Българските практики за събиране, проверяване и споделяне на информация са анализирани от посланик Джон Байърли през 2007 в секретен доклад до Държавния департаментс най-висока степен на класификация [07SOFIA1284]. Докладът е изготвен по запитване от Вашингтон, формулирано в грама, която не е налична в Wikileaks [07SECSTATE133921]. Освен отговорът от София, в публикуваните от Wikileaks доклади се откриват отговорите на още 23 посолства на САЩ.

Обменът на данни между българските институции е мотивиран от политическа корупция. Българските агенции по-охотно обменят информация с чуждестранни ведомства, отколкото помежду си, но за сметка на това пазят ревниво интересите на богатите и властимащи българи. Корумпирани български полицаи използват партньорска информация, за да прикриват укриващи се от правосъдието. Освен това е нещо нормално от службите да тече класифицирана информация - това са шокиращите изводи от доклада.

България не поддържа свой национален списък на терористи е първото заключение в грамата. В друг, по-ранен доклад [06SOFIA1656] това също е подчертано и е уточнено, че българските служби ползват европейски източници и такива от ООН, за да идентифицират терористи и терористически организации.

В доклада са изброени по-важните бази данни, с които оперират българските служби. НСС (сега ДАНС) разполага със списък на лица под наблюдение, в който се проверяват влизащите в страната. Контактите на посолството обаче отказали да кажат колко имена съдържа тази база данни, а американците не са сигурни, че разузнавачите ни знаят колко са фигурите на организираната престъпност вписани в нея.

Имиграционните служби и гранична полиция имат достъп до две компютъризирани бази данни: Автоматичната информационна система за издирвани лица и Автоматичната информационна система за граничен контрол, научаваме от грамата. Последната система очевидно е била описана и в друг доклад от 2006 г. който обаче също не се открива в Wikileaks.

Вътрешното министерство поддръжа компютърна база данни с информация за издирвани лица, откраднати коли, невалидни документи, оръжия, валута и други вещи, които имат уникален идентификационен номер. В тази база могат да търсят информация граничните полицаи и полицейските управления, които също така могат да я допълват.

НСС има агенти за свръзка във всички полицейски агенции, така че е твърде възможно информацията да се използва и за разузнавателни нужди, и за нуждите на правоохраняването. Посланикът обаче уточнява, че не е могъл да потвърди тези практики.

Българските правителствени агенции обаче нямат обща консолидирана база данни и поддръжат отделни информационни масиви. Тази информация не е новост и е илюстрирана от мъчителната сага на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), която след 16 години изграждане и похарчени 20 милиона лева отново е записана като "неотложна мярка" в поредния правителствен екшън план за справяне с критиките на Европейската комисия.

България има подписани споразумения за обмен на информация за имената на пасажерите (системата PNR). Усъвършенстваната Система за Информация за Пасажерите (APIS) и Интерактивната Усъвършенствана Система за Информация за Пасажерите (IAPIS) са били ефективни за откриване на заплахи за националната сигурност. Възможно е обаче корумпирани полицейски служители да ги използват, за да помагат на укриващи се от правосъдието, предупреждава посланикът.

Най-интересен е параграфът, в който Байърли дава оценка на партньорските процедури за обмен на информация.

Когато американците се обръщат към българското правителство и подчинените му агенции като към партньори, те трябва да се съобразяват с политическите реалности и като по-приложим се налага подходът "разходи/ползи". Това е така, защото корупцията, в смисъл на партийни взаимовръзки, остава голям проблем и отразява политическите, културните и понякога личните чувствителности, когато се търси информация за български граждани. Байърли смята, че това се дължи частично на конституционални ограничения, частично на спомена за злоупотреби през комунистическата епоха и частично на културата на фаворитизъм и защитаване на богатите и разполагащите с власт.

В случаите, когато американците търсят информация за български граждани, замесени в нещо или защитаващи свои интереси, вероятността информацията, методите и средствата да бъдат компрометирани е изключително висока - предупреждава Байърли. Ако обаче американците искат информация без връзка с българските интереси, тогава може да се разчита на изключително сътрудничеството и сигурен обмен на информация.

Подобна оценка е дадена от Байърли и в грама от 2005 г., посветена на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Според посланика той е бил изключително отворен за сътрудничество с американците, но само за случаи, които не засягат фигури на българската организирана престъпност.

Защитата и неразпространението на информацията са заложени в писаното законодателство, което обаче рядко се спазва. Нещо повече, нормално е българските медии да получават класифицирани документи относно националната сигурност, които впоследствие се публикуват - отбелязва посланикът.