Политическият водовъртеж с разсекретените от Уикилийкс документи: Антивоенно разкритие или Военна пропаганда

Лари Чин

Global Research, 30 юли, 2010

Откакто сайтът WikiLeaks разпространи класифицираните документи на армията на САЩ, материалите бяха агресивно завъртени от различни политически фракции. Междувременно, на практика никакво внимание не беше посветено на разследването на източника на този „теч”, или на въпроса каква политика се крие зад него.   

Според Associated Press, американски официален представител, пожелал анонимност, заявява, че правителството на САЩ не е сигурно кой е „пуснал” 91 хил. документи на сайта, занимаващ се с журналистически разкрития.

За разлика от предишния път, когато WikiLeak разкри убийството на иракски цивилни по време на въздушен удар на щатски хеликоптер, този път никой не беше разкрит, арестуван или притиснат от Пентагона, ЦРУ или друга щатска агенция.  

Белия Дом не изрази никакво сериозно притеснение. От там не блокираха пускането на документите, нито се отрекоха от тях. Представители на правителството, водени от президента Обама, почти небрежно определи, че разкритието не е нищо ново.  

Водещите мейнстрийм вестници, които получиха предварителен достъп до материалите – The New York Times, Der Spiegel и Guardian – също така имаха време да подредят и насочат коментарите около тях и (в частност, по отношение на настроения приятелски към Белия Дом вестник New York Times) да осъществят контрол на удара от разкритията.

Изтеклите документи като храна за антивоенно настроените

Новият материал явно допълва това, което се знае от години: американските сили са затънали в една мръсна и ужасяваща война и извършват зверства и военни престъпления. Корупцията е необуздана, съюзниците са жалки и ненадеждни, освен това не се вижда краят на войната.

За критиците на политиката на САЩ разкритието дава сили на уморените им призиви за спиране на войната. Обаче, стойността на именно тези документи (в смисъла на обръщането на общественото мнение срещу войната) е спорна. Това не е изтичане на потенциални документи с висока ценност стил Пентагона, а днешното общество е съвсем различно от това през 1970-те.

Днешното примиряващо се, невежо и грубо манипулирано население – което прегръща и поддържа скалъпената „война с тероризма” – сърдечно поддържа всякакви и всички средства за „предотвратяване на друг 11 септември”. Десетилетието на престъпленията и масовите убийства на Буш-Чейни не успяха да предизвикат какъвто и да е интерес у масовата част на населението на САЩ, което беше шокирано до състояние на робство, а вездесъщите корпоративни десни медии още повече разбъркаха мозъците на американците. Пореден ден, поредно клане.

Изтеклите документи като империалистична военна пропаганда

Това, с което документите разпространени от WikiLeaks придобиват важност, са подробностите, разкрити относно операциите на пакистанското разузнаване [Inter-Services Intelligence directorate (ISI)] и, по-конкретно, начинът, по който водещите фигури в правителството и медиите интерпретираха тези неща.  

Пакистанското разузнаване е обвинявано, че „подкопава” щатските операции, „заговорничейки” и подпомагайки „силно надигащите” се талибани и Ал-Кайда в Афганистан, допринасяйки за убийствата на американски военни и организирайки „мрежи от бунтовници” в региона. На път е мащабна пропагандистка атака срещу Пакистан, водена от Белия Дом.

Най-вече, Пакистан е описван като терористична държава и заслужаваща си мишена заедно с Иран, който също е сочен с пръст от страна на сайта WikiLeak за това, че помага на талибаните в Афганистан.

Хамид Гул, бивш шеф на пакистанската ISI и сериозен регионален играч, обвинява САЩ в дирижиране на разкритието, за да бъде преместено вниманието от „собствените неуспехи” на правителството на САЩ, с цел да „натисне ролята на Пакистан в афганската политика”.

Според Гул „те [американците] искат да ударят Пакистан, този път с тези изтекли документи. Отказвам да вярвам, че това не е умишлено.”

Администрацията на Обама, търсеща повод да разпространи (ресурсната) война в Централна Азия/Близкия Изток на териториите на Пакистан и Иран, със сигурност намери нужните муниции в лицето на разкритията, направени от WikiLeaks.

Вероятно не е съвпадение, че „изтичането” се случи точно преди новото подкрепление от 33 млрд. долара/30 хил. войници за Афганистан да бъде подписано от Конгреса на САЩ и преварвайки възможна военна атака срещу Иран, която бившия директор на ЦРУ Майкъл Хейдън нарече „неумолима.”

Яркият пропуск

С засилването на обвиненията и атаките срещу Пакистан и „терористичното ме разузнаване”, нито една масова медия не споменава факта, че пакистанското разузнаване е на практика клон на ЦРУ, и действа от името на англо-американската политика.

Факт е, че ISI, направлявана напълно от англо-американските, отдавна е движеща сила зад „ислямските бунтовници” и „терористи” по света, включително Ал-Кайда. ЦРУ и ISI в сътрудничество подстрекаваха нестабилността и напрежението в Централна Азия и Близкия Изток, играейки на страната на всички лагери, постигайки геостратегическите си цели. Тази „стратегия на напрежението” е един от отличителните белези на „войната срещу тероризма”. ISI също бива директно замесена в лъжливата операция от 11 септември.  

Според Мишел Чосудовски:

„ISI активно сътрудничи с ЦРУ. Тя продължава да играе ролята на „посредник” в множество разузнавателни операции от името на ЦРУ. Пакистанското разузнаване директно подкрепя и финансира редица терористични организации, включително Ал Кайда.”

Ако пакистанското разузнаване е отговорно за тероризма, спонсорирането и подпомагането на „ислямските бунтовници” и убийството на войници на САЩ логично говори, че големия му брат – ЦРУ и високопоставени лица във Вашингтон – са също виновни и замесени.  

Начинът, по който се оказва натиск върху ISI, докато в същото време се избягва споменаването на водещите му наставници от Вашингтон говори за преднамерена анти-пакистанска/про-американска нагласа.   

Кой използва това за политическо оръжие?  

Докато не бъде разкрит източникът на това изтичане на информация към WikiLeak, заедно с мотива за него, всичко това си остава своеобразен политически тест с асоциации, отворен за интерпретации.

Най-облагодетелствана ще остане тази фракция, която контролира интерпретацията.  

В края на краищата, само Пакистан и Иран пострадват политически, докато администрацията на Обама получава нов повод за ескалация и засилване на продължаващата й война за ресурси.

---

превод: Иван Бояджиев (worldissue)