Втората Кредитна Буря: Кой ще Измъкне Страните, Които Измъкнаха Банките?   
Aлистър Бар

САН ФРАНЦИСКО – Финансовата криза всъщност изобщо не е стихвала.

Планината от дългове, която предизвика краха на някои от най-големите световни банки и довлече международната финансова система до ръба на бедствието, просто се прехвърли на правителствата. Сега дълговете заплашват държавите по света и ако се оставят непокрити, могат да подкопаят основите на европейската икономическа система и да разрушат възстановяването в САЩ, Китай и Латинска Америка.  

Въздействието върху пазарите също е крайно тежко. Еврото загуби повече от 12% спрямо долара откакто се разрази кризата със суверенния дълг в южна Европа. Златото стигна нови върхове заради инвеститорите, търсещи сигурни вложения, и вероятно най-алармиращо е, че в момента е по-скъпо да се купува застраховка срещу несъстоятелност на държавата отколкото срещу корпоративен фалит.

"Кризата със суверенния дълг излезе извън контрол миналата седмица и ние не виждаме лесно решение,” казва Маделин Шнап, директор на макроикономическите проучвания в TrimTabs Investment Research.

Някои инвеститори и аналитици са все по-загрижени, че правителствата може да се окажат неспособни да изплащат дълговете си в сравнение с банките и застрахователните компании, които те спасиха. И, както те предупреждават, ако голяма страна бъде застрашена от фалит, това може да предизвика финасово падение, което да затъмни дори паниката, последвала банкрута на Lehman Brothers през 2008.

Светът се е сблъскнал със кризи по държавния дълг и преди. Латинска Америка, Африка и Азия са изпитвали подобни катаклизми, предизвикани от наднормения дълг. Всички тези кризи са придружени от замразяване на икономическия ръст, инфлация и слабо възстановяване на пазарите, което прави плащането на дълговете още по-трудно. По разсъжденията на инвестори и представители на институциите относно сегашната ситуация, излиза, че те виждат зловещи знаци, че развитите страни могат да се сблъскат със същата неприятна ситуация в бъдеще.

"Проблемът на западния свят е, че има прекалено големи дългове”, казва Даниел Арбес, мениджър на инвестиционната стратегия на Xerion в Perella Weinberg Partners. "Вместо да намаляваме дълговете си, ние го местим от един баланс на друг.”

"Това е все едно да се намирате на палубата на потъващия Титаник и просто да сядате от един стол на друг," добавя той.

Планът за излизане от кризата на Европа

Някои правителства започват да отговарят на пазарния натиск, като Великобритания се кани да ореже разходите си с  няколко милиарда тази седмица. Испания и Португалия също предвиждат мерки на строги икономии. Но проблемът е толкова голям, че инвеститорите остават предпазливи.

Стоковите борси и кредитните пазари се сринаха миналата седмица заради притесненията, че Гърция и другите европейски страни затънали в дългове, като Португалия и Испания например, може да се окажат банкрут.

"Това, което се случи на корпоративно ниво, сега се случва на национално ниво. Първата страна, която изпита това е Гърция, но и други нации също ще го изпитат,” казва Шнап.  

За да попречат на гръцките проблеми с дълговете да се превърнат в заплаха за еврото и срив на глобалната стокова борса, Европейският съюз в неделя огласи безпрецедентен спасителен пакет под формата на извънредни заеми, стабилизационни фондове и подкрепа от страна на МВФ, достигащи почти 1 трилион долара.

На следващия ден Европейската Централна Банка купи държавния дълг на Гърция и други страни от периферията на региона с единна валута, като Португалия, Испания, Италия и Ирландия, казват инвесторите. Такива интервенции, познати като количественно изравняване, досега бяха избягвани от ЕЦБ до момента.

"Временно кризата, в смисъла на ликвидността, е избегната, но основният проблем си остава,” добавя Шнап. ”Огромните дългове и разходи на правителствата са си все налице.”   

TrimTabs вече дава неутрални съвети относно щатските ценни книжа, вместо да спекулира с покачването им, както беше в неделя, в началото на европейските спасителни мерки.

Обезопасяването

Суверенната криза набъбваше от месеци.

През по-голямата част на финансовата криза инвеститорите се притесняваха за финансовите институции, вместо суверенните нации. Но ситуацията се обърна.

В началото на февруари стойността на застраховането срещу държавен фалит в Западна Европа превишаваше цената на сходните застраховки срещу фалит на североамериканските инвестиционни компании. Това се случваше за първи път, според данните събрани от Markit от пазарите на вторични кредити.
 
Това ”символизира начина, по който кредитния риск беше трансформиран от корпоративен на суверенен, след като решениета за финансовата и икономическа криза беше намесата на правителството,” както Ханс Микелсен, кредитен стратег в Bank of America Merrill Lynch, по това време пише до инвеститорите.  

Оттогава, цената на застраховането срещу суверенен фалит в Западна Европа скача още повече, стигайки рекордните 169 базисни точки на 7 май.

Европейските мерки за спасение намалиха тази стойност до 120 точки във вторник. Но това пак е по-скъпо спрямо застраховката на североамериканския корпоративен дълг, който беше на цена 100 базини точки във вторник.  (На пазара на вторични кредити, 100 базисни точки означават цена 100 хил. долара на година за купуването на защита от фалит върху 10 млн. долара в срок от 5 год.).

"100%"

Въпреки че притесненията са фокусирани върху Западна Европа, необслужваемите държавни дългове са глобален проблем. А именно развитите страни трупат най-големите държавни дългове, не страните с радвиващи се пазари – голяма промяна спрямо миналите суверенни кризи.  

"Хвърляйки поглед отвъд моментната криза в Европа, аз се тревожа за следващото ниво, включващо САЩ, Великобритания и Япония,” казва Арбес от Xerion.

Съотношението на дълга спрямо БВП на развитите икономики по света ще стигне 100% през 2014, 35% над равнището, на което те се намираха преди финансовата криза, изчислиха МВФ миналия месец.

Тези проценти ръст дойдоха от правителствените спасителни мерки насочени към финансовите институции, докато 3.5 пункта са резултат на фискалната стимулация. Други 4% са резултат на по-високите лихви върху държавния дълг и 9 пункта идват от загубите предизвикани от глобалната рецесия, според МВФ.

"Публичните финанси в повечето развити индустриални страни са в състояние по-лошо от когато и да било, като се започне от индустриалната революция, с изключение на войните и следвоенните периоди,” Уилем Бютер, главен икономист в Citigroup (C 4.03, -0.06, -1.47%) и бивш член на Комитета за финасова политика на Bank of England, наскоро написа относно суверенния риск.

Дори и в момента кризисния епицентър да е фокусиран върху еврозоната, средната фискална позиция на единната валута е по-силна от тези на САЩ, Великобритания и Япония, отбелязва той.

"Без радикална промяна на взетия курс от тези, които отговарят за фискалната политика в САЩ, Япония и Британия, суверенитета на тези страни също рано (в случая на Великобритания) или по-късно (в случая на Япония и САЩ) рискува да бъде изпитан от пазарите,” споделя Бютер.  

В крайна сметка, тези страни рискуват да им бъде ”отказан достъп до ново, надхвърлящо финансиране, тоест, да се изправят със внезапно спиране”, предупреждава той.

Икономическото влачене

Достигнат ли държавните дългове 100% от БВП, работата може да стане трудна. 

Това е защото по-голямата част от държавните приходи от данъци и други източници трябва да се харчат за плащане на лихвите.

Джон Бринджолфсън, главен инвестиционен секретар в глобалната макро хедж фирма Armored Wolf LLC, илюстрира проблема чрез прост пример. С дълг равен на 100% от БВП, лихвено равнище от 3% и реален икономически ръст от 3%, целият допълнителен доход събран от държавата ще отива за плащане на лихвите по дълга. 

Ако голяма част от националния дълг е в чуждестранни ръце, като например САЩ, парите напускат страната вместо да бъдат инвестирани по по-продктивен начин. Това спира икономическия ръст.