Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
30.03.2011 02:29 -
Ако земетресението се беше случило в България, а не в Япония
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 1748 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2011 02:33
Прочетен: 1748 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 30.03.2011 02:33
В този постинг ще се опитам кратко да предположа как биха реагирали българите, ако опустошителното земетресение и предизвиканото от него цунами бяха поразили страната ни, а не Япония.
Да стигна до това на пръв поглед налудничаво размишление ме накара факта, че в пострадалите райони напълно отсъства мародерството, цените не се надуват умишлено, а хората си помагат взаимно и не се хващат за гушите. Човекът е наистина крайно субективно същество - докато за японците единството и взаимопомощта са нещо напълно естествено и самоподразбиращо се, за хората живеещи на запад от островната държава, това е изненадващо (да не говорим за нашите балкански ширини).
Ясно е, че ако хората около теб са готови да споделят с теб и последната троха, няма да се учудваш, когато го направят. Но ако живееш в подобие на сурова и дива джунгла, където хората са готови да те разкъсат дори когато всичко е наред, няма как милосърдието да не ти се стори непостижима утопия.
По-долу ще изложа моя кратък апокалиптичен сценарий на това, как българите щяха да постъпят в условия на бедствие (което се моля никога да не се случи!). Моля не приемайте буквално написаното по-долу -- то все пак е хиперболично, не документално.
1 - Всички ще бъдат сварени неподготвени, дори ако за бедствието се знае с пет години напред.
2 - Ще се окаже, че за предотвратяването на последствията от бедствието са били отделени внушителни суми от бюджета, но никой няма да може да каже в кои ръце са отишли парите и как са похарчени.
3 - Бойко ще обвини за настъпилия хаос Станишев
4 - Станишев ще обвини Бойко
5 - От обвиненията няма да има абсолютно никаква полза, но това няма да накара двамата да спрат да дрънкат глупостите си пред камерите.
6 - Министерствата и чиновниците ще си прехвърлят отговорността и никой нито ще знае какво да прави, нито пък ще направи нещо.
7 - Пострадалите ще бъдат оставени сами да се оправят с проблемите си
8 - Ще плъзне мародерство, каквото не е било виждано и през Втората световна война
9 - Народа ще се бие по опашките за хуманитарна помощ, всеки ще гледа да награби колкото се може повече
10 - Най-хитрите ще започнат да продават хуманитарната помощ, която са награбили
11 - Цените ще скочат мигновено, поне с хиляда процента - все пак печалбата е най-важна, майната й на трагедията
12 - Всеки ще се спасява поединично, като постоянно ще повтаря (звучейки самокритично): "Ех, такива сме си пусти българите, не си помагаме, неорганизирани сме...", и така нататък.
13 - Ще въздишаме за сплотеността на японците, кълнейки собствената си кочина, която сами сме си направили!
14 - В блоговете (ако бедствието не прекъсне захранването) ще се бълват експертни мнения, едните ще се обиждат на комунисти, другите на ченгета, третите на евреи-масони.
15 - На някои места положението преди и след трагедията няма изобщо да се отличава - просто защото и без земетръс, и без цунами, картинката си е жива трагедия.
И последно: ще се оплакваме и ще се чудим какво сме направили (по-точно какво не сме направили), но това няма да ни накара да си мръднем и малкия пръст, просто защото така сме свикнали. Точно в това се крие най-голямата ни народопсихологична трагедия - проблемът не е толкова в това, че имаме милион недостатъци, проблемът е, че нищо не може да ни накара да се осъзнаем и започнем да се измъкваме от кашата, която сами си дробим в продължение на столетия. Животът може понякога да е суров, но поне е справедлив - ако не започнеш да плуваш към брега, няма да го стигнеш. И ще се удавиш...
worldissue
Да стигна до това на пръв поглед налудничаво размишление ме накара факта, че в пострадалите райони напълно отсъства мародерството, цените не се надуват умишлено, а хората си помагат взаимно и не се хващат за гушите. Човекът е наистина крайно субективно същество - докато за японците единството и взаимопомощта са нещо напълно естествено и самоподразбиращо се, за хората живеещи на запад от островната държава, това е изненадващо (да не говорим за нашите балкански ширини).
Ясно е, че ако хората около теб са готови да споделят с теб и последната троха, няма да се учудваш, когато го направят. Но ако живееш в подобие на сурова и дива джунгла, където хората са готови да те разкъсат дори когато всичко е наред, няма как милосърдието да не ти се стори непостижима утопия.
По-долу ще изложа моя кратък апокалиптичен сценарий на това, как българите щяха да постъпят в условия на бедствие (което се моля никога да не се случи!). Моля не приемайте буквално написаното по-долу -- то все пак е хиперболично, не документално.
1 - Всички ще бъдат сварени неподготвени, дори ако за бедствието се знае с пет години напред.
2 - Ще се окаже, че за предотвратяването на последствията от бедствието са били отделени внушителни суми от бюджета, но никой няма да може да каже в кои ръце са отишли парите и как са похарчени.
3 - Бойко ще обвини за настъпилия хаос Станишев
4 - Станишев ще обвини Бойко
5 - От обвиненията няма да има абсолютно никаква полза, но това няма да накара двамата да спрат да дрънкат глупостите си пред камерите.
6 - Министерствата и чиновниците ще си прехвърлят отговорността и никой нито ще знае какво да прави, нито пък ще направи нещо.
7 - Пострадалите ще бъдат оставени сами да се оправят с проблемите си
8 - Ще плъзне мародерство, каквото не е било виждано и през Втората световна война
9 - Народа ще се бие по опашките за хуманитарна помощ, всеки ще гледа да награби колкото се може повече
10 - Най-хитрите ще започнат да продават хуманитарната помощ, която са награбили
11 - Цените ще скочат мигновено, поне с хиляда процента - все пак печалбата е най-важна, майната й на трагедията
12 - Всеки ще се спасява поединично, като постоянно ще повтаря (звучейки самокритично): "Ех, такива сме си пусти българите, не си помагаме, неорганизирани сме...", и така нататък.
13 - Ще въздишаме за сплотеността на японците, кълнейки собствената си кочина, която сами сме си направили!
14 - В блоговете (ако бедствието не прекъсне захранването) ще се бълват експертни мнения, едните ще се обиждат на комунисти, другите на ченгета, третите на евреи-масони.
15 - На някои места положението преди и след трагедията няма изобщо да се отличава - просто защото и без земетръс, и без цунами, картинката си е жива трагедия.
И последно: ще се оплакваме и ще се чудим какво сме направили (по-точно какво не сме направили), но това няма да ни накара да си мръднем и малкия пръст, просто защото така сме свикнали. Точно в това се крие най-голямата ни народопсихологична трагедия - проблемът не е толкова в това, че имаме милион недостатъци, проблемът е, че нищо не може да ни накара да се осъзнаем и започнем да се измъкваме от кашата, която сами си дробим в продължение на столетия. Животът може понякога да е суров, но поне е справедлив - ако не започнеш да плуваш към брега, няма да го стигнеш. И ще се удавиш...
worldissue
Тагове:
Критична ситуация в АЕЦ "Фукушима&q...
Императорът на Япония: Моля се за хората
И в шестте реактора на АЕЦ "Фукушим...
Императорът на Япония: Моля се за хората
И в шестте реактора на АЕЦ "Фукушим...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1754