Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
24.05.2010 20:20 - Гърция: тласната към кризата
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 4037 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 25.05.2010 01:29


Гърция: Тласната към Кризата
Проф. Инго Шмит

Global Research 27 Aприл, 2010
Socialist Project

Неолибералният ред властва по света. Борсите се възстановяват след краха в края на 2008. Частните банки повече не се измъчват с лошите заеми, които бяха добавени към бюджетния дефицит. Последния така или иначе растеше заради икономическата криза, в резултат на която данъчните постъпления тръгнаха надолу. Добавете последващите спасителни пари раздадени на финансовите компании и фискалния стимул и ще получите истинска държавна фискална криза.

Работниците в Гърция протестират срещу правителственото посегателство върху заплатите и привилегиите.  

В същото време, рейтингови агенции като Moody"s и Standard and Poor"s правят оценки на жизнеспособността на фискалните дефицити и орязвания в публичния сектор, така все едно, че мнението им за финансовия сектор няма нищо общо с „манните, паниката и краховете”, които предизвикаха циклична рецесия граничеща с депресия, на първо място. Публичен дефицит в рамките на 12-13% от БВП в Британия и САЩ е лоша работа, казват те, но не толкова лоша, че суровите мерки, които те смятат за подходящи, да не могат да бъдат спестени на Даунинг Стрийт 10 и Белия Дом. В периферията на Европа, обаче, нещата според най-големите рейтинготворци на планетата изглеждат доста по-различно. Събрани в една група и наречени PIGS, съкратено от Португалия, Ирландия и Гърция и Испания (или PIIGS, добавяйки Италия), на тези страни са наложени огромни разорителни харчове и невъзможност за упражняване на власт върху дефицита. Поради това, дефицитите в тези страни, макар и да не надвърлят британско-американските 12-13%, са заплаха за частните инвестиции в държавни ценни книжа и заеми.

Структурни Настройки за Гърция

Впоследствие, инвеститорите се заеха с Гърция – предполагаемо най-лошата в групата – изправяйки я пред съда на финансовия пазар. Финансовите спекулации тласват лихвите върху гръцките държавни ценни книжа отвъд допустимото, а социалиста премиер-министър Георгиус Папандреу, който наследи консервативния си предшественик Костас Караманлис през октомври 2009, в лапите на Международния Валутен Фонд (МВФ) и доминиращите в Евросъюза правителства в Берлин и Париж. Тази необичайна коалиция обеща на Атина сделка, която да осигури спешно така нужната ликвидност в размер близо 45 млрд. евро, на цена малко по-ниска от тази, която биха предложили частните пазари. Но това ще добави и политически ценови етикет върху лихвените си отстъпки. От гръцкото правителство се очаква да осъществи програма в стил МВФ на така наречените структурни настройки (за капак на цяла серия от вече наложени радикални орязвания в публичния сектор). Тези програми, както се знае от много други интервенции на МВФ от изгрева на неолиберализма в началото на 1980-те, включват драконовски орязвания на социалните разходи и намаляването или премахването на мерките за защита на труда. За разлика от други пакети на МВФ, мерките спрямо Гърция няма да включват принудителна валутна девалвация. Все пак Гърция е член на Еврозоната. Поради това тя няма валута, която да девалвира. И все пак Европейската Комисия и в частност германското правителство подчерта, че те ще настояват гръцкия финансов пазар да остане отворен за международния капитал.

Това звучи иронично, тъй като МВФ, в момента оглавяван от Доминик Страус-Кан, министър на финансите в социалисткото правителство на Лионел Жуспен в периода 1997-1999, наскоро ослаби дългогодишната си опозиция срещу контрола върху капитала. Доклад относно политиката на МВФ, публикуван през февруари 2010, декларира, че страните, които имат капиталов контрол, са се представили много по-добре по време на финансовата криза в сравнение със страните, без такъв контрол. Освен това, главния икономист на МВФ Оливие Бланшар открито разиграва идеята за повдигане на инфлационната мишена за централните банки, което да им даде повечe свобода на действие при прилагането на финансовата им политика, а също и да облекчат дълговия товар поне в някаква степен. Не е чудно, че Европейската Централна Банка (ЕЦБ), която има неолиберални монетаристки принципи заложени в статута й, отхвърля този кейнесиански замисъл, предложен от френски икономисти. Бланшар, трябва да се отбележи, първо изучава икономика във Франция преди да се премести в САЩ. Германският канцлер Ангела Меркел е по-малко загрижена за принципите на икономиката, но е доста критична спрямо френските апетити за макроикономически политики на общоевропейско ниво, които биха изпълнили ролята на противотежест на ЕЦБ и монетаристката й политика. Което е още по-лошо, сегашният финансов министър на Франция, консерваторът Кристин Легард, наскоро се оплака, че продължаващата офанзива на германския износ спъва местното производство и стимулира безработицата в страните изпитващи дефицит като Франция, Гърция и много други.

Натискът върху Германия да намали сегашните си балансови излишъци расте и Меркел се бои, че ролята на германския износ като главен фактор за гръцката криза може да стане обект на дебати във връзка със спасителния пакет от ЕС. Въвличането на МВФ, въпреки смекчените, но все пак обезпокоителни отклонения в полза на кейнесианските идеи за Германия, се превърна в средство за смазване и възможен общ фронт на страните от ЕС спрямо германския износ. Гърция, други малки страни от ЕС, Еврокомисията и Европейския парламент – последните две, чието предназначени да представят страните от ЕС според броя на населението им, не играят независима роля в политическите кавги относно нарастващата фискална криза. Политиката на ЕС се диктува от Франция и Германия, Британия, ако тя покаже интерес, и ЕЦБ; всички други европейски участници са повече или по-малко пешки в тази игра.

Това, обаче, не значи, че правителствата в Берлин, Лондон и Париж са царете и цариците в тази игра: те са топовете, конете и офицерите. Големите пари – все още намиращи се във финансовата сфера – са царят. Финансовите пазари са кралицата. Играта, която те в момента играят, има две цели: създаването на пари от спекулациите срещу гръцките държавни облигации и подсигуряването на минали инвестиции, карайки всякакви коалиции сред държавите в ЕС и международните организации да прекарват кредити през гръцката хазна в частните си джобове. Играта срещу Гърция, която вероятно ще бъде възприета и от други  подобни играчи срещу останалите държави в списъка PIGS, се възползва от макроикономическия дисбаланс в ЕС и политическия дизайн, който помогна за усилването на този дисбаланс от въвеждането на еврото през 1999, и последната циклична криза ударила Европа през 2001.

Германия и Еврото

Главната причина за този дисбаланс изхожда от начина, по който Западна Германия беше интегрирана в капиталистическата световна икономика след Втората Световна Война. Осланяйки се на благоприятните обменни курсове, достъпа до американските пазари и нахлуването на доларовите инвестиции, както и опита да се възстанови ролята на дойчемарката като доминираща регионална валута, германската индустрия успешно пое пътеката на ориентиран към износа ръст, който те поддържат до днес. Тази ориентираност към износа беше допълнително укрепена чрез междукласовия консенсус (в частност с германските съюзи и социал-демократическата партия) относно монетарната стабилност и заплатите, с цел да не се посяга на конкурентноспособността на немците. Този консенсус бива изкован от хиперинфлация и валутни реформи след загубените от германците две световни войни, което спомогна за постоянно поддържане на инфлацията под нивото на други страни, дори по време на инфлационния климат през 1970-те. Образува се структурен конкурентен връх, който спомага на Германия да поддържа износа висок,  а вноса нисък. След като Бретън-уудската система на фиксиран обменен курс рухна през 1973, търговските партньори на германците, главно европейските, нееднократно девалвират валутите си, за да увеличат конкурентноспособността си.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

image

Източник: Европейската Комисия, Гер=Германия, ВБР=Великобритания, Гърция=Гърция, Порт=Португалия

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Девалвацията със сигурност не помага на по-слабите икономики да настигнат развитите икономики чрез подобряване на технологичните им възможности или насочване към индустриална политика, но това поне осигурява някакво поле за маневри. Това поле бе премахнато от Европейския Монетарен съюз (ЕМС) и приемането на еврото. Незащитени срещо германсата износна индустрия, комбинираща мащабна икономика, напреднали технологии и относително ниски трудови разходи, по-слабите икономики от еврозоната се сблъскаха  мащабно влошаване на баланса от приемането на еврото през 1999. в продължение на години растящият дефицит в периферните държави можеше да се финансира с капиталов внос, който също стимулира потреблението на средната класа и бума на недвижимото имущество. Зависимосста от вносния капитал, все пак, нито стимулира вътрешния ръст, нито генерира адекватни данъчни постъпления. Заплахата кранчето на чуждия капитал да бъде спряно беше ефективно използвана, даже повече отколкото в капиталистките центрове, за да се избегне и най-малкия ръст на данъците, както от местните, така и от международните управляващи класове. В следствие на това, сегашният дефицит по сметка и  държавния дефицит се развиха в тандем. Този модел на периферно натрупване рухна напълно, когато финансовата паника удари Уол Стрийт, Лондон и техните световни разклонения през 2008.

В европейската периферия примката около натрупването се затегна още повече. Възстановяването след краха и рецесията е главният приоритет на монополистите и финансовия капитал. Пакетите за спасение на банките и фискалния стимул бяха първите мерки за възстановяване на печалбите. Докато в капиталистическите центрове още се обсъжда изхода от политиката на разширяване, вече започнаха опитите за изтискването на още някоя пачка от страните от периферията. Фискалната криза в Гърция привлича повече внимание от която и да е друга след началото на световната икономическа криза. Не трябва да се забравя, че от началото на кризата МВФ предостави спасителни пакети на двайсет страни, като се започне от късните рожби на неолиберализма Естония и Латвия и се стигне до досаждащите Сърбия и Беларус. Въпреки някои кейнезиански жестове на върха на МВФ, тези пакети са по модела на добрия стар неолиберализъм.

А защо не? Вкарването на страните в ликвидна недостатъчност, предоставяне на спешни краткосрочни кредити и карайки ги да отварят перманентно пазарите си за западните корпорации, пришпори ръста на световната икономика и осигури бума на частната печалба през последните три десетилетия.

Неолибералните трикове, обаче, може да не проработят този път. Икономистите вече предупреждават, че спасителните пакети на стойност 45 млрд. евро за Гърция може да се окажат недостатъчни за погасяването на всички висящи дългове и че исканото намаляване на разходите вместо да гарантира възможностите на Гърция да покрие дълговете си, ще доведе до още по-голям икономически крах в страната.

Неолиберализъм, Финансови Пакети за Банките и Орязвания в Публичния Сектор

От гледна точка на световната икономика все още има доста скептицизъм относно това дали изходите от фискалните стимули и евтините пари, които сега се обсъждат от групата Г20 на водещите капиталистки страни, няма да предизвикат нова вълна на кризата вместо да прокарат пътя към повишеното частно харчене. По ирония гръцкото правителство и големия капитал се изправят пред един и същ проблем: и двете разчитат на инжекциите от данъчните постъплениа. Големия капитал получава каквото търси, докато Гърция е принудена да приеме условия по кредитите, наложени от МВФ и няколко други европейски правителства.

Икономическият проблем си остава: хвърлят се непокрити публични чекове, за да се опази свръхнатрупаното частно богатство. За да се превъзмогне продължаващата финасова криза, тези свръхзапаси от богатство трябва да се зачеркнат. Според преобладаващото мнение сред водещите финансови и индустриални кръгове, обаче, трябва да се избегне икономическото и политическо пропадане в резултат на усилването на кризата, което може да бъде предизвикано от подобно зачеркване. Поне засега. Вместо това стратегията се заключава в спукването на сапунените мехури на държавния дефицит, така както икономическите органи пукаха интернет-, строителния, и ресурсния мехури в миналото. Разликата е, че мехурите образувани от частния сектор в миналото, довели до финансовата криза, винаги можеха да разчитат на спасителните пари от публичния сектор. Сега, мехурите и спасителните пари се очаква да дойдат от същото публично портмоне. Неолибералното решение, на което се осланят германците, гръцкото правителство, ЕС и Г20 сега, е да се настоява за „дълга война” срещу публичния сектор.

Заключението на Милтън Фридман, че няма безплатен обяд може да е по-приложимо спрямо неговите последователи, отколкото към предполагаемите прахосници, социалдемократите, срещу които той отправи това твърдение през 1960-те. В крайна сметка, социалните разходи зависят от данъчните постъпления; друго очевидно нещо от неолибералните учебници. От Атина до Уол Стрийт, икономическата криза си проправя път от частните баланси по сметка до домакинствата на населението. Фискалната криза на държавата се превръща, за капак на увеличаващия се натиск върху заетостта и заплатите, в конфликт относно размера и разпределението на данъчното бреме. Политическите отклици спрямо този конфликт са доста разнообразни: от американското чаено движение, което е жестоко настроено против правителството, тъй като не може да се справи със собствената си зависимост от държавните пари, до гръцките работници, които стачкуват от деня, в който правителството им поиска помощ от МВФ и партньорите от ЕС. Тези конфликти около крутите мерки спрямо публичния сектор и финансовата помощ за банките изглежда само ще се разрастват, в Европа със сигурност, през идната година. •


Инго Шмит е политически икономист преподаващ в Athabasca University в Алберта.

---

превод:
Иван Бояджиев

 

 

 




Гласувай:
0
0



1. анонимен - Всички тези сложни теории и стат...
25.05.2010 09:18
Всички тези сложни теории и статистически данни имат една и съща цел - да прикрият простата истина, която всеки средноинтелигентен човек може да разбере - истината за това как се създават парите. Вместо да се впуска в сложни и трудно разбираеми обяснения, авторът (евреинът Инго Шмит) можеше на около две-три страници да обясни механизма на задлъжняване на всички страни по света, включително и на тези страни-гиганти обединени под буквичката Г(7, 20).

Това задлъжняване започва със създаването на централните банки, които са 100% ЧАСТНО ПРИТЕЖАВАНИ. Тук е редно да се спомене предателската роля на политиците от всички страни по света, които бяха подкупени да се откажат от конституционното право на парламентите да контролират монетарната политика (печатането на парите) и да го предоставят на централните банки и техните собственици. Така, вместо да създават безлихвени пари, правителствата доброволно възприеха политиката на вземане на заеми от централните банки, (пари които се създават от въздуха) за която услуга поданиците на държавата са длъжни да плащат лихва. Ще спомена само, че за отпечатването на една банкнота от 100 долара разходите са около 2 цента. За да бъде заробването още по-сигурно централните банки въведоха и правилото за частичните банкови резерви, според което всяка търговска банка има право да раздава над 90% от парите на вложителите си, при което един влог от 1 000 валутни единици може да послужи за даването на заеми в размер на 9 000 валутни единици. Новите 9 000 валутни единици са отново създадени от въздуха, те не съществуват реално, освен в счетоводните книги на банките, които ние, поданиците изплащаме цял живот с труда си. Тези механизми са подробно обяснени във филми като Zeitgeist Addendum, The Money Masters (кратка история на банковото дело и банковите войни) Money as Debt и други, някои от които са преведени и на български език.
цитирай
2. worldissue - Малко допълнителна информация
25.05.2010 14:35
В общи линии това, което казваш, е така, макар че банковото дело крие и доста други хитрини освен посочените от теб, за които знаят само хората, които са навътре в "бизнеса" (за съжаление аз не съм сред тях).
Ако се интересуваш, можеш да разгледаш сайта www.courtfool.com, където има няколко статии с разсъждения точно по фактите, които излагаш.
Също така мисля, че е неуместно да коментираме произхода на г-н Шмит.
цитирай
3. анонимен - Ето една много интересна книга, ...
26.05.2010 06:56
Ето една много интересна книга, която ви препоръчвам. Напишете в Google Mary Elizabeth: Croft и изтеглете една книга с много дълго заглавие: How I Clobbered...На сайта www.thinkfree.ca има няколко документални филма, които са must see. Също така хубав сайт е www.financialsense.com, в който ще намерите интересни статии от стандартни и нестандартни автори.
цитирай
4. worldissue - Благодаря
26.05.2010 12:56
Винаги е полезно да намериш нова информация, пък и тези, които ще прочетат статията, може да се заинтересуват от тези названия и сайтове.
цитирай
5. анонимен - Книга за безлохвени пари
08.06.2010 16:15
Ето една теоретична книга за безлихвени пари. Много интересна е.
http://tolstoizam-tolstoy.com/download/MKennedy.pdf
цитирай
6. worldissue - Като намеря малко повече време, ще ...
08.06.2010 20:51
Като намеря малко повече време, ще прочета книжката. За късмет не е и дълга :D
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2483210
Постинги: 1040
Коментари: 1618
Гласове: 1411
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031