“Войната срещу наркотиците” на Америка: Вербувани от ЦРУ наемници и наркотрафиканти

Майкъл Ливайн

Global Research 13 януари, 2011
wanttoknow.info

Когато Никсън за първи път обяви война на наркотиците през 1971, наркозависимите в страната /САЩ/ наброяваха по-малко от 500 хил. души, като повечето от тях бяха пристрастени към хероин. Три десетилетия по-късно, въпреки че през това време бяха изхарчени повече от 1 трлн. долара, се очаква че скоро наркозависимите ще надхвърлят 5 милиона. Страната ни се превърна в супермаркета на наркотичния свят, растящите разнообразие и достъпност на ставащите все по-евтини наркотици достигат невиждани мащаби. Проблемът засяга не само всяко населено място на картата, но става трудно да се открие семейство, което да не е засегнато от това по някакъв начин. (стр. 158, 159)

Фабриката Чанг Маи, която ЦРУ ми попречи да ликвидирам, беше източник на огромни количества хероин, пренасяни в САЩ скрити в телата и трупните чували на загиналите американски войници във Виетнам. (стр. 165)

Моето подразделение, Отряда за разследване на контрабандата на твърди наркотици, имаше за задача да разследва трафика на хероин и кокаин през пристанището на Ню Йорк. Подразделението ми се обвърза с разследването на най-големите контрабандни операции, познати на правосъдието. Не можехме да не узнаем, че ЦРУ прикрива мастити наркотрафиканти. Нито един важен источник на наркотици в Югоизточна Азия не бива подведен под отговорност от властите на САЩ. Това не е случайност. Един случай подир друг биваха потулвани след намесата на ЦРУ и Държавния Департамент и ние не можехме да направим абсолютно нищо по този въпрос. Компании за въздушни превози притежавани от ЦРУ, например Еър Америка, биваха използвани за превозването на дрога през Югоизточна Азия под предлог, че това е помощ, насочена към нашите „съюзници“. Банкови операции под шапката на ЦРУ се използваха за прането на парите, спечелени от наркотици. (стр. 165, 166)

През 1972 бях назначен като помощник в едно важно международно разследване на наркотрафика, в което бяха замесени висши членове на панамското правителство, използващи дипломатически паспорти, за да пренасят големи количества хероин и други наркотици в САЩ. Името Мануел Нориега се открои забележимо по време на разследването. Покрай него изплува и факта, че ЦРУ му осигуряваха протекция срещу наказателно преследване в САЩ. Като шеф на ЦРУ Буш разпореди Мануел Нориега да получава хонорар като агент на ЦРУ, въпреки че диктаторът беше отбелязан като наркодилър поне в 40 компютърни файла на ДЕА /Службата за борба с наркотиците на САЩ – бел. прев./. (стр. 166, 167)

ЦРУ и Държавния Департамент прикриваха наркотрафиканти, чието политическо влияние постоянно растеше: муджахидините в Афганистан, боливийските наркокартели, висшите нива на мексиканското правителство, никарагуанските Контрас, колумбийските трафиканти и политици, и др. Задачите на медиите, както се убедих от първа ръка, бяха две: първо, да си мълчат относно потока наркотици, който беше преднамерено оставен да нахлува безпрепятствено в САЩ; второ, да отклони вниманието на обществото като го накара да вярва, че срещу наркотиците се води война, заблуждавайки го с представата, че дребните количества от този наркопоток, които ни бе разрешено да хващаме, са значителни „победи“, а всъщност не бяха нищо повече от премахване на конкурентите, които се изпречкваха на пътя на агентите на ЦРУ. (стр. 166, 167)

На 17 юли 1980г. наркотрафикантите на практика поеха контрола над нацията. Боливия по това време [е] източник практически на 100% от кокаина, навлизащ в САЩ. Наемници, вербувани от ЦРУ, и наркотрафиканти свалиха демократично избрания президент на Боливия, социалист, когото САЩ не искаха да виждат на власт. Веднага след преврата производството на кокаин скочи главоломно и скоро след това дори превиши предлагането. Това бе истинното начало на така наречената кокаинова „чума“. (стр. 167, 168)

ЦРУ, заедно с Държавния Департамент и Правосъдието, трябваше да обединят силите си, за да защитят своите агенти-трафиканти, като спрат разследването на ДЕА. Откъде знам това? Аз бях вътрешния източник. Седнах зад бюрото си в американското посолство и написах писмо, което не вярвах, че някога ще напиша. Изписах три печатни страници на официални бланки – потвърждения на обвиненията ми, достатъчни да утолят апетита на цяла глутница разследващи журналисти. Също така изявих готовност името ми да бъде цитирано като източник. Адресирах го директно на Щрасер и Ройтер, чрез Нюзуик. Две безсънни нощи по-късно аз седях в офиса си в посолството, втренчен в телефона. След три седмици той иззвъня. Обаждаха се от Вътрешна сигурност на ДЕА. Позвъниха ми, за да ми съобщят, че срещу мен се води разследване. Срещу мен се изсипаха най-различни фалшиви обвинения – от продажби на черно до това, че съм правил секс с омъжена колежка от ДЕА. Разследването щеше да обърне живота ми наопаки през следващите четири години. (стр. 168-171)

Един забележителен случай: мой колега беше изпратен в Хондурас, за да отвори клон на ДЕА в Тегучигалпа. За няколко месеца той документира, че близо 50 тона кокаин са били контрабандно пренесени в САЩ от хондураски военни, поддръжници на движението Контрас. Това количество кокаин беше достатъчно, за да покрие 1/3 от търсенето в САЩ. Какво направиха ДЕА? Затвориха клона. (стp. 175)

Някъде през 1990-те щатската митница прехвана тон кокаин, пренесен през международното летище в Маями. Разследване на митниците и ДЕА бързо разкри, че трафикантите са венецуелски национални гвардейци, ръководени от ген. Гюлен, „агент“ на ЦРУ, който твърдеше, че действа по заповед и под закрилата на ЦРУ. ЦРУ скоро признаха, че това е истина. Ако има сфера, в която ЦРУ са отличници, то това е пълният контрол върху американските медии. Толкова са сигурни в своите възможности да манипулират масовите медии, че дори се хвалят за това в служебните си телеграми. Ню Йорк Таймс почти веднага узнаха за случая през 1990, но не написаха за него до 1993 г. Новината най-накрая става „печатаема“, когато Таймс научават, че от изданието „60 Минитс“ също са получили историята и се канят да я публикуват. Ударение в „60 Минитс“ е поставено на частта, в която администраторът на ДЕА, федерален съдия Робърт Бонър, казва на Майк Уолъс: „Това не може да се нарече по друг начин, Майк, освен наркотрафик [Това, което направиха ЦРУ]. Това е незаконно. [Курсивът е поставен от автора на статията].” (стр. 188, 189)

Факт е, – и това може да се види в протоколите на федералния съд – че седем месеца преди опита за бомбен атентат срещу Световния Търговски Център през 1993 г., ФБР използваха платен информатор, Емад Салем, който беше проникнал в кръга на атентаторите и съобщил на ФБР за плановете им да взривят кулите близнаци. Без да уведомява нюйоркската полиция или който и да е друг, служител на ФБР „уволнява“ Салем, печелещ по 500$ на седмица за работата си. След взривяването на бомбата ФБР отново наемат Салем и му плащат 1,5 млн. долара, за да им помогне да открие следите на атентаторите. Но ФБР прави и други пропуски. Когато те все пак успяват да хванат истинския атентатор, Рамзи Юсеф /човек, обучаван с пари на ЦРУ по време на Съветската война в Афганистан/, ФБР откриват в персоналния му компютър информация за планове да се отвлекат американски пътнически самолети и да се използват като ракети, напълнени с керосин. ФБР игнорират и тази информация. (стр. 191)

Майкъл Ливайн е ветеран с 25-годишен стаж в ДЕА, превърнал се в автор на бестселъри и журналист. Статиите и интервютата му относно нарковойните са били публикувани в многобройни национални издания, включително Ню Йорк Таймс, Лос Анжелис Таймс, ЮеСеЙ Тъдей, Ескуайър.

За книгите на г-н Ливайн и радиошоуто му може да научите на адрес: http://www.expertwitnessradio.org.