Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
07.05.2011 18:54 - Осама бин Ладен и Илюзията 9/11 -- Жертвите и Тези, Които се Облагодетелстваха
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 4294 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 07.05.2011 18:57


Дийн Хендерсън
Global Research, 3 май, 2011

Част първа от поредица от 3 части

Предполагаемото убийство на Осама бин Ладен, удобно случило се в имението му, намиращо се на 1000 ярда от учебния център на пакистанска военна академия, може да е сигнал за окончанието на най-голямата психологическа бойна операция, извършвана някога от глобалната олигархия.

Това, което следва по-долу, е разследване на събитията от 11 септември, състоящо се от 3 части, извадка от книгата ми „Нефтените Магнати и Банкерите им в Персийския Залив: Четирите Конника на Апокалипсиса, Осемте Фамилии и Глобалната им Разузнавателна, Наркотична и Терористична Мрежи“ (Big Oil & Their Bankers in the Persian Gulf: Four Horsemen, Eight Families & Their Global Intelligence, Narcotics & Terror Network).

Жертвите

Веднага след атентатите от 9/11 американците повсеместно повтаряха колективната мантра, „Нищо няма да е както преди“. Всъщност, нещата почти не се промениха.

Петнайсет от деветнайсетте предполагаеми терористи-похитители са родом от Саудитска Арабия, където диктаторския режим на Саудитите финансира модерните наследници на наемните убийци на Мюсюлманското Братство и тайните операции на ЦРУ още от идването си на власт, облагодетелствайки банковия картел на Осемте фамилии и четирите им „Конника“, чиито нефтени находища, собственост на ARAMCO, са охранявани с помощта на армията на САЩ, окупираща територията на Кралството.

Наемните убийци този път се оказват членове на Ал-Кайда, кадри, дошли от редиците на бившите афгански муджахидини, обучавани от ЦРУ, след това използвани за разгръщането на войни в Босна, Косово, Албания, Македония, Чечня, Дагестан, Индийския Кашмир, Източен Туркестан в Китай, Русия, Армения, Азербайджан, Киргизтан, Сомалия, Алжир и Узбекистан. ЦРУ доведоха духовния лидер на Ал-Кайда и убиец на Анвар Садат, Шейх Абдул Раман, в САЩ, където той да набира ислямски фундаменталисти, желаещи да вземат участие във войните на ЦРУ. [1]

Ал-Кайда е оглавявана от Осама бин Ладен, строял тренировъчните лагери за муджахидини на ЦРУ в Афганистан. Бин Ладен е посочен от Кралската фамилия на Саудитите да набира арабски бойци за авантюрите на ЦРУ в Централна Азия и на Балканите. Братът на бин Ладен, Салем, бива бизнес партньор и добър приятел на Джеймс Баф. Баща му Мохамед осигурява входните пари за компанията на близкия приятел на Баф Джордж У. Буш, Арбусто Енерджи. Богатството на фамилията бин Ладен е управлявано от председателя на Карлайл Груп Джордж Буш-старши.

Според говорител на РВS, три дни след 9/11 вицепрезидентът Дик Чейни и Кралица Елизабет II се обаждат на РВS с искане да получат копия от два документални филма, заснети от канала – единия посветен на бин Ладен, а другия на исляма. След като щатското разузнаване знаело всичко, което му е нужно относно пехотинеца си бин Ладен, Чейни и Нейно Величество повече се притесняват за това, какво е било казано на американската общественост за саудитския спонсор, така че да го добавят като фактор в предстоящите си прес-съобщения.

Вторият човек в йерархията след бин Ладен, Айман ал-Зауахири, стои начело на египетския ислямски джихад – фронт на организацията „Мюсюлманско Братство“, чийто убийци получават помощ от ЦРУ, за да избегнат правосъдие в Египет и да се прехвърлят в Албания, за да се бият редом до Армията за Освобождението на Косово. Помощникът на Ал-Зауахири Али Мохамед идва в САЩ през 1984. Той обучава терористи в Бруклин и Джърси през уикендите и инструктира американски спецчасти във Форт Браг. [2] По-късно той е замесен в бомбените атентати срещу американски посолства в Африка.

Според ФБР петима от 19-те заподозрени атентатори от 9/11 са били обучавани от американските военни – трима във военно-въздушната морска база Пенсакола и двама в други бази. [3]

Заподозреният главатар на групата атентатори от 9/11 Мохамед Ата получава 100 хил. долара, нужни му за планиране и извършване на терористичните атаки от сметки в Standard Chartered в златния рай Дубай – където военните кораби на САЩ често акостират. Standard Chartered е основана от член на илюминатите, Сесил Роудс. Банката е една от 5-те лондонски банки на “златния стандарт” и печата валутата на Хонг Конг. Тези сметки са били контролирани от касиера от 9/11 и гражданин на ОАЕ Мустафа Ахмед ал-Хаусави.

Според британския парламентарист Майкъл Мийчър, в статия за The Guardian, Ми-6 набира до 200 британски мюсюлмани, които да се бият в Афганистан и Югославия. Мийчър твърди, че фондация базирана в Дели описва Омар Саид Шейх – човекът, който обезглавява американския журналист Даниъл Пърл през 2002 – като британски агент.

Мийчър казва, че Шейх е този – по волята на генерала от пакистанското разузнаване Махмуд Ахмед – който кара ал-Хаусави да прехвърли 100 000 долара на Мохамед Ата преди 11 септември, факт, който е потвърден от Денис Ломел, директор на отдела за финансови престъпления на ФБР. [4] На 11 октомври 2001г. статия във вестник The Times of India също потвърждава това.

На 25 юни 2002, на конференция в Калгари, в Университета на Отава по Икономика проф. Мишел Чосудовски и бившия офицер от полицията на Лос Анжелис Майкъл Рупърт отново потвърждават тази информация, позовавайки се на репортажи на АВС Нюз. Те добавят, че началникът на ISI (пакестанското разузнаване) Ахмад е бил във Вашингтон на 4 септември 2001, на среща с директора на ЦРУ Джордж Тенет, Зам. Държавния секретар Ричард Ермитадж, сенатор Джо Байдън (D-DE) и началниците на два комитета по разузнаване на Конгреса. [5]

New York Times съобщава на 17 фев. 2002, че двамата конгресмени, с които се среща Ахмед, са съпредседателите на общия комитет по разузнаването при Сената, сенаторите от Флорида Боб Греъм и Портър Гос. Гос е бивш сътрудник на ЦРУ и бива назначен от Буш-младши на поста директор на ЦРУ през 2004.

Когато Президентът Клинтън и Секретаря по отбраната Коен по-рано притискат властите на ОАЕ да пресекат паричните траншове на Ал-Кайда, високопоставен шейх от ОАЕ им казва, че е трудно да се отличи кои пари са криминални, и кои са предназначени за воденето на войните в Босна и Чечня от името на ЦРУ. [6]

Рупърт цитира репортаж на Грег Паласт от ВВС, който описва как администрацията на Буш нарежда спиране на разследване на ФБР, свързано с фамилията бин Ладен. Информаторите от ФБР в Минеаполис, Колийн Роули и Робърт Райт – които работят за чикагското подразделение на Бюрото – описват същия анонимен високопоставен служител, който „препятствал“, „преднамерено осуетявал“ и „заплашвал“ опитите им да проследят членове на Ал-Кайда, намиращи се в САЩ.

Райт разследвал група за пране на пари на Ал-Кайда, разположена в Чикаго, която е могла да участва в черната мрежа на Nugan Hand/Bank of Cicero/CIA/P-2, намираща се в Чикаго – често прикриваща криминалните си транзакции с помощта на Чикагската Търговска Борса (Chicago Mercantile Exchange).

Чосудовски споделя мнението си, че 11 септември служи на САЩ в стремежа им да поемат контрола върху централно-азиатските нефтени доставчици и афганската опиумна търговия. Пред събралите се в Калгари той казва: „Осама бин Ладен е, и остава, кадър на ЦРУ до ден днешен. Дори сега неговите хора от Ал-Кайда действат в съюз с Армията за Освобождение на Косово, които са съюзници на САЩ, и със силите в Македония, подкрепяни от Съединените Щати. Членове на Ал-Кайда са били закриляни докато са се прехвърляли в Кашмир, където сега разпалват конфликт между Индия и Пакистан.“[7]

Доста от заподозрените похитители на самолети са се намирали в страната по законно получени щатски визи. Повечето ги получават в консулството на САЩ в Джеда, Саудитска Арабия. Според Майк Спрингман, началник на визовия отдел в Джеда в края на 1980-те, представители на ЦРУ се намесват грубо в процеса по издаване на визи, често отменяйки решенията на Спрингман да не издава визи на хора, които той смята за опасни. Често хора от ЦРУ собственоръчно подпечатвали визите на подозрителните лица, което е пряко нарушение на щатското законодателство. [8]

Буш блокира разследвания на спецслужбите върху „спящи“ терористични групи на Ал-Кайда, разположени в САЩ, докато в същото време продължава да преговаря тайно с представители на афганските талибани. Последната среща, водена от съветника по национална сигурност на Буш и бивш представител на компанията Unocal, Залмай Хализад, се провежда през август 2001, само пет седмици преди атентатите. [9] Консорциумът предвождан от Unocal предлага на талибаните, при посредничеството на сегашния афгански президент Хамид Карзай, 100 млн. долара, за да поеме контрола над газовия тръбопровод от Туркменистан към Индийския океан. Екипът на Буш предлага на талибаните допълнителна помощ, давайки им преди това още над 132 млн. долара през 2001 с думите: „Или ще приемете предложението ни да ви покрием с килим от злато, или ние ще ви погребем под килим от бомби.”[10]

Взимайки предвид историята на коварствата на ЦРУ/Четирите Конника/8-те Фамилии в Близкия Изток и жертвите в арабския свят, които тези действия взимат, човек може лесно да интерпретира 9/11 като арабски отговор на империализма на САЩ. Проблемът е, че това обяснение противоречи на фактите.

Бащата на Мохамед Ата, известен физик от Кайро, казва че синът му се боял от полети и настоява, че той не е бил обучаван за пилот. Ата смята, че синът му е бил отвлечен и използван от израелския Мосад. Той вярва, че израелците са използвали самоличността на сина му и на други 18 араби, като прикритие за извършване на събитията от 9/11, тъй като това би настроило американците срещу арабския свят, улеснило израелската позиция на пазарлъци срещу палестинците и би въвлякло САЩ още повече в котела на Близкия Изток. Бащата на Ата заявява: „Това бе направено от Мосад с помощта на американски пилоти.“

На обвиненията на доктора почва придава това, че сред официалните списъци на пътници за всички четири полета на Америкън и Юнайтед Еърлайнс, превърнали се на 11 септември в летящи бомби, напълнени с гориво, няма пътници-араби. [11] Изданието Далас Морнинг Нюз съобщава, че през юли 2001 федералните служби блокират над 500 арабски сайта в САЩ, обискирайки InfoCom Corporation в Тексас. Дали федералните са искали да заглушат кибер-чатовете, в които се е обсъждало истинското местонахождение на „похитителите“? От арабския свят постъпват съобщения, че много от тях са били виждани след 11 септември.

Според Даниел Хопсикер, който пише, „Добре дошли в Терорленд“..., че Мохамед Ата започва да работи за властите на САЩ в Хамбург през 1992. По-късно той участва в елитен курс за обучение на офицери във военно-въздушната база Максуел в Монтгомъри. Хопсикер казва, че Ата е имал пилотски лицензи от 6 страни и се и се учудва защо, освен да остави документни следи, на него изобщо му е било нужно да посещава училище за самолетни пилоти. [12]

Ата е говорил на иврит, смъркал е кокаин и живял със стриптизьорка. Той се е срещал с различни граждани на Германия и Швейцария малко преди 9/11 и е разменял имейли, в които е обсъждал Близкия Изток, включително, с различни служители на американски фирми в сферата на отбраната. Ата и седем други похитители от 11 септември са били обучавани за летци в американски военни бази.

Най-интересното е, че Ата е участвал в елитна програма за международен обмен, ръководена от американската/немска програма на Конгреса и Бундестага – организация, имаща тесни връзки с Дейвид Рокфелер и Хенри Кисинджър. Групата е спонсорирала пътуванията на Ата до Истанбул, Кайро и Дамаск; там той играе ролята на ислямски фундаменталист. [13]

Републиканецът Кърт Уелдън (R-PA) пише в книгата си от 2005, че две седмици след 9/11 той представя на администрацията на Буш таблица, показваща че Ата и други атентатори са били наблюдавани като част от програмата на Пентагона наречена Able Danger. През септември 2006 Главният Инспектор на Пентагона излиза със заявление, отричащо присъствието на Ата в тази таблица. Уелдън заявява гневно: „Ужасен съм от мисълта, че Инспекторът от Министерството на отбраната очаква американците наистина да повярват, че това е пълно и подробно разследване“. [14]

Училището за летци във Флорида, където похитителите от 9/11 са се обучавали, се казва Хъфман Авиейшън – съсобственост на другари на Бил Клинтън, Уоли Хилиард и Руди Декърд, които се срещат с Ата по-малко от месец пред 11 септември. Един от служителите на Хъфман казва на Хопсикър: „По-рано съм чувал, че тези типове са били прикривани от правителството... те са били допуснати да влезнат в страната с определена цел. Това беше бизнес сделка.“

Хангарът на Хъфман на летище Винъс се ползва от самолетите на Caribe Air, компания за която се знае, че е аеролиния, използвана за прикритие от ЦРУ, освен това 20 от самолетите й са били задържани от федералните власти в Мена, Аризона, след като е установено, че са пренасяли кокаин на стойност милиарди долари, предназначен за южно-американските Контрас. Хопсикер казва, че Caribe може да е била свързана и с Енрон, тъй като много от карибските офшорки на вече закритата компания са имали думата „Caribe” в името си. [15]

Облагодетелстваните

Докато повечето водещи медии в арабския свят подхванаха гледната точка на бащата на Ата, всички щатски медии – и корпоративни, и прогресивни – отхвърлиха тези заявления като „безобразни конспиративни теории“. Въпреки това никой не може да отрече, че Израел извлече доста ползи от атентатите от 9/11. Премиер-министърът на Израел Ариел Шарон – издирван в Белгия за военни престъпления – започна да нарочва палестинските лидери за ликвидиране веднага щом Буш встъпи в длъжност, което предизвика сред американците намаляване на обществената подкрепа спрямо Израел.

Шарон използва 9/11, за да отиде още по-далеч, наричайки всички палестинци „терористи на бин Ладен“ и окупирайки нови палестински територии. Буш изпраща ген. Антъни Зини в Тел Авив като пратеник в Близкия Изток, за да даде легитимност на агресията на Шарон, като в същото време отказва да се договаря с палестинския президент Ясер Арафат. Поддръжниците на сблъсъка на цивилизациите на Самюъл Хънтингтън получиха търсения от тях повод да започнат глобална война срещу арабите и мюсюлманите.

Американските гиганти на оръжейната промишленост също събират реколтата на 11 септември. През октомври 2001 Локхийд Мартин предвожда консорциум от корпорации, получили най-голямата оръжейна поръчка в света – сделка на стойност 200 млрд. долара за построяването на изтребителя F-35. Водената от Локхийд група включва Норфроп Гръман и няколко британски компании, както и Бритиш Аероспейс и Ролс Ройс. [16] Сред патриотичната лудост последвала 9/11 напълно американският участник в търга Макдонъл Дъглас би изглеждал като по-дискретен избор.

Акциите на отбранителните компании скочиха нагоре. Акциите на Raytheon се покачват с 36% един месец след 11 септември, докато останалата част от пазара се срива. Ястребите и генералите им лобират за огромни увеличения на бюджета на Пентагона, някои настояват за отбранителен бюджет стигащ до 500 млрд. долара към 2005г. През януари 2002 президентът Буш одобрява отбранителен бюджет, достигащ 317 млрд. долара. 3 седмици по-късно той го увеличава до 379 млрд, в същото време строейки планове бюджета на отбраната да стигне 471 млрд. към 2007 година.

Тези пари ще влезнат в джобовете на банковия картел на 8-те Фамилии, който притежава тези оръжейни компании, джобовете, които и без това Буш вече напълни с помощта на данъчни облекчения и последвалия ръст на дълговете на САЩ – който международните банкери превръщат в здрави съществуващи финанси. Слабия рейтинг на техния стрелочник Буш – братовчед на Уиндзорите – се изстреля до над 80% след като движеното от страх американско общество се обединява около Президента на „Четирите конника на Апокалипсиса“.

Авиолиниите контролирани от Рокфелер, намиращи се почти в състояние на банкрут преди 9/11, са сърдечно спасени с пакет от 15 млрд. долара за сметка на данъкоплатците. Застрахователната индустрия, железопътната и транспортна индустрии скоро също се нареждат пред държавната хранилка; фалшивата им крайно дясна, антиправителствена отрова временно секва.

ЦРУ се облагодетелства сериозно от 9/11, извеждайки напред редица от „стари пушки“ като Ричард Ермитадж, ген. Бари МакКаферти и майор Анди Мессинг, получавал пари от компанията Юнайтед Брандс, за да възвеличае ползите от отношенията с отвратителни подземни фигури при събиране на разузнавателна информация. Администрацията на Клинтън пресякла тази широко разпространена в ЦРУ практика след разкриването на това, че ЦРУ е имало връзки с гватемалските ескадрони на смъртта, убили американски граждани. Килиите за мъчения на ЦРУ отново са готови за работа.

Глобалните граждански свободи стават голяма жертва на 9/11. Седмица след атентатите генпрокурорът на Буш, Джон Ашкрофт обявява плановете да отприщи ЦРУ и ФБР, разширявайки и обединявайки тяхната и без това всеобхватна власт. Без публично обсъждане и с почти единодушно одобрение от страна на Конгреса – въпреки факта, че никой от конгресмените не го е чел – Буш триумфално подписва иронично озаглавения Патриотичен Акт, отменяйки голяма част от Конституцията на САЩ и довеждайки нацията на една стъпка от истинско военно положение. Подобни закони бяха прокарани и в ред други страни.

Раздел 802 от Патриотичния акт определя федералното престъпление общо като „домашен тероризъм“, което хвърля мрежата върху политическите дисиденти и изглежда специално насочено срещу растящия брой на протестиращи срещу СТО/МВФ, изправящи се лице в лице с Осемте Фамилии. Раздел 441 е като лакмусова хартия, с която да се изпитват чужденците, желаещи да дойдат в САЩ, което е в директен разрез с Първата Поправка. Раздел 215 затрива Четвъртата Поправка, позволявайки на ФБР, чрез съдебно разрешение, да конфискува „материални предмети“, включително книги, документи и компютърни дискове; без човекът да е заподозрян в нещо и без да го информира за извършването й. Раздел 218 дава зелена светлина на ФБР да следи домашни „врагове“, заплашвайки да върне САЩ към мрачните времена на Дж. Едгар Хувър. [17]

По-късно Ашкрофт придвижи и новата си програма TIPS, която ньсърчава пощальоните, работниците и съседите да шпионират съгражданите си. През ноември 2002 администрацията на Буш прокара новия Акт за Държавна Сигурност, чието название навява спомени за хитлеровия Кабинет за Сигурност в Родината, който той учредява месец след инсценирания пожар в Райхстага и по-късно превърнал се в СС. [18]

Едно от положенията в акта създава Информационна Служба, която да събира компютърна база данни за всеки американец. Службата се образува от Агенцията за напреднали изследователски проекти в сферата на отбраната – клон на JASON Society – които по-рано развиват интернет и стелт технологиите. Начело на службата застава Адмирал Джон Поиндекстър, престъпник съден пет пъти за скандала с иранските Контрас.

Организацията The Center for Public Integrity разкрива още по-драконовската версия на Патриотичния Акт, който е бил съставен в университета Джорджтаун. Кръстен „Акт за усилване на вътрешната сигурност“, той призовава за извършване на тайни арести – нещо, което не е било допускано досега в историята на Щатите – и дава карт бланш за депортиране на легални имигранти. Друга точка разрешава на химическите компании да спрат да разкриват равнищата на токсичните си емисии на обитателите на общностите, в които те работят.

Към февруари 2003 Актът за свободен достъп до информацията е бил отзоваван над 300 пъти. [19] През 2004 е приет Патриотичен Акт II. В него е включено и Националната идентификация. През 2003 Главното Счетоводство отзовава иска си срещу Вице-президента Чейни, което би го накарало да разкрие с кои представители на енергетиката се е срещал тайно, изграждайки енергийната политика на Буш. Правото на гражданите на САЩ да получават информация, с която да търсят отговорност у правителството си, е подкопано сериозно в следствие на събитията от 11 септември и културата на секретност, която се появявя впоследствие.

Но банковия картел на 8-те Фамилии е този, който извлича най-много от 9/11. В деня на терористичните атентати в Световния Търговски Център (СТЦ) се извършва необичайно голямо количество финансови транзакции. Основната част от инвестиционните банкери загинали в СТЦ са работели за конкуренти на „Голямата Шестица“ на най-старите инвестиционни банки. Тежък удар в частност е нанесен на Cantor Fitzgerald.

Мерил Линч има своя сграда недалеч от там, също както и Дойче Банк. Леман Брадърс се мести от СТЦ в новопостроена сграда малко преди 9/11. само седем седмици преди 9/11 група богати олигарси инвеститори прекратяват наемните си договори във СТЦ. Инвеститорът Лари Силверщайн наема собствеността за 99 години през юли 2001, докато старите инвеститори се измъкват от там. След трагедията Силверщайн пуска застрахователен иск на стойност 7,2 млрд. долара. Застрахователните компании на 8-те Фамилии, които са ангажирани в иска, предлагат едва 3,6 млрд. долара.

Братът на президента, Марвин Буш, е член на борда на директорите на Securacom – сега Stratesec – в периода 1993-2000. Компанията предоставя охранителни услуги на СТЦ, Международно летище Dulles и Юнайтед Еърлайнс. Те охранявали лабораториите в Лос Аламос, в период, в който са регистрирани редица нарушения на режима на безопасност в съоръженията. Фирмата е подсигурена от кувейтско-американска инвестиционна фирма, известна под името KuwAm. Сред сегашните й клиенти са Армията на САЩ, Флота, ВВС и Министерството на Правосъдието. Те имат договорка с Главната Администрация по Услугите (GSA) от типа Blanket Purchase Agreement – което значи, че никоя друга компания не може да участва в търговете за тези отбранителни договори.

Според нашумялата книга на Девид Ике, Children of the Matrix, Securacom е филиал на Crown Agency – организация на британската Корона, за която Ике казва, че притежава и фондацията Ага Хан (Agha Khan Foundation). Хан се разполага в Пакистан и предсатвлява факлоносец на ислямизма, от който идеи черпят движения като Ал-Кайда и Талибаните. Този важен факт сочи, че Бъкингамският Дворец също е замесен в престъплението от 9/11.

Марвин Буш също е бил член на борда на холдинга HCC Insurance Holdings до ноември 2002. Тази компания е участвала в застраховането на СТЦ. Братът Джеб – губернатор на Флорида – обявява тревога в своя щат седмица преди 11 септември. Той лично екскортира документите от школата за летци на заподозрените похитители до Вашингтон, малко след атентатите. [20]

Кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани бе обявен за герой на 9/11. Обаче, на 2 ноември 2001, Джулиани нарежда на нюйоркските пожарникари да опразнят кота нула. Предният ден биват извлечени 200 тона злато, заровени в хранилищата под СТЦ, принадлежащи на банката Нова Скотия, известна като перачница на нарко-парите на мафиотския Сребърен Триъгълник. Цените на златото скоро започват да скачат до небето. Банката Нова Скотия има широки връзки както с Израел, така и с кралския двор на Уиндзорите.

Никоя от раболепните корпоративни медии не си прави труда да попита Джулиани къде е отишло това злато. Нито питат защо. Според съобщения в интернет той поръчва 6 хил. галона гориво, складирани под сграда №7 на СТЦ и предназначени за захранване на личното му бомбоубежище. [21]

Експлозията на това гориво е могла да предизвика срутването на СТЦ #7, – в нея не се удря нито един самолет – което унищожава и ценни документи на ЦРУ и ФБР, съдържащи информация по отношение на Enron, които са се съхранявали в сградата. ЦРУ са ползвали тайно помещения на 47-я етаж на сграда №7. На 23-я и 24-я етажи на Северната кула на СТЦ са се помещавали помещения на ФБР, в които са се планирали тайни операции и съхранявали множество документи на Бюрото.

Луи Качиоли, пожарникар от Харлем, казва, че се е намирал в асансьора към призрачния 24 етаж на Северната кула, когато чува експлозии. Неговата група – първата пристигнала в сградата – смята, че вътре в кулите са били задействани бомби.

В изказване за изданието Albuquerque Journal малко след трагедията, Ван Ромеро, Вице-президент по изследователската дейност в световно признатия Институт за минно дело и технологии в Ню Мексико, се съгласява с това. Ромеро, един от водещите експерти по контролирани взривове в света, заявява: „Мнението ми е, позовавайки се на видеозаписите, че след като самолетите удрят Световния Търговски Център, в сградите е имало някакви взривни устройства, които предизвикват срутването на кулите-близнаци.”[22]

Множество експерти са съгласни, че само по себе си авиационното гориво изгаря прекалено бързо, за да може да стопи масивните стоманени конструкции на СТЦ. Акуратното падане на двете кули също настоява за разследване. Фирмата, която получава поръчката да разчисти развалините на СТЦ, чиято стойност е 7 млрд. долара, носи известното с мрачна слава име „Controlled Demolition [Inc.]“ (Контролирано взривяване; бел. прев.) – същия екип, който бързо заличава уликите след бомбения атентат в Оклахома Сити, разрушил федералната сграда Алфред Т. Мюра.

Металния скрап от СТЦ биват експедитивно изпратени в Китай. Професора по физика от Бригам Йанг Стивън Джоунс, който изучава останките на СТЦ, казва че открива следи от термитни експлозиви навсякъде. През септември 2006 Бригам Йанг пращат Джоунс в платена отпуска заради стремежите му да търси истината.

Дали човекът на 2001 година на сп. Тайм Руди Джулиани е бил част от тайната операция за усилване на контрола на [Британската] Корона и 8-те Фамилии над нефта в Персийския Залив и Централна Азия? През февруари 2002 Джулиани получава рицарско звание от Кралица Елизабет II.

Край на 1-ва част

превод: Иван Бояджиев

Бележки

[1] “Bin Laden’s Invisible Network”. Evan Thomas. Newsweek. 10-29-01. p.42

[2] Ibid

[3] “Bush: We’re at War”. Evan Thomas an Mark Hosenball. Newsweek. 9-24-01. p.31

[4] The Asian News. 9-30-05. www.theasiannews.co.uk

[5] “US Complicity in 9-11 Attacks Widely Accepted at G6B Summit in Canada”. www.fromthewilderness.com/free/ww3/g6b_calgary.html

[6] “Emirates Looked the Other Way While al Qaeda Funds Flowed”. Judy Pasternak and Stephen Braun. Los Angeles Times. 1-20-02

[7] Ibid

[8] “The Hand that Rules the Visa Machine Rules the World”. J. Michael Springmann. Covert Action Quarterly. Winter 2001. p.41

[9] “US Ties to Saudi Elite May be Hurtng War on Terrorism”. Jonathan Wells, Jack Meyers and Maggie Mulvihill. Boston Herald Online. 12-10-01

[10] Bin Laden: The Forbidden Truth. Jean-Charles Brisard and Guillaume Dasquie. Paris. 2001

[11] Taking Aim. Vol. 7. #9

[12] “Lost in Translation”. Len Bracken. Paranoia. Issue 36. Fall 2004.

[13] “911 and Peculiar Behavior”. Al Hidell and Joan d’Arc. Paranoia. Issue 37. Winter 2005

[14] “Probe Refutes Report on Hijacker”. Josh White. Washington Post. 9-21-06

[15] “Paranotes: Flight School CIA Connection”. Al Hidell. Paranoia. Issue 32. Spring 2003

[16] CNN Headline News. 10-26-01

[17] “The USA Patriot Act”. Nancy Chang. Covert Action Quarterly. Winter 2001. p.14-17

[18] Taking Aim. Vol. 7. #10

[19] “Now with Bill Moyers”. PBS. 2-7-03

[20] “Part II of Exposing the WTC Bomb Plot”. Fintan Dunne and Kathy McMahon. news@psyopnews.com

[21] Robert.lederman@worldnet.att.net

[22] Taking Aim. Vol. 7 #10

Дийн Хендерсън е автор на книгите „Big Oil & Their Bankers in the Persian Gulf: Four Horsemen, Eight Families & Their Global Intelligence, Narcotics & Terror Network“ и „The Grateful Unrich: Revolution in 50 Countries“. Блогът му Left Hook се намира на адрес: www.deanhenderson.wordpress.com

Книгата му: www.smashwords.com/17076

‎3-то издание, меки корици (466 страници): www.createspace.com/3476183

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - деси
26.09.2011 20:02
май няма бог.как е възможно това.
цитирай
2. анонимен - adobe photoshop cs4 demo
17.02.2012 17:30
dreamweaver cs4 torrent mac adobe read write http://feeafhf.hostingsociety.com/acrobat-9-standard.html acrobat 9 standard
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3214152
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031