Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
02.05.2010 01:14 - Опиумът и ЦРУ: Могат ли САЩ да Триумфират.../окончание/
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 4163 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 14.09.2010 13:40


Началото на статията на проф. Питър Дейл Скот можете да прочетете тук

Опиумът и ЦРУ: Могат ли САЩ да Триумфират в Наркозависимата Война в Афганистан?

Проф. Питър Дейл Скот

Global Research - 9 април, 2010
Japan Focus - 2010/05/04
  --окончание--


Aфганският Хероин и Глобалната Нарковръзка на ЦРУ

Има друг важен абзац, в който Маккой, смятам подвеждащо, концентрира вниманието върху Афганистан, вместо върху самата Америка, посочвайки извора на проблема:

По време на конференцията относно наркотиците в Кабул този месец, главата на руската федерална служба за наркотици определи стойността на сегашната опиумна реколта в Афганистан на 65 млрд. долара. Само 500 млн. от тази огромна сума отиват при фермерите, 300 млн. при талибаните, а остатъка от 64 млрд. отива при „наркомафията”, натрупвайки финанси, с които корумпира правителството на Карзай (добавена е емфаза) при положение, че брутния продукт на страната е едва 10 млрд. долара.

Това, което текстът не споменава, е уместният факт, че според Отдела за наркотици и престъпления на ООН, само 5-6% от тези 65 млрд, или 2.8-3.4 млрд. долара, остават в Афганистан.[13] Около 80% от печалбата от наркотърговията произтичат от страните, в които се консумира дрогата – в случая, Русия, Европа и Америка. Така че не трябва и да си помисляме, че единственото корумпирано от афганската наркотърговия правителство е това на Афганистан. Навсякъде, където наркотрафикът е достигнал значителни мащаби, даже само ако минава транзит, той оцелява благодарение на нечие покровителство, което с други думи значи корупция.

Няма доказателства, които да потвърдят, че парите от наркотици на агентите-трафиканти на ЦРУ попълват финансовите сметки на самото ЦРУ. Но ЦРУ извлича изгода от наркотрафика непряко, освен това през годините си създава близки връзки с него. Неофициалната война на ЦРУ в Лаос е краен пример, в който то води война използвайки като свой главен инструмент кралската лаоска армия на ген. Оуан Ратикон и Хмонг армията на ген. Ванг Пао, които са, в голяма степен, финансирани чрез наркотици. Мащабната операция на ЦРУ в Афганистан през 80-те е друг пример на война, която бива частично финансирана чрез наркотици.

Протекция над Наркотрафика в Америка

Не е учудващо тогава, че правителството на САЩ, следвайки примера на ЦРУ, през годините става покровител на наркотрафикантите срещу криминалното преследване в страната. Например, и ФБР и ЦРУ се намесват през 1981, за да спрат обвинението (за откраднати коли) на мексиканския наркотрафикант и цар на разузнаването Мигел Назар Харо, заявявайки че той е „важен, повтарям важен, контакт на ЦРУ в Мексико Сити,” по въпросите на „тероризма, разузнаването и контраразузнаването”[14]. Когато Помощник Главният Прокурор Лолуел Йенсен отказва да придвижи делото на Назар, прокурорът от Сан Диего, Уилям Кенеди, публично разкрива неговата намеса. Заради това той скоро след това бива уволнен.[15]

Скорошен очевиден пример на обвързването на ЦРУ с наркотиците е случаят с венецуелския агент на ЦРУ ген. Рамон Гуилен Давила. За това аз споменавам в предстоящата си книга, Fueling America"s War Machine, [16].

Ген. Рамон Гуилен Давила, шеф на създаден от ЦРУ отдел за борба с наркотшиците във Венецуела, е обвинен в Маями за контрабанда в размер на тон кокаин в САЩ. Според Ню Йорк Таймс, „ЦРУ, въпреки възраженията на DEA (Службата за борба с наркотиците), одобрява прехвърлянето на поне тон чист кокаин в международното летище на Маями, като начин да събере информация за колумбийските наркокартели”. Списание Тайм говори за единична пратка в размер на 998 фунта (около 452 кг), последвала няколко по-ранни наброяващи „общо почти 2000 фунта”[17]. Майк Уолъс потвърждава, че „тайната операция на ЦРУ и националната гвардия бързо натрупва това количество кокаин, над тон и половина, прехвърлено от Колумбия във Венецуела”[18]. Според Уол Стрийт Джърнъл, общото количество трафикирано от ген. Гуилен може да надхвърля 22 тона[19].

Но САЩ никога не са искали Гулиен да бъде екстрадиран от Венецуела, за да бъде съден; през 2007, когато той бива арестуван във Венецуела, замисляйки убийството на президента Хуго Чавес, неговото обвинение продължава да виси в Маями[20]. Същевременно, служителя на ЦРУ Марк Макфарлин, когото шефа на DEA Бонър искал да подведе под отговорност, изобщо не получава обвинение; той просто напуска.[21]

В крайна сметка нищо не се случва с главните участници в този случай, което вероятно бива отразено от медиите, заради обществената реакция по това време, предизвикана от статиите на Гари Уеб в Сан Хосе Мъркюри относно ЦРУ, Контрас и кокаина.

Банките и Прането на Парите от Наркотърговията

Други институции с директен интерес в международния наркотрафик включва големи банки, които дават заеми на страни като Колумбия и Мексико, знаейки много добре, че наркотърговията ще способства за изплащането на тези заеми. Редица от нашите най-големи банки, включително Ситибанк, Банк ъф Ню Йорк и Банк ъф Бостън, са били посочвани като канали за пране на пари, но досега не са били наказвани достатъчно сериозно, за да променят поведението си[22]. Накратко, намесата на САЩ в международния трафик на наркотици свързва ЦРУ, мощни финансови и криминални интереси в страната и зад граница.

Aнтонио Мариа Коста, глава на Отдела за наркотици и престъпления на ООН , казва че „милиардите долари от наркотърговията задържат финансовата система на повърхността по време на най-острия период на световната криза”. Според Лондон Обзървър, Коста казва, че е виждал доказателства, че средствата на организираната престъпност са били „единствения ликвиден инвестиционен капитал” достъпен на някои банки на ръба на колапса миналата година. Той споделя, че по-голямата част от 352 млрд. долара (216 млрд. паунда) спечелени от наркотици са били в резултат абсорбирани от икономическата система... Коста казва, че улики, показващи абсорбирането на незаконни пари във финансовата система, за първи път са му посочени от разузнавателни агенции и разследващи органи близо 18 месеца по-рано. „В много случаи, парите от наркотици са били единствения инвестиционен капитал. Във втората половина на 2008, ликвидността става най-големия проблем за банковата система, така че ликвидния капитал се превръща във важен фактор,” допълва той[23].

Фрапиращ пример за влиянието на наркотиците във Вашингтон е случая от 1980-те години с перачницата за наркодолари Bank of Credit and Commerce International (BCCI). Както описвам в книгата си, сред високопоставените получатели на дарения от BCCI, собствениците й и съдружниците й, са директорът на хазната при Роналд Рейгън Джеймс Бейкър, който отказва да разследва BCCI[24] и сенатора от демократическата партия Джоузеф Байдън, както и републиканския сенатор Орин Хач, влиятелните членове на Съдебния комитет при Сената, които отказват да разследват BCCI.[25]

В края на краищата не Вашингтон първи понечва да спре банковите дейности на BCCI в Америка и незаконните й филиали в САЩ; това става благодарение на решителността на две външни лица – вашингтонския прокурор Джек Блъм и областния прокурор на Манхатан Робърт Моргенто.[26]

Заключение: Източника на Глобалния проблем с наркотиците не е Кабул, а Вашингтон

Разбирам защо Маккой в желанието си да промени тази обречена политика е по-сдържан от мен в признаването на мащабите, в които мощните американски институции – правителството, разузнаването и финансистите – а не само правителството на Карзай, са корумпирани от всепроникващия международен наркотрафик. Но аз вярвам, че тактичността му ще се окаже непродуктивно. Най-големия източник на глобалния наркотичен проблем e не е в Кабул, а във Вашингтон. За да се промени това скандално положение ще се наложи озвучаването на факти, които Маккой не желае да назове в есето си.

В авторитетната си работа, The Politics of Heroin, Маккой разказва историята със съветника по наркотиците по времето на Картър Дейвид Мусто. През 1980 Мусто казва пред Съвета за стратегии по въпроса за наркотиците на Белия дом, че „ние отиваме в Афганистан, за да подкрепим производителите на опиум в тяхната борба със Съветския съюз. Не е ли редно да се опитаме да да избегнем това, което направихме в Лаос?”[27] След като ЦРУ му отказват достъп до данни, до които той има официално право на достъп, Мусто огласява загрижеността си публично през май 1980, посочвайки в Ню Йорк Таймс, че хероиновият Златен Полумесец вече (и за първи път) предизвиква здравна криза в Ню Йорк. Той също предупреждава, далновидно, че „този проблем тепърва ще се влошава”[28].

Мусто се надявал, че ще може да постигне промяна в политическата номенклатура, огласявайки пред обществото осезаемо предупреждение за нарко-авантюрата в Афганистан. Но неговите мъдри думи се оказват безсилни срещу неумолимата решителност на това, което аз наричам Щатската военна машина в нашето правителство и политическа икономика. Боя се, че осезаемото послание на Маккой, премълчаващо именно това, което именно сега трябва да се изкаже, ще има същата съдба.

---

превод: Иван Бояджиев


image

---

image

Втората графика - Карта съставена от ЦРУ, проследяваща опиумния трафик от Афганистан до Европа, 1998 г. Сайтът на ЦРУ, обновен през 2008, посочва, че „по-голямата част от хероина, идващ от югозападна Азия, преминава по земя през Иран и Турция към Европа през Балканите.” На практика, наркотиците минават и през държавите от бившия Съветски съюз, както и през Пакистан и Дубай. ---

Бележки >

[13] CBS News April 1, 2010, http://www.cbsnews.com/stories/2010/04/01/world/main6353224.shtml.
[14] Cables from Mexico City FBI Legal Attachй Gordon McGinley to Justice Department, in Scott and Marshall, Cocaine Politics, 36.
[15] Scott, Deep Politics, 105; quoting from San Diego Union, 3/26/82.
[16] Fueling America"s War Machine: Deep Politics and the CIA’s Global Drug Connection (in press, due Fall 2010 from Rowman & Littlefield).
[17] Time, November 29, 1993: “The shipments continued, however, until Guillen tried to send in 3,373 lbs. of cocaine at once. The DEA, watching closely, stopped it and pounced.” Cf. New York Times, November 23, 1996 (“one ton”).
[18] CBS News Transcripts, 60 MINUTES, November 21, 1993.
[19] Wall Stree Journal, November 22, 1996. I suspect that the CIA approved the import of cocaine less  "as a way of gathering information" than as a way of affecting market share of the cocaine trade in the country of origin, Colombia. In the 1990s CIA and JSOC were involved in the elimination of Colombian drug pingpin Pablo Escobar, a feat achieved with the assistance of Colombia"s Cali Cartel and the AUC terrorist death squad of Carlos Castaсo. Peter Dale Scott, Drugs, Oil, and War, 86-88.
[20] Chris Carlson, “Is The CIA Trying to Kill Venezuela"s Hugo Chбvez?” Global Research, April 19, 2007.
[21] Douglas Valentine, The Strength of the Pack: The People, Politics and Espionage Intrigues that Shaped the DEA (Springfield, OR: TrineDay, 2009), 400; Time, November 23, 1993. McFarlin had worked with anti-guerrilla forces in El Salvador in the 1980"s. The CIA station chief in Venezuela, Jim Campbell, also retired.
[22] The Bank of Boston laundered as much as $2 million from the trafficker Gennaro Angiulo, and eventually paid a fine of $500,000 (New York Times, February 22, 1985; Eduardo Varela-Cid, Hidden Fortunes: Drug Money, Cartels and the Elite Banks [Sunny Isles Beach, FL: El Cid Editor, 1999]). Cf. Asad Ismi, “The Canadian Connection: Drugs, Money Laundering and Canadian Banks,” Asadismi.ws: “Ninety-one percent of the $197 billion spent on cocaine in the U.S. stays there, and American banks launder $100 billion of drug money every year. Those identified as money laundering conduits include the Bank of Boston, Republic National Bank of New York, Landmark First National Bank, Great American Bank, People"s Liberty Bank and Trust Co. of Kentucky, and Riggs National Bank of Washington. Citibank helped Raul Salinas (the brother of former Mexican president Carlos Salinas) move millions of dollars out of Mexico into secret Swiss bank accounts under false names.”
[23] Rajeev Syal, “Drug money saved banks in global crisis, claims UN advisor,” Observer, December 13, 2009.
[24] Jonathan Beaty and S.C. Gwynne, The Outlaw Bank: A Wild Ride into the Secret Heart of BCCI (New York: Random House, 1993), 357.
[25] Peter Truell and Larry Gurwin, False Profits: The Inside Story of BCCI, the World’s Most Corrupt Financial Empire (Boston: Houghton Mifflin, 1992), 373-77.
[26] Truell and Gurwin, False Profits, 449.
[27] Alfred W. McCoy, The Politics of Heroin (Chicago: Lawrence Hill Books/ Chicago Review Press, 2003), 461; citing interview with Dr. David Musto.  
[28] David Musto, New York Times, May 22, 1980; quoted in McCoy, Politics of Heroin, 462.

---

Питър Дейл Скот, бивш канадски дипломат и Професор по английски в Калифорнийския Университет, Бъркли, е автор на Drugs Oil and War, The Road to 9/11, и The War Conspiracy: JFK, 9/11, and the Deep Politics of War. Книгата му, Fueling America"s War Machine: Deep Politics and the CIA’s Global Drug Connection се печата и се очаква в края на 2010 от Rowman & Littlefield.

Той пише тази статия за The Asia-Pacific Journal.

Препоръчан цитат: Peter Dale Scott, "Can the US Triumph in the Drug-Addicted War in Afghanistan? Opium, the CIA and the Karzai Administration" The Asia-Pacific Journal, 14-5-10, 5 април, 2010.

Разгледайте следните статии, близки по тема:  

Alfred W. McCoy, "Can Anyone Pacify the World"s Number One Narco-State? The Opium Wars in Afghanistan."

Peter Dale Scott, America’s Afghanistan: The National Security and a Heroin-Ravaged State

Peter Dale Scott, Martial Law, the Financial Bailout, and the Afghan and Iraq Wars

Jeremy Kuzmarov, American Police Training and Political Violence: From the Philippines Conquest to the Killing Fields of Afghanistan and Iraq

MK Bhadrakumar, Afghanistan, Iran and US-Russian Conflict

Peter Van Agtmael, All You Need is Heroin: U.S. Troops in Their Own Hand

При копиране на статията моля посочвайте всички бележки, имена и препратки към сайтове!







Гласувай:
1
0



1. анонимен - neznam koe sme6noto
20.12.2010 17:30
mnogo pari mnogo jeni mnogo vlast 4ovek se u4i cql jivod ti sq ot koi si nsbob fbr gledam 4e ve4e sam precakan ot tebe poneje se podslu6vani ebati 4estitkata no lo6o nqma
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2528057
Постинги: 1040
Коментари: 1618
Гласове: 1411
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930