване и финансова изгода.

image

По-евтина парична система Системата с държавни пари може да функционира много по-евтино отколкото системата с частни пари, която имаме днес. На първо място всички лихви отиват в хазната в полза на населението. Също, лихвата може да се запази на по-ниско ниво, тъй като на държавната банка не се налага да извлича ползи. (Никакви тлъсти заплати за финансистите, никакви бонуси, никакво скъпо трупане на капитал.) Държавната банка не се нуждае от отделен капитал, защото всички пари принадлежат на обществото. Всъщност, всички заедно гарантираме стойността на нашите пари. Към несъстоятелните плащания може да се подхожда по същия начин като към данъчните задължения.

Бележки и
препратки: [1] imageНа 25 октомври 2011, в холандското токшоу на Паул ен Витман, Съни Бергман бе решително заглушена от Евалд Енгелен, представящ се като финансов геолог, поканен да коментира финансовата криза от гледна точка на масово наложения модел. След като Е. Е. представи сбито финансовата катастрофа, Съни Бергман отбеляза: „Но също е правилно да се запитаме състоятелен ли е сам по себе си моделът на икономическия ръст“. E. E., все едно ухапан от куче, отвърна: „Да това е много приятна, луксозна позиция. Наистина трябва да се запитаме за това. В момента карате много хубава кола“; С.Б.: „Нямам хубава кола“; Е. Е.: „Не, добре тогава, но вие можете да купите вкусна храна на пазара, но за много други хора това е просто упражнение, което отсъства от тяхната картина на света“. (И следователно, в частност, отсъства и от картината на света на самия Евалд). [2] В ученията за оптималните валутни зони можем да различим тези, които се съсредоточават върху условията, нужни за това, и тези, появили се след 1970 (когато политиците решиха, че искат единна валута в Европа), наблягащи на стойността и ползите. Roman Horvath and Lubos Komarek, “OPTIMUM CURRENCY AREA THEORY: AN APPROACH FOR THINKING ABOUT MONETARY INTEGRATION” (2002) “Възможно е да различим два големи потока в литературата, посветена на оптималните валутни зони. Първият поток се опитва да открие съществените икономически характеристики, определящи къде би трябвало да се начертаят (въображаемите) граници на обменните ставки (1960-1970г.). Втория поток (1970 – до днес) счита, че всяка страна напълно отговаря на изискванията за оптимално членство в паричния съюз. В резултат, втория подход не продължава да търси характеристиките, определени като важни в избора на участниците в една оптимална валутна зона. Тази литература се концентрира върху изучаването на стойността и ползите за страната, имаща намерение да участва във валутната зона“. http://wrap.warwick.ac.uk/1539/1/WRAP_Horvath_twerp647.pdf , стр. 7. Фридман изтъква изгодите от гъвкавите обменни ставки между страните както следва: Както често се наблюдава, цените и заплатите в дадена страна са сравнително твърди и факторите между страните са неподвижни. В резултат, под действие на отрицателно търсене или шок в предлагането, единственият инструмент за избягване на повишаването на инфлацията или безработицата е промяната във гъвкавата обменна ставка (това значи повишаване или понижаване на стойността на валутата). Това връща икономиката обратно към първоначалното външно и вътрешно равновесие. (...) При режим на фиксирани обменни ставки винаги ще има неприятно въздействие върху безработицата и инфлацията. http://wrap.warwick.ac.uk/1539/1/WRAP_Horvath_twerp647.pdf , стр. 8. [3] Yrd. Doз. Dr. Hьseyin Mualla YЬCEOL, Mersin Ьniversitesi İktisadi ve İdari Bilimler Fakьltesi, Maliye Bцlьmь, “WHY THE EUROPEAN UNION IS NOT AN OPTIMAL CURRENCY AREA: THE LIMITS OF INTEGRATION” Европа не е оптимална валутна зона. Въпреки, че на 1 януари 1999г. 11 страни от ЕС инициираха съглашение EMU (икономически и паричен съюз), приемайки общата валута евро, ЕС не покрива всички критерии за оптимална валутна зона. Тогава, влизането в ЕС не е идентично с влизането в еврозоната както за старите, така и за новите членове. http://eab.ege.edu.tr/pdf/6_2/C6-S2-M6.pdf , стр. 66 [4] Paul de Grauwe, извадки от речта С 27 члена вместо сегашните 12 задачата да се осигури гладко функциониране на разширената еврозона ще бъде крайно тежка. Причината е в това, че в такава голяма група вероятността от „асиметрични разтърсвания“, както ги наричат икономистите, значително ще нарасне. Това означава, че някои страни може да изпитат бум и инфлационен натиск, докато върху други ще действат дефлационни сили. Ако възникнат прекалено асиметрични разтърсвания ЕЦБ ще бъде парализирана, без да знае дали да увеличава или да намалява лихвените проценти. В резултат страните-членки често ще изпитват недоволство от политиката на ЕЦБ, която не взима (а и не може) предвид различните икономически условия в индивидуалните страни-членки. Това води до въпроса дали разширеният икономически и паричен съюз, всъщност, ще бъде оптимална валутна зона”. (...) Ако една страна бъде застигната от негативни шокове, причинени от ефекти на струпване, орязванията на заплатите, нужни за справянето с тези шокове, неизбежно ще бъдат много големи. За пример: ако компанията Форд решеше да затвори завод в Белгия и вместо това да инвестира в Полша, намаляването на заплатите на белгийските работници, което би убедило Форд да не правят този ход, би трябвало да бъде 50% или повече, при положение, че подобна заплата би била неприемлива, и при това положение гъвкавостта диктува, че белгийските работници трябва да са съгласни с преместването.” http://mostlyeconomics.wordpress.com/2010/06/21/were-europes-curent-problems-never-imagined [5] ЕСМ, новият европейски диктатор! (статия)
http://www.courtfool.info/bg_ESM_the_new_European_dictator.htm ЕСМ, новият европейски диктатор! (видео, 3:50)
http://www.youtube.com/watch?v=rxMOW94V6xQ ЕСМ, преврат в 17 страни!
http://www.courtfool.info/en_ESM_a_coup_d_etat_in_17_countries.htm
Свободни авторски права
Ако желаете, можете свободно да копирате, препращате или публикувате тази статия във вестници, списания или сайтове. Благодаря Ви, че поставяте линк към оригинала на статията в www.courtfool.info.
Ако не искате да пропуснете следващата публикация, кликнете тук: Желая да получавам имейл при появата на нова статия на български език Моля обърнете внимание, че някои хора, които са се абонирали за получаването на подобни съобщения, вероятно ги блокират като СПАМ. Ако използвате SPAMFIGHTER или друга анти-спам програма, съобщението вероятно ще бъде получено във вашата спам-кутия. Моля проверявайте редовно и използвайте командата за разблокиране, когато откриете съобщенията ми там. Благодаря Ви за разбирането и съдействието. За да прекратите абонамента си, просто върнете съобщението или използвайте линка за nрекратяване на абонамента в началната страница. Благодаря Ви.

 





Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bojil - Банките и книжните пари: системи за измама на народите!!!
22.12.2012 21:57
Банките,обслужващи хората не с истински златни пари а с книжни,са най-голямата система за измами,създадена в света за всички времена,а техни собственици са именно глобалистите и "космополитите",които искат да ни заробят и да унищожат идентичността ни като европейски народи,за да ни превърнат в аморфна маса от безрелигиозни и безнародностни хазари,от чието създаване до приемането на бесовската религия на юдаизма има само една стъпка! Особено опасно е,когато заеми от банките взимат не отделни лица,а цели държави,които по този начин се оплитат безнадеждно в мрежите им и кръвчицата им бива изпита докрая,а съответните народи стават вечни роби на банкерите,които по религия до един са юдеи! Така е оплетена още преди 240 години Америка,така се опитват да ни оплетат сега и нас чрез този Евросъюз! Това е мнението на един честен Божий служител,чието име ще се въздържа да назова.
цитирай
2. misho445 - Банките, обслужващи хората не с ...
23.12.2012 14:39
bojil написа:
Банките,обслужващи хората не с истински златни пари а с книжни,са най-голямата система за измами,създадена в света за всички времена,а техни собственици са именно глобалистите и "космополитите",които искат да ни заробят и да унищожат идентичността ни като европейски народи,за да ни превърнат в аморфна маса от безрелигиозни и безнародностни хазари,от чието създаване до приемането на бесовската религия на юдаизма има само една стъпка! Особено опасно е,когато заеми от банките взимат не отделни лица,а цели държави,които по този начин се оплитат безнадеждно в мрежите им и кръвчицата им бива изпита докрая,а съответните народи стават вечни роби на банкерите,които по религия до един са юдеи! Така е оплетена още преди 240 години Америка,така се опитват да ни оплетат сега и нас чрез този Евросъюз! Това е мнението на един честен Божий служител,чието име ще се въздържа да назова.

цитирай
3. saportok - За съжаление банковият проблем ...
23.12.2012 17:44
За съжаление банковият проблем много малко хора го съзнават.Браво на Вас!
цитирай
4. worldissue - в това няма нищо странно, банковото ...
23.12.2012 19:15
в това няма нищо странно, банковото дело е доста заплетена работа. Благодаря за окуражаването ;-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3205611
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031