Въпреки всички странности, абсурдности и недостатъци на страната ми (употребявам думата "страна" събирателно, включвайки в нея състоянието на обществото, някои от качествата на сънародниците ни, народопсихологията ни, навиците и т.н.; не включвам тук географията, природата и т.н.), аз си я обичам и въобще не изпитвам съжаление, че съм се родил тук. Камъкът си тежи на мястото.
Изобщо, връзката ми с родината е като съжителство с жена -- може да се карате често, да не харесвате определени качества един у друг, да се заплашвате взаимно, че ще се напуснете, но въпреки всичко се обичате. Каквото и да става, си оставате заедно. Край.

Браво! Много умно разсъждение. Не съм чувал досега подобно.

Разсъждението ми беше дошло спонтанно наум. Докато стоях на опашка пред касата в магазина :-)