Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
27.03.2010 20:54 - Защо християните изобразяват дявола с кози рога и копита
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 8759 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.03.2010 23:55


  Задавали ли сте си подобен въпрос? Е, аз го направих, тъй като ми стана интересно защо именно това животно символизира образа на злото.
 
Потърсих подходяща литература и извлякох някои факти. Прочитайки по-долните редове вие ще се убедите колко тривиални често биват човешките подбуди. 

 

[1]

Символиката на това животно се различава диаметрално за двата пола – козата символизира плодовитостта и майчината грижа, а козелът пък е олицетворение на негативни качества като похотливост и хитрост.

Изключение от това правило са индийците и китайците, които придават на козела положителни символи – в Китай това животно символизира мъжката потентност, а индийците виждат в планинския козел покорител на върховете и емблема на превъзходството.

Древногръцката митология също включва образа на козела и козата. Образът на козата Амалтея, която дава млякото си на младенеца Зевс, е олицетворение както на майчините грижи, така и на изобилието, тъй като в един от митовете нейният чудотворен рог е наречен Рог на изобилието.

По време на ренесанса козелът е изобразяван като дърпащ колесниците на гръцкия бог Дионис, скандинавския бог Тор и персийското божество Пушан – символ на слънчевата горещина и покровител на стадата.

Образът на козата/козела е често срещан в езичеството. Жителите на древногръцкия град Флиунт например поставили на централния си площад медна фигура на коза и старателно й се покланяли.

Ингушите по свой начин почитали козела, който бил въплъщение на бога на дъжда Муста-Гударг. Когато хората се опитвали да изпросят дъжд от небето, те взимали кози кожи, покривали с тях най-хубавият момък в селото и го поливали с вода.

Основната роля на козата все пак била жертвоприношението. В Древна Гърция в чест на бога на виното и веселието Дионис се устройвали религиозни празненства, в които козелът изпълнявал последната си песен (между другото, „трагедия“ в превод от древногръцки значи „песен на козлите“) и бил заколван. Песните всъщност били изпълнявани от преоблечени в кожи актьори, а на животните се отреждал кървавият предсмъртен танц върху жертвеника.

В Рим също се отнасяли доста своеобразно към козела/козата. Всяка година, на 15 февруари, в чест на празника на луперкалиите, кожите на тези животни били съдирани и жреците правели от тях колани, с които след това, гълчейки и бягайки около Палатинския хълм, плющели представителките на нежния пол, които имали лошия късмет да се изпречат на пътя им.

Древните евреи се отнасяли по доста по краен начин към това рогато животно. Именно те го правят козел на опущението. При семитите той символизира изкупването на чуждите грехове.

Всяка година, в деня на Очистването, жреците извършват тържествен молебен и символично възлагат на козела всички грехове, които хората са направили през годината, след което го отвеждали и оставяли в пустинята като жертва за Азазел, злобния демон на пустинята. Животното естествено имало само два избора – или да умре от глад и жажда, или да стане жертва на хищниците.

Християнството е дори още по-крайно спрямо козела,(което не е учудващо, при положение че козата е толкова широко застъпена в езичеството, тоест своеобразния конкурент на християнството) тъй като в тази религия образът му е въплътен в дявола. Затова и в православието думата „козел“ има негативно и обидно значение. През Средновековието този похват се запазва и дори усилва – козелът вече дори символизира прародителя на злото.

В Западна Европа дявол на име Леонард водел шабаша. Леонард бил изобразяван като черен козел с три рога, лисичи уши и овча брада. Вместо задни части той имал още едно лице вещиците, в знак на клетва към дявола, го целували.

Християнският козел бил също така олицетворение на грешниците. Показателни са думите на Апостол Матей, който казва, че в Деня на Страшния Съд Господ ще „отдели божиите агнеци от козлите“, като последните ще идат право в адските пламъци (Матей 25:32; 25:41).

В последния пример отново може да се открие аналогия с езическите обичаи, в особеност изгарянето на жертвения дар (хвърлянето на грешниците в „адския“ огън). Сам по себе си образът на козела не е изобретение на християните, а мотив зает и преработен от тях.

В астрологията козелът е представен от доста по-благозвучното „козирог“. Образът му също е частично променен, козият задник е заменен от рибешка опашка. Козирогът отговаря за периода 28 декември – 21 януари и е управляван от планетата Сатурн. Най-важните качества, с които са надарени представителите на този знак, според астролозите са: амбициозност, постоянство, войнственост, енергичност, упоритост, нестандартна личност и ексцентричност. Максимализмът, който е присъщ на козирозите, ги прави понякога или религиозни фанатици, или войнствени атеисти.

image
Астрологическия знак на Козирога

Те са също така изключително трудолюбиви, държат на свободата си и имат удивителната способност да си създават куп проблеми и врагове.

В хералдиката емблемата на козела е лишена от символичен подтекст и се е употребявала само като „говореща“. Такава емблема може да се срещне върху гербовете на редица градове в Европа и други части на света.


[1]
По материали от книгата на О.В. Вовк "Знаци и Символи", ИК „Вече“, 2006г.





Тагове:   религия,   дявол,   Дионис,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2562391
Постинги: 1042
Коментари: 1620
Гласове: 1413
Календар
«  Ноември, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930