e-vestnik.bg
Светослава Банчева 

Влизате в бар с приятели и си поръчвате бутилка вино от менюто. След малко идват и ви глобяват, че пиете вино в заведение, което няма разрешително за продажба на алкохол. Звучи абсурдно. Няма как да знаете, че собственикът на бара е поел такъв риск, но след като е нарушил закона, той трябва да носи отговорност, не вие. Подобно нещо се получава с пиратството в интернет. От няколко години насам звукозаписни компании, фирми за софтуер и др. се опитват да убедят държавата да санционира крайните потребители, че ползват продукти, които някой друг разпространява нелегално. МВР проведе няколко показни акции – иззе компютрите на случайни потребители, арестува собственици на торент тракери, а основните притежатели на пиратско съдържание, които го разпространяват срещу заплащане – сайтове като data.bg, bgshare.com и др. - останаха незасегнати.

“Ако има борба с пиратството в Интернет, тя трябва да се води срещу този, който пуска за свободно разпространение материали без платени авторски права, а не срещу този, който ги ползва. Потребителят не може да бъде задлъжен да знае дали нещо, което някой друг е пуснал в интернет, е с платени права или не”, коментираха новината от Асоциация “Активни потребители”.

Стотици български и чуждестранни сайтове предлагат на клиентите си да теглят безплатно музика, филми, програми. Понякога потребителят трябва да плати, за да ползва услугата, като изпрати есемес от 2.40 лв. На сайта arenabg.com може да се гледат филми и директно онлайн, без да се свалят на компютъра. Други сайтове като data.bg и bgshare.com предлагат от тях да се тегли безплатно, но ако потребителят иска процесът да стартира по-бързо, пак трябва да плати 2.40 лв. Тези сайтове печелят от дейността си чрез реклами и от есемеси. Те съхраняват и разпространяват пиратско съдържание с търговска цел, но никой не ги глобява, нито се опитва да преговаря с тях за взаимноизгодни условия на разпространение. Вместо това - звукозаписната индустрия иска да се преследват крайните потребители, а МВР си затваря очите. Демонстративното затваряне на очи пред сайтовете, които печелят с есемеси от крадени авторски права има някакво обяснение, вероятно свързано с корупция. Но защо компаниите от музикалната и филмовата индустрия продължават да инвестират в обречени каузи, не е ясно. Те пръскат милиони за съдебни дели срещу крайни потребители и за лобистки натиск върху правителствата на различните държави. А това, както някои сами признават, е самоубийствена практика.

Следенето на интернет трафика уврежда правата на потребители, на фирми и интернет доставчици, казват от “Активни потребители”. То забавя работата в интернет и заплашва личната и фирмената неприкосновеност на информацията. Не може крайният потребител да носи наказателна отговорност за потенциално престъпление, извършено от друг и да се превръща в изкупителна жертва.

Идеята за следене на трафика накърнява интереса и на интернет доставчиците. Не може фирми от един бранш да бъдат задължени да мобилизират средства, техника, усилия и работна ръка, за да защитават интересите на фирми от друг бранш. Работата на интернет доставчиците е да подобряват услугата “доставка на интернет”, а не да инвестират в несвойствени за тях дейности като следене на потребителите и докладване на нарушителите, в интерес на звукозаписни компании, фирми за производство на софтуер и други.