снимка: wikipedia.org


Връзките на Обединеното Кралство с радикалния ислям: Бин Ладен, Талибаните, Зауахири: Британия е въртяла бизнес с всички тях
Пет години след атентатите от 7 юли в Лондон

Maрк Къртис

Global Research, 7 юли, 2010
Guardian - 2010-07-05

Когато преди пет години лондонските атентатори нанесоха своя удар, много хора хвърлиха вината върху нахлуването в Ирак като вдъхновяващ подтик. Но връзките между атентатите от   7 юли (или 7/7, както ги наричат за краткост – бел. прев.) и британската външна политика са много по-дълбоки. Терористичната заплаха за Британия е от части „бумеранг”, резултат от мрежата британски тайни операции с бунтовнически ислямистки групи, простиращи се на десетилетия назад. И докато тероризмът се счита за най голямото предизвикателство пред безопасността на страната, Уайтхол продължава да поддържа връзки с радикалния ислям.

Двама от четиримата лондонски атентатори са били обучавани в пакистански лагери, управлявани от терористичната групировка Harkat ul-Mujahideen (HUM), която в продължение на дълъг период от време е била спонсорирана от Пакистан, за да се биее с индийските сили в Кашмир. Британия не само въоръжава и обучава Пакистан, но в миналото предоставя тайна помощ, от която се възползва HUM. Има достоверни предположения, че Британия улеснява изпращането на доброволци от HUM, които да се бият в Югославия и Косово през 90-те. Преди това, тайната война на Mи-6 в Афганистан включва обучение по водене на партизанска война на различни ислямистки групи, които да противостоят на съветската окупация на страната. Множество бунтовници от HUM биват инструктирани от бунтовническа фракция, която Британия тайно обучава и въоръжава със зенитни ракети.

Единия от главатарите на тази фракция е Джалалудин Хакани, който сега е талибанския боен водач, който ръководи битките срещу британците; неговото минало не е нещо, което Министерството на Отбраната донася до младите войници, пращани в провинцията Хелманд. Друг стар авер е афганският командир Гулбудин Хекматияр, известен като безжалостен убиец, получавал тайна помощ и обучение през 1980-те и дори бива официално посрещнат в Уайтхол. Хекматияр е човекът, когото Британия подкрепя в провеждането на тайни операции в мюсюлманските републики на Съветския съюз.

Още един обрат е това, че Британия сега е готова да сключи сделка с тези сили, за да си осигури нещо повече от унизителен изход от ставащата все по-брутална война в Афганистан. Залогът е твърде голям – ген. Сър Дейвид Ричардс, командващ британската армия, каза, че „авторитета и репутацията на Великобритания в световен мащаб” са поставени на изпитание в Афганистан. Миналата седмица той отбеляза, че са запланувани преговори с талибаните „в близко време".

Всъщност Уайтхол отчаяно се опитва да се договори с талибаните най-малко от 2004 година насам, когато се твърди, че Маулана Фазлур Раман, радикален про-талибански духовник в Пакистан, е поканен да посети британското външно министерство. Раман казва пред пакистанските медии, че „Британия води непреки разговори с талибаните, търсейки достойно излизане за американците от Афганистан”.

Тази зависимост от войнствените ислямисти за постигането на външнополитически цели е ехо от миналото, когато подобни обвързвания търсеха постигане на контрол върху ресурсите и свалянето на националистическите правителства. Англо-американската операция в Иран през 1953 за сваляне на популярното правителство на Мосадек, което национализира британските нефтени операции, включва заговора с Аятолах Сейед Кашани, създателят на бунтовническата фундаменталистска група Поклонниците на Исляма. Ми-6 и ЦРУ финансират демонстрации срещу Мосадек и дори обсъждат поставянето на власт на Кашани – предшественика на Аятолах Хомейни – начело на страната след преврата. Форин Офис посочва, че идвайки на власт Кашани „вероятно би приел пари от Запад”, но го вижда като „пълен политически реакционер” и затова в дългосрочен план не е надежден кадър.

Под прицел попада и египетския водач Гамал Абдел Насер, който през 1952 сваля от власт про-британския крал Фарук, създавайки арабска националистическа алтернатива на про-западните монархии в Средния Изток. Британия първо тайно спонсорира движението Мюсюлмански Братя, нова радикална сила с терористично крило, през 1942, а в последствие се създават нови връзки с организацията след революцията на Насер. Към 1956, когато Британия нахлува в Египет, се развиват контакти като част от плана за сваляне на Насер. Наистина, нахлуването се предприема със замисъла, че Мюсюлманските Братя може да формират новия режим. След смъртта на Насер през 1970, про-западният президент Анвар Садат тайно спонсорира бойните ислямистки мрежи, за да се бори с националистите и комунистите, а в това време британските официални лица продължават да описват Братята като „потенциално полезно оръжие” за режима.

...

превод: Иван Бояджиев

Окончанието на статията можете да откриете тук

Колелото се върти и каквото си надробил това ше си сърбаш и още на каквото си постелиш на това ще си легнеш.

Всъщност, по отношение на тероризма днес, аз бих перефразирал думите ти "каквото си надробил това ше си сърбаш" на "и от надробеното да сърбаш, пак ще извлечеш полза". Да вземем например 11 септември - администрацията на Буш направи всичко възможно терористичните актове да се случат и да вземат повече жертви. По такъв начин те получиха така нужния им повод за нахлуване в Афганистан, а след това и в Ирак, чрез което да постигнат сигурен контрол върху азиатските нефтени ресурси и геополитически коридори. Така че не само спонсорирането на марионетни режими е изгодно, но и позволяването на твоя територия да се извършват избирателни терористични актове, за извличане на политически дивиденти.